(Р)еволюцията на красотата, или идеалът за хубост в различните епохи
На определена дата се обръща специално внимание на всичко онова, което носи естетическа и духовна наслада на сетивата
/ брой: 174
По инициатива на Международния комитет по естетика и козметология вече над две десетилетия (от 1995 г.) на 9 септември се отбелязва особен празник - Световен ден на красотата. Именно на тази дата се обръща специално внимание на всичко онова, което носи естетическа и духовна наслада на сетивата. Повод да (се) почерпят имат професионални козметици, пластични хирурзи, представители на бюти индустрията и модния бизнес. Също така се организират и различни конкурси, въпреки че надпреварите по хубост са много субективни, а понякога и доста оспорвани мероприятия. Така или иначе, знае се, че първото подобно състезание се провежда в Белгия преди 130 години - през септември 1888-а. Доста по-късно се избира "Мис Свят" - най-напред в Лондон, през април 1951 г. Далеч не винаги в такива прояви участват представителки на нежния пол, чиито мерки се побират в "класическото" изискване за 90-60-90. Членовете на журито обаче са натоварени с нелеката задача да отличат онези, които са надарени с особена красота, характерна не просто за дами с перфектни извивки и сантиметри, но и оставящи следа с визия, която дълго не се забравя.
Напоследък става все по-сложно категорично да се определи какъв е съвременният идеал за хубост. Ботокс, филъри, екстеншъни, изкуствени мигли и нокти като че ли подлагат на ревизия и дори разрушават естествения чар на жените. И дават повод някои от време на време да се съмняват в собствената си привлекателност. Именно в подобни моменти е добре да се сетим за познатата и общовалидната максима, че всичко е относително. И да си припомним какъв е бил идеалът за изящество и красота в различните епохи.
Древен Египет
В античната цивилизация в източната част на Северна Африка, по долното течение на река Нил, жените и мъжете имали равни права, обществото било разкрепостено и свободно. Но въпреки всичко, съществували определени разбирания за хубост. Представителките на нежния пол се отличавали със стройни тела, издължена талия, тесни рамене, тъмни буйни коси, класически строги черти на лицето и изразителни очи, непременно подчертани с черна боя. Съпругата на египетския фараон Аменхотеп IV (по-късно Ехнатон) - царица Нефертити, и до днес е олицетворение на перфектната визия от онова време. Неслучайно името й означава "Идващата красота" (или "Красавицата дойде").
Елада
Запазените древногръцки скулптури, сред които е и статуята на Афродита, в определена степен пресъздават идеала за женска красота. По онова време активно се лансира идеята за физическо съвършенство. В Елада дори твърдят, че са успели да представят с помощта на формула перфектната снага, като включват съотношението на размера на стъпалата, китките и останалите части на тялото едни към други. Лицето на гръцката хубавица пък е симетрично и равно, с големи очи и прав нос. За съвършена фигура се смята крушовидната, с не много голям бюст, но обемни бедра.
Средновековието
След разделянето на Римската империя на Източна и Западна отношението към външността се променя драстично. Красотата в този период се смята едва ли не за греховна. Но все пак съществуват определени канони за женска хубост. Идеалът за красота през Средновековието е слаба и изтощена девойка с много бледа, дори снежнобяла кожа. За целта момичетата не само търкат издълженото си лице с лимон, но и прибягват до кръвопускане. Косите са светли и къдрави. Устата е малка и скромна, очите са големи и леко изпъкнали. Прието е веждите да се премахват почти изцяло. Така че не бива да се учудваме защо портретите на красавиците от онова време изглеждат доста странно.
Възраждането
Венера на Ботичели и Мона Лиза на Леонардо да Винчи са класически пример за символ на прекрасното през Ренесанса. Запазва се същата бледа кожа и високото чело, но изражението на лицето става по-загадъчно, а косата е по-свободна, леко къдрава. Пищната фигура се превръща в една от главните ценности на този период. Пухкави ръце, широки бедра, меки и плавни черти - всичко това се издига едва ли не в култ в епохата на Възраждането.
Барок и рококо
Нови правила за женска красота започва да диктува ХVII-ХVIII век. Едно от основните се свежда до свръх тънката талия. Идва ерата на корсетите. Някои дами се опитват да стегнат кръста си до заветните 33 см. При това на показ са гърдите - на мода е дълбокото деколте. Хубавиците продължават да се пазят от слънцето. Жените, загърнати в дантелени волани, приличат на порцеланови статуетки.
ХIХ век
Настъпва времето на стила ампир, когато започва да се цени естествената красота. Обаче представителките на нежния пол трябва да са стройни, с бяла кожа и големи очи. Едновременно с това се забелязва афинитет към пищни рокли със стегнати корсети и сложни прически. И единият, и другият стил издигат в култ така наречената болезнена женственост, която включва слабост, припадъци и перманентно здравословно неразположение.
Двадесето столетие
Тази епоха е характерна с различни идеали за красота. През 20-те години на мода е андрогенната визия - корсетът е забравен, ценят се момчешките фигури с малък бюст. Също така за първи път от векове дамите започват да си подстригват косите късо. По времето на златния Холивуд женствеността се завръща. На почит са сложни прически, тяло тип "пясъчен часовник", голям бюст и широки бедра, дълги мигли, румени бузи и червени устни. В идеал за красота се превръща визията ала Мерилин Монро. Най-популярен модел през 60-те е Туиги - стройна, с дълги крака и почти незабележими гърди. Само две десетилетия по-късно светът е завладян от дами, които залагат на аеробиката. Търсят се високи, спортни и стегнати момичета. Леко изместване се наблюдава през 90-те, когато всички се стремят да подражават на анорексичните манекенки като Кейт Мос.
Милениумът
Много е сложно да се даде категорично описание на съвременния идеал за красота. Приветства се стремежът към здравословния начин на живот, но без онази прословута кльощавост, която дори е обявена за болест. Плосък корем, голям бюст и бразилско дупе се смятат за символи на перфектното тяло, което се постига както с почти непрекъснати фитнес тренировки, така и с помощта на пластичната хирургия и естетичната медицина. Кожата без бръчки вече не е мит, но засега само за по-платежоспособните. За щастие, доста представителки на нежния пол са привърженици на естествената хубост в цялото й многообразие. Но ще е нужно още много време, за да стане тази идея наистина популярна и масова.