100 години от рождението на маестро Найден Геров

Петър Михайлов

Никоя институция не отбеляза тази годишнина. Единствено по Националното радио журналистката Красимира Йорданова, в един материал от 5 минути... Внук е на филологическия патриарх Найден Геров, автор на Речник на българския език и първата българска поема "Стоян и Рада", политик, общественик. Трудно може да мери ръст наследник с подобен колос. Ала защо пък не?
Името на този добър наш композитор е забравено. От справките в Уикипедия, страницата на СБК, от единствената му авторска плоча и от "Книга за операта" на Любомир Сагаев научаваме, че той е роден в Пловдив на 14 юни 1916 г.,  завършил е Американския колеж в София и е учил частно музика - пиано, при Д. Гончаров и музикална теория при д-р Й. Науман. През 30-те години е сътрудник на Реалистичния и Опитния театър.
Дълги години е корепетитор на Варненската опера (за това ми е свидетелствал и Йоско Йосифов - основоположникът на тази институция). Автор е на няколко опери, няколко балета, няколко инструментални концерта, 3 симфонии. Може би най-популярен е с музиката си към историческия филм "Калоян" от 1962 г. Едно произведение, останало и определяно не без основание като класика в жанра - режисьор е Дако Даковски, сценаристи са Антон Дончев, Димитър Мантов и Д. Даковски. Участват легендарни артисти: Васил Стойчев, Спас Джонев, Цветана Манева.

Към историческата тема композиторът проявява жив интерес. За това свидетелства операта му "Паисий Хилендарски" (1959). За жалост само с една постановка във Варненската опера. Останалите оперни произведения са свързани по-скоро с развитието на детската опера с такива атрактивни заглавия като "Пепеляшка" (1965), "Ян Бибиян" (1969).
Интересен е и балетът "Швейк отива на война" (1964) - чиста екзотика в родната музика. Но произведение, включващо се в една друга тенденция, различна от ярко националната стилистика "Змей и Яна" (1937 - Хр. Манолов), "Нестинарка" (1940 - М. Големинов), "Кърджалии" (1958 - Ив. Димов), "Козият рог" (1981 - Кр. Кюркчийски) и т.н. Има една друга непроучена и недоизследвана посока - подета от класика Веселин Стоянов "Папеса Йоана", дооформяща се при Боян Икономов "Трагедията на Отело", продължена в "Кръстоносци" от Александър Йосифов. И това е създаването на музикално-сценични творби по световни класически литературни произведения.
От неговата авторска плоча, инициатива на "Балкантон" в началото на 80-те г. на XX век, са познати две музикални произведения. Едното е Концерт за цигулка и оркестър, а другото - Симфония 2. И двете са създадени в близки по време периоди - 1973 и 1978 г. Концертът за цигулка определено е сред най-добрите неща, писани за този инструмент в нашата музика. От три части се състои, класически - Модерато, Анданте и Алегро. Като най-силно впечатление правят втората и третата. В тази музика няма фолклороподобни мотиви, няма и алеаторика, има ясно изразена мелодика. Добър и интересен звуков оркестров език и блестяща изява на солиращия инструмент с много ефектни и виртуозни сола и каденци. Третата част е лека закачка, приближава се до така нареченото шлагерно звучене - цитирана е известната естрадна песен от края на 60-те г. на миналия век ("Бела белинда" на Джани Моранди), ала това е само едната темичка - закачливо-танцувална, другата е по-драматична, патетична дори. Да, Н. Геров обича резките контрасти. Преходът е неусетен. Но едно е ясно - можеш да си засвирукаш, каквото чуваш (ей така за кеф, което си е и позабравената цел на музиката май). Изпълнението е великолепно - Николай Марангозов и симфоничния оркестър на радиото под палката на Стоян Ангелов. Можем да съжаляваме, че тази творба е само на винилова плоча и няма прехвърляне на диск, няма и версия в Ютюб.
Втората симфония на Н. Геров е по-строга в сравнение с инструменталния концерт. Но нарушава класическите правила на формата - от 3 части е. Изпълнението е документално - Софийската филхармония под диригентството на Димитър Манолов.
Интересното е, че Н. Геров е носител на награда на Съюза на българските композитори за своето творчество. Афиширал е естетическите си разбирания, че търси "комуникация с широката слушателска аудитория". А подобни "мераци" откриваме в някои произведения на проф. Михаил Пеков примерно - Двойния цигулков концерт, 10 симфония, или на Красимир Кюркчийски - "Вариации" по Хендел, "Двама шопа из Европа", Третата част на първия клавирен концерт.
Найден Геров е от тази генерация композитори, идеща след т.нар. второ поколение тонови майстори (от Петко Стайнов до Парашкев Хаджиев и Васил Лолов). Тук попадат проф. Димитър Сагаев (1915-2003), Петър Христосков (1917- 2006), проф. Бенцион Елиезер (1920-1993). Едни гранични автори, които са по-скоро модерно звучащи, отколкото класици. Но стилистиката им не е така рязко отличаваща се от мелодичното начало, както това става при т.нар. авангардисти - Лазар Николов, Константин Илиев, Георги Тутев. Ала е различна и от тази на неокласиците - Стефан Ременков (1923-1989), Мара Петрова (1921-1997), Тодор Попов (1921-2000), Лилчо Борисов (1925-1996), Иван Маринов (1928-2004). Понеже последните изредени имена са с подчертан афинитет към мелодичното начало. Та Н. Геров, П. Христосков, Д. Сагаев заемат именно това място в историческото развитие на родната музика, което бихме могли да определим като предмодерно. Въпреки че късните творби на Христосков и Сагаев определено отиват повече към авангардистката стилистика, но не са изцяло потопени в нея, както един Л. Николов примерно.
Либретист на оперните му произведения, а те са на брой 9 - впечатляваща цифра за български композитор!, та либретист на тези произведения е неговата съпруга Ала Захарчук-Герова, която е ръководила във Варна детско-юношеска театрална школа към пионерската организация (за това свидетелства и големият наш актьор Стефан Мавродиев). Оставаме длъжници към един оригинален и самотен, недоразбран, но много талантлив музикален майстор. Надявам се, че годишнината му ще разбуди съзнателен интерес към неоцененото му творчество.