10 години без право на склероза

Става дума за най-различни сфери от обществения живот. За богатите и бедните. За борбата с тероризма. За големите и малки чиновници и държавните служители. За борбата с корупцията...
Екатерина Добринина
русия и българия

-Михаил Константинович, с какво от гледна точка на социолога беше важна за нас 2010 година и какво можем да очакваме от 2011?

Нека да припомня: „Российская газета” и Института по социология към РАН започнаха съвместен проект под наименованието „Огледало” точно преди пет години, през февруари 2006 г. Днес мога с пълно основание да твърдя, че съдейки по количеството отзиви на тези публикаци, проектът се оказа истински търсен и от обикновените читатели, и сред научните кръгове. Безмислено е да се създават глобални програми или икономически доктрини, без да се разбира заради кого това се прави и какъв отзив ще срещне в обществото.
Що се касае именно до 2010-та, то тази година показа, че нашето общество е готово да одобри само предложен отгоре, от страна на властта проект, който да не е с лозунгов храктер и да не е представен от чиновници или „яйцеглави” експерти. В мащабните реформи трябва да участват не само избрани гении, събрани в „наукоградовете”, а всеки един човек. И технократът, и философът, и работникът, и учителят, и пенсионерът. Това е напълно възможно, ако стратегията на промените взема предвид това, което ние, социолозите наричаме „социално всекидневие”, а хората – свой живот.

Кое позволява на социолозите да правят такива изводи?

Реакцията на хората на едни или други събития и на действията на властта. Също така и „обратната връзка”, която предават управляващите. Погледнете обръщенията на нашите ръководители – президента, премиера, даже губернаторите. Всички тези пресконференции, преки линии, срещи на първи лица с популярни музиканти или други неполитически, нечиновнически, но широко известни хора. Интересът към тях е все по-голям, както и ефектът от това. С просто око можем да видим, че през 2010 година се разшириха съществено „предметните рамки” на самата програма за модернизация.

А има ли, според мнението на хората, поне някакви резултати от тези първи крачки?

Аз не бих свързал пряко точно това с програмата за модернизация, но не може да не се види, че през 2010 година настъпи постепенно възстановяване на социалното самочувствие на населението на Русия. През лятото на 2008 г. ние отбелязахме най-добрите показатели за всичките години на изследвания: тогава за първи път бе отбелязан прелом и делът на хората, които оценяха оптимистично бъдещето си, започна да надделява над броя на песимистите. След това настъпи войната в Кавказ, кризата и всичко се върна назад. До такава степен, че през есента на 2009 г. делът на населението, определящо ситуацията в страната като „критична”, надвиши два пъти показателите от предната година! Около три четвърти от населението оцениха обстановката в страната по един неочаквано негативен начин.

Няма нищо чудно в това…

Кризата ни предаде тежки уроци, като някои категории от населението понесоха много тежки последствия. Нека да напомня, че 55% от населението признаха, че са усетили кризата реално на себе си, особено през първата година - година и половина. При това 15% се оказаха на прага, при който кризата реално затвори вратата към по-нататъшния живот на човека. Например, за хората от предпенсионна възраст (жените около 50 г. и 55-57-годишните мъже), които изгубиха работата си, без надежда да намерят ново занимание за останалите „активни” години от живота си. На тях не им се полагаше още пенсия, а вече нямаше с какво да съществуват. Това е ужасно положение. Да добавим още една натъжаваща цифра: в Русия в момента само около 5-7% от домакинствата притежават лични финансови източници (пари, лично стопанство, собственост за отдаване под наем и др.), които им позволяват да живеят една година. Това е един от най-ниските показатели в съвременна Европа.
Годините на стабилност също ни изиграха лош номер. През последното десетилетие, когато Русия най-накрая престана силно да я тресе, много от нас в някаква степен се „отпуснаха”. Те отвикнаха да заделят постоянно средства „за всеки случай”, за което съжаляваха горчиво, когато дойде кризата. Сега ние отново сме нащрек.

Как тези сътресения на масовото битие оказаха влияние на масовото съзнание?

От 35 години се занимавам със социология и мога да кажа, че такива „скокове” на масовото самосъзнание (а не просто „прогрес в самооценката” на хората) по-рано не са се случвали. Това също ми вдъхва увереност, че от социално-психологична гледна точка нашето общество е подготвено за модернизацията.

През лятото, когато горяха горите, а бездействието на чиновниците предизвика вълна от критика, не можеше да не се забележи, че нивото на доверие към която и да е структура на властта, освен може би към президента и премиера, спадна почти до нула. Същевременно възникнаха стихийни граждански формации, които всъщност поеха работата на чиновниците и така застанаха в рязка опозиция спрямо тях... Не мислите ли, че това е доста опасна тенденция?

Според нашите наблюдения, не се забелязва подобна „тенденция”. Да, има ръст на гражданската активност. Обаче всичко това е просто проява на локалното съзнание, на локалното жизнено и социално пространство, но не на цялото политическо поле. Защитниците на правата на автомобилните собственици, доброволците-пожарникари, участниците в митингите за отмяна на закона за изменение на изплащането на помощи за бременни и т.н., всичко това са т.нар. „движения за едно искане”. Когато то бъде изпълнено, групата се разпада. Интересите на разнообразните политически и социални групи в обществото по никакъв начин не са изказани и нито една партия не ги озвучава в цялостен вид.

