Наука

100 години под ръка с хилядолетията

Националният археологически институт с музей при БАН чества своя век

понеделник, 19 Юли 2021 / брой: 136

1833

Не се случва често научен институт у нас да получи толкова думи на признателност и такива награди. Националният археологически институт с музей (НАИМ) при БАН бе награден в края на миналата седмица със златен плакет на президента "Св.св. Кирил и Методий" и с почетен златен плакет на БАН - за изключителен принос в изучаването на историческото и културното наследство по земите ни. Едва ли тъкмо археолозите може да бъдат впечатлени със злато, но на благодарност от държавата те не се радват често. Поводът този път е знаменателен - навършиха се 100 години от създаването на Археологическия институт - първия научен институт в България.

На 16 юли 1921 г. излиза указ на цар Борис III, с който е утвърден законът за създаването на института. Той съдържа половин страничка текст и няколко точки, но всъщност те казват всичко за работата и целите на археолозите, нищо не е загубило актуалността си и до днес, отбеляза директорът на НАИМ доц. Христо Попов. Преди 100 години е записано и още нещо: че държавата освобождава института от всякакви "данъци, такси и берии". За съжаление, официалните гости за честването на юбилея, както обикновено се случва, си бяха тръгнали след произнасянето на приветствията и не чуха тези думи. Не давам акъл на днешните политици, но им предлагам да минават през курс по това какво предшествениците им са правили, каза доц. Попов.

Вече един век институтът проучва, изучава, опазва и експонира наследството по нашите земи. Неговият музей е най-старият в България, съществува официално от 1892 г. През 1947 г. институтът е включен заедно с археологическия музей в състава на БАН, а през 2007 г. получава статут на национален. И досега музеят се помещава в сградата на бившата Буюк джамия (15 в.) Днес НАИМ е най-голямата научна институция в Югоизточна Европа, специализирана в областта на археологията. Той задава стандартите, той е координатор и ръководи методически всички теренни археологически проучвания в страната, учените му са начело на екипите, проучващи множество основни археологически обекти, включително на експедиции у нас с активно международно участие. А при комплексния международен одит за научната дейност на институтите на академията ни през 2009 г. (единствения досега у нас) получи най-високата възможна оценка.

Не е редно да се сравняват науки, но не е пресилено, ако кажем, че приносът на археолозите за страната ни няма равен на себе си. На тях се дължи онова, с което можем да се гордеем - знанието, че българските земи и българската държава са темел на европейската култура - от праисторията, през античността и до Средновековието. Всеки българин знае за тракийските злата и гробници, посещава постоянните и временните експозиции на НАИМ, посреща с интерес всяка нова изложба за средновековните ни столици и други обекти. Археолозите винаги са атрактивни за хората, макар че по-рядко се обръща внимание на къртовския научен труд, който стои зад откритията им. Защото археологията далеч не е само разкопки, тя е и обработване, анализиране и осмисляне на огромен обем информация и източници за миналото, популяризирането й сред обществото. Земите ни пазят следи от седем цивилизации, където копне човек, излизат един над друг пластове от културата на различни епохи.

Не само за учените, но и за неизкушения в науката човек археологията е и емоция, знак на националната ни идентичност. Затова имаше и масова реакция, когато бившият ни премиер се отнесе към проучвателите като към слуги, пречещи на мераците му за магистрални строежи ("да си взимат керемидите и да се махат"). А подвластни нему администрации дори се опитаха да изкарат, че археологията не е наука, а е "строително-ремонтна дейност". И това по адрес на учени, които събират овациите на всички свързани със знанието институции по света! По адрес на хората, откриватели на знакови обекти в България, обслужващи с резултатите от проучванията си цяла България - държава, общини, министерства, структури на националната сигурност.

На екрана в централната зала на НАИМ по време на честването на 100-годишнината през цялото време се сменяха кадри с ликовете на титаните на родната археология и на проучваните от тях обекти. Ще разберете, че няма как тук да се разкаже за всички тях, само като видите знаковите имена със световна слава: Вацлав Добруски, Бодан Филов, Иван Велков, Рафаил Попов, Андрей Протич, Иван Венедиков, Тодор Герасимов, Гаврил Кацаров, Андрей Грабар, Кръстьо Миятев, Никола Мавродинов, Станчо Ваклинов, Димитър Димитров, Дойно Дойнов, Димитър Ангелов, Велизар Велков, Димитър Овчаров, Хенриета Тодорова, Йорданка Юрукова, Рашо Рашев, Георги Китов. Постоянно срещаме в медиите имената на видни проучватели като Маргарита Ваклинова, Бони Петрунова, Станислав Станилов, Васил Николов, Людмил Вагалински, Диана Гергова, Николай Сираков, Даниела Агре и десетки други, всякак ще се обиди някой, че го пропускам.

Когато неотдавна НАИМ в съдружие с музеите в страната откри поредната временна изложба "Поток през времето", директорът доц. Христо Попов подчерта, че в последните две години НАИМ се утвърждава като най-голямата изследователска институция за археология в Югоизточна Европа, постигаща много високи професионални стандарти. Голямата радост е, че покрай газопроводните проекти Централна Северна и Северозападна България се завръщат сред проучваните земи у нас. А иначе, как да изброим всички знакови паметници, открити и проучени от учените на НАИМ - праисторически пещери като Деветашката и Козарника или могилата в Караново, рудниците в Ай Бунар, солниците в Провадия, некропола в Дуванлий, Севтополис, гробниците в Долината на царете, при Мезек, в Свещари, Жаба могила, Александрово, вила Армира, антична Сердика, Хераклея Синтика, Никополис ад Иструм и Никополис ад Нестум, Перперикон, комплекса в Каварна, средновековните столици Плиска, Велики Преслав и Търновград... Само названията биха заели всички страници на вестника.

Оценката днес е за делата на предшествениците, по чиито стъпки се опитваме да вървим и да предадем опита си на по-младите, обобщи юбилея доц. Попов. Сега НАИМ има шест секции - Праистория, Тракийска археология, Антична археология, Средновековие, Нумизматика и епиграфика, Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България, както и два филиала - в Шумен и във Велико Търново. Институтът е предпочитан партньор на множество чуждестранни университети и сродни научни центрове в цяла Европа, Япония и Канада. Работи по много международни проекти. Само в Южна Америка, Южна Африка и Антарктида не са стъпвали неговите учени. Но в следващите 100 години има време, нали?

Снимки Авторкатa