(Не)зависими регулатори

Като държавен регулатор СЕМ би трябвало да е надпартиен и независим орган, който да следи и вкарва в норма случващото се в електронните медии. Въпреки че членовете в него са представители както на парламента, така и на държавния глава, предполага се, че те не позволяват партийните и политическите им пристрастия да взимат връх. Вчера обаче номинираната за член на СЕМ от президентската квота Мария Стоянова излезе от позицията "независим регулатор" и се впусна в анализ на политическия предизборен дебат.
Забравила за позицията и длъжността си, а може би и за образованието си, тя се впусна да обяснява как родните политици заблуждавали гражданите с "фалшиви" послания. Работата само за България се прави в България, а не в Брюксел, заяви Стоянова, смело навлизайки в дебрите на политологията. Следващата крачка сигурно ще е да започне да санкционира медиите, излъчващи политици, които според нейното лично виждане залъгват народа?
За тези, които са забравили, Стоянова е автор на много интересен проблясък: "Това схващане в България, че ние имаме право на лично мнение, е доста спорно от професионална гледна точка. Знаете ли защо? Защото, когато журналист застава пред микрофона, не застава в своето лично качество, а като служител на една компания, в случая медия". Толкова за независимостта според протежето на Плевнелиев.
 Дамата приема за нормално да се меси в политическия процес. Забравила е, че СЕМ не е политически диктор, а медиен регулатор. Членовете на съвета не са политолози и анализатори на изборни послания - функцията им е да предотвратяват море от плява, безпочвени обвинения и морална деградация в медиите. Може би Стоянова трябва да оплеви първо медийната градинка, за която отговаря, а после да надзърта в тази на политиците. Защото СЕМ и българските медии имат също толкова проблеми, колкото и родните партийци.