„Алфа Рисърч“: Санкциите на САЩ отдръпнаха избиратели от ГЕРБ

Над 30% от българите категорично няма да гласуват на изборите на 11 юли, а 15,5 на сто все още се колебаят. Това показва проучване на „Алфа Рисърч“,  проведено от 30 май до 7 юни.

Разликата между ГЕРБ и ИТН продължава да се топи и вече е едва 2 процентни пункта. БСП остава трета сила, а в бъдещия парламент ще влязат между 6 и 7 формации, казват социолозите.

Подкрепата за ГЕРБ - СДС е 20.3%, а за "Има такъв народ" - 18.2%. БСП получава 14.4% от гласовете на тези, които са решили да отидат до урните. Четвърта е "Демократична България" с 11.9%, ДПС остава пета с 9.9% подкрепа, а доверието за "Изправи се! Мутри вън!" е 5.3%. Обединението между ВМРО, НФСБ и "Воля" събира 3.4% и засега остава извън парламента.

Към момента 53.2% от анкетираните заявяват твърдата си убеденост, че ще гласуват на предсрочните избори на 11 юли. Колебаещите се са 15.5%, а тези, които няма да гласуват - 31.3%.

От "Алфа Рисърч" коментират, че след обявяването на санкциите на САЩ срещу Делян Пеевски и Васил Божков вотът за ГЕРБ намалява с 2 процентни пункта. Което е най-същественият му спад за толкова кратък период. Доскорошните управляващи губят позиции освен в София вече и в областните градове. Твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани, но по-широката периферия може и да не отиде до урните.

От „Има такъв народ“ регистрират ръст с около 1 процент. Според социолозите, това се дължи на отъствието им от медиите и неучастието в дебати и публични дискусии. Сближаването с ГЕРБ се дължи основно на отлив от управляващата досега формация, отколкото на пробив на "Има такъв народ".

Според анализа неяснотата относно електоралната подкрепа се увеличава от противоречивите сигнали за бъдещето на силната фигура в партията - Слави Трифонов. Екзит половете показаха, че около 20% от избирателите на "Има такъв народ" са взели решение да гласуват за тази партия в последните дни преди вота. Такава мобилизация не може да се изключи и сега, но разколебаването в началото на кампанията, особено сред онези, които следят по-отблизо политическия живот, допринася за потенциална летливост на този вот и възможна преориентация към други протестни партии, пишат от „Алфа Рисърч“.

В началото на предизборната кампания БСП е трета политическа сила с подкрепа от 14.4%. За момента, дори и в новия си формат, тя не успява да увеличи резултата си от изборите на 4 април поради два възпиращи фактора - от една страна, демотивиране на част от избирателите от вътрешнопартийните отношения, от друга - радикализирането на лявото и нарастващата нагласа да се гласува за крайнолеви партии вместо за пъстра палитра от течения вътре в една коалиция. Възможно е обаче в рамките на кампанията БСП да наложи по-убедително избраната формула за участие в изборите, а процесът на легитимирането й посредством служебното правителство като част от партиите "антистатуквото" да съдейства за привличане на колебаещи се избиратели от други партии, смятат социолозите.

"Демократична България" затвърждава и подобрява позициите си, достигайки до 11.9% от решилите да гласуват. Обратно на ГЕРБ, след санкциите на САЩ и заявената от обединението подкрепа за решителни антикорупционни политики "Демократична България" консолидира допълнителна подкрепа. Разширява влиянието си в областните центрове и особено сред хората с по-високо образование, се посочва в анализа към проучването.

В началото на кампанията ДПС е пета политическа сила с 9.9% подкрепа. Според социолозите обичайно движението засилва позициите си в края на кампанията и особено при вота от чужбина, каквито заявки бяха дадени и сега. Предвид цялостното разместване на икономико-политическите пластове не е ясно дали ДПС ще успее да ги реализира, или, както и на 4 април, ще събере относително по-малко гласове от чужбина. Ако успее обаче, е възможно да възникне много интересна ситуация на свръхконкуренция поради сближаване в позициите на третия, четвъртия и петия (БСП, "Демократична България" и ДПС) сигурен участник в следващия парламент.

"Изправи се! Мутри вън!" събира 5.3% подкрепа. До голяма степен избирателите на коалицията са със сходен профил с тези на Слави Трифонов - радикално-емоционални и силно мобилни, поради което е възможно преливане между тях самите или към други антисистемни партии. По-голямата мобилност на вота за тази формация определя и по-високите амплитуди, около които тя може да се движи, посочва "Алфа Рисърч".

Така към момента се очертава фрагментиран парламент с шест или седем партии, а изолацията и атаките срещу ГЕРБ водят до спад, но не и до срив в подкрепата му. С висока степен на вероятност партиите на протеста ще бъдат в по-добри позиции в следващия парламент. При определени обстоятелства е възможно и по-силно сближаване на позициите между тях, допълват от социологическата агенция.