(Пред)изборно

Наближат ли избори, политиците ни се превръщат в акробати. В метаморфозите си те заемат унизителни пози, погазвайки принципи и идеали. Независимо, че до вота наесен има доста време, депутатите вече се заиграха в (пред)изборната гимнастика. Вчера хората на Местан в опита си отложат гласуване в НС, се върнаха към трикове, които предизвикват отврат у избирателите. Махленски подмятания и заливане с помия съпътстваха дебатите по Закона за референдумите. Бяха гарнирани с процедурни измишльотини, които не правят чест на върховния законодателен орган.
Акробатичните номера "иди ми, дойди ми", "този е тук, онзи го няма", "строй се, преброй се" показаха, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. А подстрекателят за физкултурните упражнения на ДПС отсъстваше от пленарната зала. Много удобно! Пускаш примамката във вид на скандално предложение за промяна в законопроект и... чакаш на пусия кой ще се хване в капана. Ако щракне - добре! Ако ли не - залагаш уловката следващия път! И не се замисляш за безсмислието на играта на котка и мишка. Важното е да четкаш егото си, правейки напук на другите, да ги насъскваш и да им гледаш сеира. Без да имаш доблестта да застанеш лице в лице с тях и да им обясниш аргументите си, ако въобще имаш такива.         
Няма смисъл да правите нещо, ако някъде няма никой, който много повече би предпочел да не го правите, казва гениалният Тери Пратчет, ама кой да го чете. В акробатиката, както и в политиката, е адски трудно, но е най-важно да се намери балансът, за да ти се получи фигурата. Така е и в политиката. Иначе се пада. Понякога с фатален край.