10 лева над линията на бедност

Погледнат в социалната му част, бюджет 2014 никак не е лош, меко казано. За първи път той предвижда над милиард за социалното министерство. С тази сума на практика то става ведомството, което ще разполага с най-голям бюджет от всички.
По традиция обаче новият бюджет с предвидени близо 12 млрд. лв. за социални дейности се посрещна от някои със стари "заклинания". И беше орисан още преди да се появи. От много "феи", сред които синдикатите, най-вече в лицето на КНСБ и работодатели. Едните имат искания за семейно подоходно облагане, по-високи обезщетения при безработица, данъчни кредити за нискодоходните групи, по-ефективни и гъвкави мерки за събираемост на вноски, повече пари по националния план за заетост и др. Другите по традиция рипнаха срещу увеличената минимална заплата. И някак незабелязано в същото време мина увеличената линия на бедност. През следващата година тя ще бъде 251 лв., или с 10 лева по-висока от сегашната, по решение на кабинета.
Новият размер на линията на бедност е изчислен на базата на данни от изследването на бюджетите на домакинствата у нас, проведено от Националния статистически институт. Тя представлява минималния доход за задоволяване на минималните потребности от храна и нехранителни стоки и услуги. Официално обявеният от МТСП размер на линията на бедност за 2008 г. е 166,59 лв.; за 2009 г. - 194 лв.; за 2010 и 2011 г. - 211 лв.
Подобен критерий за измерване равнището на недоимъка и съответно - брой на бедните, има и в другите европейски страни. Сумата трябва

да гарантира биологичното оцеляване

За първи път от много време насам правителството на Пламен Орешарски даде заявки линията на бедността да не остане само на хартия, а да намери своето място в практиката. По предложение на социалния министър Хасан Адемов от догодина линията на бедност ще бъде един от критериите за определянето на минималната работна заплата за страната, наред със средната и с равнището на инфлацията. Идеята е след приспадането на данъците и осигуровките най-ниското възнаграждение да е над въпросната линия на бедност. Така ще бъде спазено и едно от условията в разработвания към момента механизъм за вдигане на минималната заплата, според който нетната й стойност не трябва да пада под официалната линия на бедност.
Още в началото на мандата социалният министър Хасан Адемов заяви, че в механизма за определяне на минималната работна заплата, който се очакваше отдавна, ще се включват инфлацията, линията на бедността и средната работна заплата. Защото тези "критерии са измерими и така правителствата няма да се изкушават да променят плановете за минималната работна заплата".
Сметките показват, че "чистата" минимална заплата от 340 лв., колкото ще бъде от 1 януари 2014 г., е в размер на 266 лв., или с 15 лв. над прага на бедността. Т.е. - условието е изпълнено.
В тази връзка неслучайно един от най-вероятните варианти за коледните добавки предвижда хората с пенсия до 251 лв., колкото е прагът на бедността за 2014 г., да получат

предпразнични бонуси от 50 лв.

Защото по времето на ГЕРБ и това нямаше, и хората от третата възраст с носталгия си спомнят добавката от 150 лв. за всички пенсионери, която кабинетът "Станишев" им даде през зимата на 2008-а.
Независимо от това, че през годините методиката за определяне на линията на бедността претърпя редица промени както у нас, така и в Европа, това за съжаление не променя кой знае колко основната картина. България е страната с най-висок процент население, застрашено от бедност в ЕС.
Данните на европейската статистическа служба Евростат наскоро показаха, че според анализ за периода 2008-2011 г. 49,1% от българите, или близо половината от нашенците, са застрашени от падане в капана на бедността, или от социално изключване. Плътно след нас е съседна Румъния, където хората в риск от бедност са 40,3% от населението. Трета в безрадостната класация се подрежда Латвия - 36,6%. За сравнение, в това положение са едва 15,4% от чехите, следвани от Холандия с 15,7% и Швеция с 16,1%. Средният показател за 28-те страни-членки на ЕС е 24% - общо

121 млн. европейци изпитват сериозни материални лишения

Според последните изчисления на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ издръжката на живот на човек е 562,19 лв. на месец. Това означава, че за да се храни и облича, да покрива разходите си за жилище, здравеопазване и образование според българските стандарти, едно средностатистическо семейство от двама възрастни и две деца трябва да разполага с 2248 лв. месечно.
Пак по данни на КНСБ, през септември 2013 г. 44,7% от домакинствата в страната, или близо 3,2 млн. българи, са с доход на човек до 310 лв., колкото е сега минималната работна заплата. С общ доход на човек до 212 лв. са 23,5% от домакинствата в страната, или 1,695 млн. души.
Едно от основните предизвикателства пред правителството е намаляването на бедността. Сред задачите, с които страната ни трябва да се справи до 2020 г., е броят на хората в бедност у нас да намалее с 260 000 души.
Както обясняват експертите, размерът на линията на бедност се актуализира веднъж годишно до 31 октомври на предходната година. Ако натрупаната инфлация от месеца на последната актуализация е по-висока от 10%, размерът на линията на бедност се актуализира по-често. Това прави Министерският съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. При изчисляване на линията на бедност за всяка област се прилага същият метод, както при линията на бедност на национално равнище - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта, поясняват специалистите. И уточняват, че през 2009 г. най-висок размер на линията на бедност има София-град - 437 лв., с равнище на бедност 15,9%, а с най-нисък размер на линията на бедност е област Разград - 184 лв., където равнището на бедност е 19,8%.