08 Април 2020сряда12:42 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Снимка Любомир Дуцолов-Любашки/www.codefashion.bg (с книгата)

Срещи

100 Кила: Постоянно имам нови цели

Изчезнат ли културата и битът ни, изчезваме и ние, всички ставаме снаксове и зеленчуци, убеден е най-известният български рапър

/ брой: 225

автор:Альона Нейкова

visibility 1329

100 Кила е творческият псевдоним на родения през 1983 г. във Варна хип-хоп изпълнител Явор Янакиев. Семейството му няма големи финансови ресурси и от малък се налага да работи какво ли не, за да помага на майка си и на брат си. Постепенно, с упоритост и хъс, благодарение на личните си качества успява да реализира мечтите си, като непрекъснато работи здраво и през цялото време се забавлява. Става пример за това как от дъното се стига до върха - достатъчно е да вярваш в себе си. Участва в записа на песента "Диви и щастливи" на едноименния филм, който от 29 ноември ще е на екраните в страната. Отскоро на пазара е и автобиографичната книга "Свободен", а на 4 декември от 17 ч. в мол "Парадайз" артистът ще се срещне с фенове и ще раздава автографи.

"Популярността ме направи по-смирен"

"Интернет убива всичко, дори живота на един филм"

"Хората не си дават сметка, че социалната мрежа всъщност е техният дом и е много важно да знаеш на кого отваряш вратата и кого пускаш вътре"

"Винаги съм искал да се занимавам с национална сигурност"

"Ако феновете ме харесват, значи, че съм ги докоснал и вървя правилно"

"Аз съм фактор! Не съм просто име от ютюб или телевизионната реклама"

"Хората не знаят, че съм страшно консервативен"

- Кога разбрахте, че Явор Янакиев може да стане 100 Кила?

- През 1999 година.

- Какво се е случило тогава?

- Ами реших, че ще стана рапър. Моят прякор беше Puff, във Варна така ме наричат. И тогава разбрах, че ако издам песен с това име, много хора ще ме обвинят, че съм го взел от Пъф Деди. Реших, че трябва да си измисля нов псевдоним. И понеже има един лаф: "Тоя как ме натовари, направи ме 100 кила за две минути", и викам: "А, това е яко!" Защото мога с няколко реплики да накарам хората страшно да се подтиснат - особено такива, които се имат за голямата работа, много обичам да ги закачам и да ги натискам по егото.

- Ако трябваше да започнете кариерата си отначало, по същия път ли бихте тръгнали?

- Изминах много труден път - наистина. Доста неща ми се случиха, но определено - да, бих тръгнал по същия път. Защото досега не съм имал момент, в който да се срамувам от себе си. Така че определено намирам стъпките ми за правилни.

- Успели сте "благодарение на..."?

- Благодарение на упоритост и глупост. Глупостта е много важен фактор за успеха ми, защото настъпвам да успявам в нещо, което реално нашето законодателство не защитава. Аз съм нелегален - трябва да си вадя парите, без да продавам дискове. Сещате ли се? Никой не защитава производителя на музика - автора и изпълнителя. Но какво съм аз?! То големи имена от наши актьори умират, без да има кой да ги погребе, пък аз съм тръгнал да се оплаквам. Един пръдльо. Варненски рапър, който няма нищо. Но, реално погледнато, имената на театъра, на културата в България почиват сами и се молят някой да ги намери преди третия ден, за да могат да ги погребат. Защото няма как да се нахранят с тези мизерни пенсии, пък камо ли да си купят място на гробищата и да бъдат погребани с почестите, които заслужават като дейци на българската култура. Представяте ли си?! Това е голям проблем, защото, ако е целенасочено, означава, че някой иска да затрие българската култура, която е толкова широко понятие, че е свързана тотално с българската народност. Изчезнат ли културата и битът ни, изчезваме и ние. Всички ставаме снаксове и зеленчуци.

- Най-необичайното място, на което сте имали изяви, е...?

- Зоологическата градина във Варна, където имах участие на един 1 юни. На автогарата в Чирпан също съм пял. На доста места, които са такива - уау, но не мога да ви кажа повече.

- Убива ли интернет изпълнителите днес или, напротив, им помага да станат популярни по-лесно и по-бързо?

- Определено ги убива. Интернет убива всичко, дори живота на един филм. Навремето песните и киното имаха много дълъг живот - хубавите, а сега тази преконсумация позволява след месец всичко да е оттекло и да е изсъхнало.

- Какво е отношението ви към социалните мрежи?

- Стига да са използвани правилно, няма нищо лошо в тях. Но хората не си дават сметка, че социалната мрежа всъщност е техният дом и е много важно да знаеш на кого отваряш вратата и кого пускаш вътре.

