(Не)възможният парламент

Завърши работа парламентът с най-кратък живот след 1989 година, който продължи 442 дни. Депутатите в него работиха под хулите и обсадата на протестите, зад метални заграждения, под зоркия поглед на жандармерията и полицейски вериги. Възможен или не, парламентът свърши немалко работа и гласува важни закони, които промениха към по-добро живота на българите. В отиващото си НС за първи път традициите бяха нарушени и опозицията отказа да участва в ръководството му. Всъщност ГЕРБ така и не успя да се впише в новото си амплоа на опозиция...
(Не)възможната дейност на парламента беше белязана още в началото му от конфигурацията на партиите след предсрочните избори през май 2013 г. В пленарната зала седнаха по 120 депутати за БСП и ДПС и за ГЕРБ и "Атака". Затова и кворумът се оказа най-тежкото изпитание за управляващите с крехкото им мнозинство. 42-то НС "преживя" пропуквания в партиите с напускането на техни депутати, непредсказуеми напускания и връщания на народните представители от ГЕРБ в зависимост от щракането с пръсти на техния лидер, "иди ми дойди ми" на националистите от "Атака"...     
 И все пак, след скандали, обиди, нападки и сръдни, депутатите успяха да гласуват нов Изборен кодекс, нов закон за МВР, нов състав на Сметната палата. Народните представители сложиха бариери пред офшорките, промениха закона за отпадъците, приеха промени в законите за висшето и професионалното образование, за предотвратяване и конфликт на интереси и още десетки важни документи. И след "постната пица" на Дянков бяха размразени социалните плащания - заплати, пенсии, обезщетения за майчинство. Вярно е, че парите, с които те се увеличиха, бяха малко, но поне хората успяха да поемат глътка въздух през зимата... И не можем да не признаем, че основната заслуга за това е на парламентаристите от Коалиция за България.
В крайна сметка парламентът си отива предсрочно не защото не можеше да работи, а защото най-голямата парламентарна сила не искаше да работи и се държеше като група за саботаж... И защото, парадоскално, но факт, управляващите бяха предадени отвътре от коалиционния си партньор, който, приласкан от опозицията, оттегли подкрепата си за общия кабинет.
След последния парламентарен звънец сигурно доста политолози и социолози ще се упражняват по темата "за" или "против" 42-то НС. Тепърва ще се прави равносметка, ще се броят приетите закони, ще се бистрят ползите и вредите от работата на депутатите. Независимо от анализите, изводите и коментарите, (не)възможният парламентът свърши възможно най-много работа за едногодишното си съществуване...