(Не)зависимостта на един премиер

Независим ли е в разнобойните си решения премиерът Бойко Борисов? Този въпрос висеше със страшна сила в парламента вчера. Поводът - внезапното посещение на министър-председателя, който влетя в пленарна зала и сърдито размаха пръст на коалиционните си партньори. И признанието му, че с готовност приема оставката на вътрешния министър Веселин Вучков, след като нееднокартно повтаряше, че това няма да се случи никога. С хаотичните си движения последните дни Борисов доказа за сетен път, че днес говори едно, а утре - обратното.
Усетил, че е изпързалян от партньорите си, които настояха за смяната на главния секретар на МВР и на шефа на ДАНС, Борисов се опита да се измъкне от капана им. Неуспешно. От трибуната на НС той се направи на "умрела лисица" (да ме прости Радичков) и попита: "Въпросът сега е кой управлява Борисов? Всеки, който ме познава, знае, че съм неуправляем." Със същите думи се сопна и на президента преди месец. Но се оказа, че отново е изпаднал в противоречие със себе си! Борисов призна, че е бил принуден да приеме оставката на Вучков заради "начина, по който всичко това се случи". И допълни, че натискът е бил "отвътре, отвън, отвсякъде". И че ситуацията, която в момента тече извън залата, имала задкулисие... И... сам разми образа си на (не)зависим и (не)управляем.
Борисов май забрави, че наричаше Пламен Орешарски "марионетка". Защото той самият изпадна в ролята на палячо на конци, чиито движения са добре режисирани и насочвани от опитни кукловоди. Кои са те е ясно на по-голяма част от обществото. На политиците - също. Очаква се имената им да станат публично известни скоро. Когато управляващата коалиция промени конфигурацията и партньорите си. Защото поведението на премиера вещае точно това...