- Канили ли са ви да пеете в предизборни кампании?

- Да, но съм отказвал, защото съм разочарован от българската политика. Обявих, че ако някой иска да пея за него, хонорарът ми е между 10 и 20 хиляди лева на концерт. За да мога да бъда сигурен, че ще ми откажат. Или ако ще приемат, парите са толкова много, че въобще няма да ми пука - излизам, пея, взимам си кинтите, отивам да лея плоча на къщата...

- Заложихте в последно време на образованието, догодина ще сте абитуриент. Това ли е причината да вадите по-малко парчета - защото се съсредоточихте върху училището, или има нещо друго?

- О, не! Всъщност не съм вадил по-малко парчета. Реално погледнато, миналата година през септември изкарах три песни в един ден, което го няма в българската музика и изобщо никъде. Аз съм един от най-активните български музиканти и артисти. Иначе сега излизат пет нови песни на 100 Кила и клипове към тях. Очаквайте едно парче с народната певица Албена Вескова, още едно с Гери-Никол, плюс други. Пак ще се опитам някак си да им дам време, но, да речем, в следващата половин година всеки месец ще излиза мое ново парче!

- Все пак - защо решихте да се върнете в училище?

- За да мога един ден, ако Господ ме дари с деца, да им пищя на главата: "Абе, учи!" Второ, на всички българи, които са си позволили да пропуснат този момент - по всякакви причини: дали е трябвало да бачкат или да гледат семейства, или просто са напуснали България, исках да им покажа, че не е късно! Важното е да завърша средно образование, а след това ставам студент.

- Избрахте ли вече какво ще следвате?

- Честно да ви кажа, двоумя се, триумя се даже. Винаги съм искал да се занимавам с национална сигурност, защото имам много бърза мисъл. Годините ми на улицата са ми показали много прийоми, които мога да използвам, за да помагам нещата да се случват. Другите ми интереси засега ще запазя за себе си - и те са много силни в практиката. Разбира се, продуцентство мисля също да завърша. Но, хора, просто нямам лимит! Може и да не запиша само една специалност. Постоянно имам нови цели и нови задачи, които искам да постигна. И няма нещо да ме спре и да ме разколебае!

- У нас или зад граница ще учите?

- Нямам претенции. Знанията са си знания, независимо къде си - в България или в чужбина. Това са различни модули, които ти представят различен материал, различно виждане на нещата. Западняците влизат много детайлно във всичко, което много ме кефи. Тук пък образователната система в някои звена е много остаряла и ни занимава с неща, които вече не съществуват. Както например в уроците ми по история за ХI клас имаше въпроси за времето, когато можехме да се похвалим с индустрия, с машинно производство... Сега това вече не съществува. Обаче въпросът в час е зададен, а аз не мога да дам отговор, защото тези неща ги няма отпреди 1990 г. Но на тяхно място трябва да имаме нещо ново. Самата България много се промени. Трябва да изучаваме други култури, народности, обичаи - всичко...

- Хрумвало ли ви е някога да се установите за постоянно в чужбина?

- Да, но може би след 55-60-годишна възраст, за да мога спокойно да лежа на някой плаж, разбираш ли, и просто да си броя болестите по цял ден и да се кефя на всичко.

- Как ви е променила популярността?

- Направи ме по-смирен, защото разбрах, че хората много се дистанцират и се страхуват от това. Пък аз съм добродушен човек и искам да комуникирам. Иначе, един от най-големите ми кусури на известността е, че във всеки ресторант аз готвя, аз обяснявам кое как да се свари, к`во е, що е... То е абсурдно! Не става някакъв мегаготвач да стои отзад, пък аз: сега, ако може, към каперсите да има и малко яхнийка, домати, лук, гъбки... Хората са правили някакво меню с години, което се е доказало. И сега 100 Кила идва да обяснява как се прави яхния от скариди...

- Важно ли е за вас да ви харесват феновете?

- Ами, да, разбира се, важно ми е, защото това е моята работа. Ако ме харесват, значи, че съм ги докоснал и вървя правилно.

- Забелязах, че не отказвате на никого снимка, селфи или автограф...

- Не ги отказвам, защото съм наясно, че на този свят ще съм много малко време и заминавам след туй, и ставам просто един спомен. А снимките са спомени. С голям кеф бих бил част от спомените на хората.

- Преди няколко години разбихте на пух и прах доста от стереотипите за рапърите с влизането си в риалитито "Звезден стажант", където разкрихте някои от своите достойнства и се представихте като човек с много качества. Това ли беше целта, когато се съгласихте да се включите в този формат?

