(Не)очакваният избор

Усилията София да бъде призната за най-достойна да се бори за титлата Европейска столица на културата 2019 не бяха възнаградени - на финалната права в престижната надпревара излезе Пловдив, чиято тема за заедност впечатли европейските министри. Защото и първоначалният замисъл на инициативата, стартирала през 1985 г., цели именно да допринесе за сближаването на европейските народи с езика на културното споделяне. А и назоваването на Пловдив като сигурен кандидат навръх Съединението също като че ли е знаков. Въпреки че акцентите на останалите кандидати - на Варна за пристанището на вдъхновението, и на Велико Търново за щастието, също бяха споменати от експертното жури като изключително достойни. Независимо от преобладаващото очакване, че именно София с темата за споделянето ще бъде избрана за Европейска столица на културата 2019, повечето безпристрастни наблюдатели бяха приятно изненадани от крайния резултат в надпреварата. И както никой не се съмнява в способностите и възможностите на експерти и културтрегери от града на тепетата, така обаче веднага се заговори за помощта, която се очаква от столицата ни, където наистина се случват 80% от всички културни събития в цяла България.
Факт е, че много рядко административна столица на дадена страна печели конкурса за Европейска столица на културата. Така че номинацията на града на тепетата бе очакван и донякъде логичен.
Но успехът в състезанието за жадуваната титла не се дължи само на логистичната подкрепа на различни концерти, инициативи, арт прояви и т.н. Най-важен е духът, който би трябвало да се усеща от жителите и гостите на всеки град. А това наистина зависи и от културния живот, който дава самочувствие и гради визията за бъдещето. Което изглежда невъзможно само с гол ентусиазъм. Затова без обиди и завист - на Пловдив трябва да се удари едно рамо. Най-вече финансово. Защото културно там явно се справят достойно и достатъчно.