(С)Помен за добрата дума

Израсла съм в дом, където любовта и добрата дума бяха закон божи. Затова днес изтръпвам, когато чувам как лошо се обръщат хората един към друг.
Днес рядко се срещат усмихнати хора. Ще кажете, че виновен е трудният живот. И е така, и не е. Имали сме и по-тежки дни. Преди промяната живеехме във време, когато бяхме почти равни и се отнасяхме един към друг като равнопоставени. Днес царува неравенството. Разделихме се на бедни и богати, на успели и неуспели, на господари и слуги. Всеки е готов да ти се скара, да те обиди, да те "постави" на място. Всеки се смята за по-горен, за по-умен, за по-достоен.
Хората са мрачни и сърдити и затова сме виновни всички. Живеем неправилно. Не се ценим като хора. Не обичаме живота. Как да ни стане по-леко, като сме намусени, не се поздравяваме, не си казваме добра дума?
Добрата дума е по-силна понякога и от лекарството. Кара те да се усмихнеш, прави те по-красив. Не се купува, не се продава, но действа магически. Колко струва да сме добри един към друг, да поздравим с усмивка? Нужно е добро възпитание и благоразположение.
Започнах учителството си в родния Пловдив с "моите" учители, които се гордееха с мен, радваха ми се, а преподавателят ми по литература ме чакаше на портата, за да тръгнем заедно към гимназията. Вървяхме по голямата алея на Бунарджика, обсъждах с него уроците, поведението си с учениците. Споделях като с баща, но и като с приятел. Той беше доволен, усмихнат, гладеше мустака и казваше: "Петричке, да знаеш само колко ме подмладяваш! Твоят ентусиазъм ми дава сили в предпенсионните години!" И аз летях!
Днес младите не знаят, че "детството е зелено, младостта е храбра, но старостта е мъдра". Колко е нужно на възрастния, за да се стопли душата му? Малко внимание и добра дума правят чудеса. Старото поколение цени добротата. С болка все по-често чувам по улиците и в превозните средства младежи да се обръщат с "бабишкер" и "старчок". Става ми болно и обидно.
Жалко за хубавите и добри български думи. Май само по планинските пътеки се чува "Добра среща!" и "Лек път!" В градовете плачат самотни, отритнати и отречени ведрите поздрави. Младите хора не ги ли чуват в семействата си?
Всеки се стреми към хубавото, красивото и  доброто, което дава сили и вяра. Не искам да правя помен за добрите български думи. Нека не само си ги спомняме, а да направим така, че да са част от нелекия ни делник. Да си ги казваме често, защото ще ни помагат.