- Като приемах да участвам в предаването, въобще не знаех, че ще вадим тези емоции от хората. Даже, честно казано, бях гледал "Стажантът" с Тръмп, където социалния акцент го няма, нали. Докато тук, в нашето предаване, можех спокойно да отида в магазина, където целият квартал да слезе и да се видим, което беше нива над американското риалити. Не ми беше такава идеята, но пък се получи и не съжалявам, че показах тази част от себе си. Защото реално аз се държа точно така. Това ме крепи мен - да съм си добродушен, да се опитвам да помагам. Имам си своите кусури - огромни или не толкова, но съм човек, хора! Аз съм от тези, които, като видят, че грешат, гледат да се поправят.

- Хрумвало ли ви е някога да направите голям концерт, примерно в зала 1 или сега вече е модерно в "Арена Армеец" в София? Смятате ли, че ще напълните такива големи пространства с фенове?

- Ами, да ви кажа честно, аз всъщност реално правя такива концерти. Не са в тези зали, но събирам доста фенове. Да речем, последният подобен концерт беше в Гърция, като успяхме да зарадваме над 4-5 хиляди човека, което наистина не мога да кажа, че е "Арена Армеец". Но всъщност реално в една такава зала концерт се прави само за егото на изпълнителя. Повечето дори подаряват билети, за да запълнят местата. А от това няма голяма полза. Не бих си захранвал егото с такъв концерт. Пял съм заедно със Снуп Доги Дог и то в "Арена Армеец"! На мен ми стига. С Рик Рос записахме общо парче, в което той имитира моя начин на пеене. Феновете го осъзнават, защото го чуват! Това чувство няма кой да ми го даде. Голямата публика съм я виждал и съм бил пред нея. Аз съм такъв човек, че ако направя концерт от подобен мащаб, ще поканя всички, с които съм пял, за да излезем заедно на сцената. Нека ги изброя, колко души са: това са Бобо, Лора Караджова, Маги Джанаварова, "Ъпсурт", Дичо, Рик Рос, Дабъл Ди, Нели Рангелова, Цветелина Янева, D2, Гудслав, Уош МС... Дано не пропускам някого.

- Такъв концерт ще продължи няколко часа...

- Поне! Последният ми албум е от 25 песни, хора! Не познавам изпълнител, който през последните 15-20 години да е правил нещо подобно. Аз съм фактор! Не съм просто име от ютюб или телевизионната реклама.

- В един от най-новите български филми звучи песен във ваше изпълнение. Как направихте парчето "Диви и щастливи" и колко време ви отне?

- Може би около два месеца. Почувствах се адски поласкан, че от екипа на Мартин Макариев и група D2 се обръщат към мен да участвам в парчето. Като чух самата музика, разбрах, че става въпрос за нещо много готино. И викам - хора, просто го почвам, бъдете сигурни.

- Как оценявате крайния резултат?

- Определено съм много доволен. Даже ми направи впечатление, че клипът е страшно емоционален. Разчувствах се още докато го гледах, защото се фокусира върху голямо приятелство и перипетиите, през които трябва да минеш, за да го задържиш.

- Див или щастлив е Явор Янакиев?

- Див съм си, как!? Всъщност аз съм си българин, ние сме си земевладелци, скотовъди. Така че даже съм си и селянин див, разбираш ли?! Защото мисля, че в България сме само провинция, нали. Да ме прощават всички буржоа, които мислят, че сме някаква аристократична държава. Не, не сме. Ние сме си хора на полето и на морето.

- След като направихте песен за филм, изкушавала ли ви е някога идеята да се снимате в киното?

- Определено! Дори няколко години преди това имах участие в два страхотни телевизионни сериала, които ми дадоха възможност да покажа себе си - "Домашен арест" и "Столичани в повече". Магията на киното определено ме влече, както и на телевизията, разбира се.

- Какво смятате за най-голямото ви постижение в личен план?

- На този етап - че се върнах в училище, за да мога да завърша образованието си. Горд съм с това, защото наистина е важно.

- Казват, че за да успее човек, са нужни 99% труд и 1% талант. Съгласен ли сте с подобно твърдение?

- Да. Аз имам 1% талант, определено.

- Какво не знаят хората за 100 Кила, а бихте могли поне отчасти да разкриете?

- Не знаят може би, че съм страшно консервативен. Това от песните ми не можеш да го разбереш. Но щом става въпрос директно за мен, се превръщам в страшна консерва...

Борисов нареди смяна на ръководството на ББР

автор:Дума

visibility 275

16 нови случаи на коронавирус

автор:Дума

visibility 131

Президентът: Сити решават, а много българи са гладни

автор:Дума

visibility 360

/ брой: 67

Борис Джонсън е в добро състояние

автор:Дума

visibility 183

В Европа ще смекчават мерките срещу заразата

автор:Дума

visibility 204

/ брой: 67

Тръмп подписа указ за усвояването на Луната

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 67

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