„Сладък” недоимък
/ брой: 263
Четири пъти повече болни от диабет за 10 години у нас, отчитат специалистите в тази област. Страшното е, че появата на болестта сред децата се е увеличила двойно. Стряскащо тя поразява най-уязвимите - онези, за които профилактиката също е на последно място. А "сладката" напаст може да се предотврати по-рано, вместо после да се лекува цял живот и да струва от скъпо по-скъпо. Диабетът не убива веднага, той носи страдания, които довеждат до инвалидизиране, до слепота, некомфортен живот, и до съобразяване с всичко - от храната до стреса. А ние с какво храним децата си, се знае отдавна. С каквото има вкъщи и с каквото преценят хората, които и хабер си нямат често от здравословно хранене в детските заведения и училища. Или, ако си имат, нямат нужните пари за това. Както впрочем ги нямат и пенсионерите, а диабетът удря и хората в по-напреднала възраст, тези с други социалнозначими заболявания, за които не стигат средствата за диагностика и лечение. Картината се прояснява още повече, като се добави и стресът, в който нацията ни живее в последните години най-вече. Години на недоимък, на доизяждане, на доизносване и на доизживяване. Позитивните моменти са дефицит и за млади, и за стари. За спорт пък въобще да не говорим, защото масовата физкултура остана в онова, низвергнатото време на соца, което днешните демократи затриха и не замениха с нищо по-добро. И не е никаква утеха това, че и в световен мащаб броят на заболелите расте. У нас обаче много от болните се диагностицират едва след настъпили усложения. Но за това не можем да виним самите болни. Нито пък можем да спрем заболяването само с кампании и добрата воля на студенти-медици. Първата линия на държавното здравеопазване пак остава празна.