Неотдавна за пореден път десните сили се обединиха в нова партия…

Мисля, че дясната идеология далеч не е тази на „средната класа”. В програмата на „Единна Русия” – партията на властта, която сега изпълнява ролята на организационна и направляваща сила – са заложени много неща, които се струват неприемливи за някои активни групи от населението. Главният проблем според мен е, че нашата средна класа е изключително нееднородна и е невъзможно да бъде подведена под единен политически знаменател.
Възниква въпросът: как да се намери общото, което все пак обединява всички тези хора? Такава обща цел може да стане желанието да се постигне в обществото равенство на всички пред закона, да се преборим с корупцията, да се задвижат заседналите „социални асансьори”, с чиято помощ хората се изкачват нагоре по кариерната стълба... Задачата пред политиците е да направят всичко това в обозрима переспектива. Търсенето на обединяващото стана по-активно, именно защото хората търсят такава опора.

Например, по интернет. Не Ви ли се струва, че интернет-структурите получават все по-големи възможности да манипулират общественото мнение?

Да се върви срещу „технологичния вятър” е безмислено. Манипулациите, обаче, са възможни само до определена степен, хората са по-малко податливи, отколкото е прието да се смята.

Интересуват ли се сега хората от „съдбата на руската демокрация”? Ако сравним с 90-те, то като че ли не се интересуват чак толкова…

Не съм съгласен с това. Вярно, че дискусиите в СМИ намаляха. По наши наблюдения обаче, така нареченото пространство на публичната политика се задълбочи, разшири и засили. На хората далеч не им е все едно. Външната и вътрешна политика, системата за национална сигурност са все теми, които се обсъждат доста активно в обществото. Междувпрочем, съвсем неотдавна проведохме едно изследване. Важният извод от него, макар и да е доста неприятен за властта е, че за разлика от началото на 2000-те, в момента хората смятат вътрешното положение за най-уязвима сфера и не се страхуват от „външна заплаха”. Огромни зеещи пукнатини се забелязват в оценките на екологичната безопасност, демографията и социалната сфера. Голямо количество млади хора с добро образование не могат да си намерят достойно поприще. Младите хората губят чувство за „жизнена переспектива”. Какво следва след това? Едно много тревожно нещо. Младежкият радикализъм по възраст става все по-млад и по-млад. 14-15-годишни деца вече излизат на протести.

Тежко е положението и при хората от предпенсионна възраст. За да тръгнат социалните асансьори са нужни пробивни програми за предвижване на кадрите, преди всичко на младежите. Тук явно не е достатъчно едно Сколково за цялата страна. Този факт изисква от властта да продължи с усилията и стъпките в отговор на обществените нужди, както и да изпълнява точно обещанията си. Руснаците имат добра памет: те запомнят и това, което им е било обещано, и това, което е изпълнено. Обществото трябва да почувства, че властта не смята хората за „население” или „електорат”, а се интересува от мнението им. Един от главните изводи на миналото десетилетие е, че все пак започна и се запази диалогът между властта и обществото.

Как руснаците разбират демокрацията
Трудно е да се „натресе” нещо на руснаците. Преди време чуждестранните политици активно ни налагаха своята представа за демокрация. Те се учудваха, че западното „класическо” разбиране на демократичните ценности, което е изложено в учебниците по политология, не намира почва в Русия. И надали ще намери. Както показаха допитванията, които се правят от 90-те години, за руснаците демокрацията се крепи на три, чисто руски, „кита”. Средният руснак смята за демократично това, което служи за повишаване на нивото на живот на човека. Даже и да не е много, да не е всеки месец, но поне всяка година. Ако няма такива подобрения, то хората смятат, че няма и демокрация. Кит номер две е социалната справедливост. Ако са арестували всички участници от сбиване и убийство на футболен фен, значи всичко е справедливо, т.е. налице е демокрация. Ако един е задържан, а са пуснали четирима, то що е това за закон, който не важи еднакво за всички? И третото, което е най-важното. Руснаците наричат демократично само това, което може да осигури в обществото социален ред. Ако в резултат на „осигуряване на права и свободи” в обществото започват неуправляеми процеси, манифестации и изблици на бандитизъм, то „такава демокрация на нас не ни е нужна”. По данни от допитването, едва 25% от руснаците смятат, че страната е станала „демократична държава”.

Средната класа е доста нееднородна и е невъзможно да бъде подведена под един общ политически знаменател.

Безмислено е да се създават глобални програми, без да се разбира за кого се прави това.


Цифри

55
ПРОЦЕНТА от населението признават, че са усетили кризата реално върху себе си, особено през първата година - година и половина.

25
ПРОЦЕНТА от руснаците смятат, че страната е станала демократична държава. Това е тревожно ниска цифра, над която политиците трябва да се замислят.

60
ПРОЦЕНТА от руснаците са готови да участват активно в социалното и икономическо преобразуване на обществото.