“Препрочетете Гьоте и елате на мой концерт”

Веселин Станев е роден през 1964 г. в гр. Варна, на 19 години постъпва в Московската консерватория при професор Дмитрий Башкиров. За него се заговори през 1987 г., когато Станев още студент в 4-ти курс завоюва приза на Маргарита Лонг и Жак Тибо в Париж. Освен пианото, Станев има още една страст – планините. Тича, плува. „За нас, пианистите, спортът е от значение“.

Дмитрий Заика

Вижда се, че на Веселин не му е по сърце да раздава автографи - „Аз не съм Лист!“ - притеснява се българският виртуоз. Ненапразно студентите, макар и да се стараеха да „следят“ концерта по ноти, се надигаха да видят как Станев свири етюдите на Лист.

„Е, щом настоявате!“ - явно Станев си спомни, как самият той преди 30 години между същите тези стени си пробиваше път за генералната репетиция на последния московски концерт на Владимир Горовица

Публиката посреща Станев по столично сдържано, за сметка на това го изпраща почти с овации. Той й се отплаща със същото, по-скоро с обратното – не взима пари за билети, концертът е „вход свободен“. Въпросът не е само в благодарността към неговата „алма матер“, - освен студенти, на концертите в консерваторията ходят същите немногобройни любители, както и преди 30 години. Така че с руската публика няма да изкараш някакви сериозни пари. Това едва ли притеснява българския виртуоз, той е имал късмета в него да се влюби самата Европа, където той постоянно пълни залите.

Провървяло му още в детството – с баща инженер и майка преподавател по пиано, които „измъчвали“ Веселин с музика, независимо че той се занимавал с нея от шестгодишен. „Майка ми искаше да пробвам как ще потръгне. Ако е добре - да продължа, ако не – прекратявам“. Сега вече е ясно, че нещата са потръгнали.

- Не сте ли искали да се отклоните от пътя, знаете как понякога новодошлите започват да се учат добре, струва им се, че са успели в живота, че са преди всички, отпускат се...

Не, не, аз нямах време. Аз пристигнах да се уча, да работя, да се занимавам. Да, през първите една-две години ми се наложи да се адаптирам, все пак бях свикнал да живея с майка ми и баща ми. А тук– изведнъж общежитие, лекции, нов град.

- Какви впечатления ви останаха от учението тук, в Москва? Какво помните от тогавашната Москва и каква я виждате сега?

Москва много се е променила, станала е много интензивен град. Тук се чувствам като у дома си, все пак пет години съм живял тук. Най-сетне е възстановен Храма на Христос Спасител, Москва тогава живееше с тази мисъл. Помня и друго, разхождах се в „Ленинские горы“, сега неизвестно защо се наричат „Воробьевые“... Сега атмосферата е друга, през 80-те бе по-спокойно, нямаше задръствания.

- След гастроли по СССР, много артисти са разказвали за поразителната провинциална публика и за не по-малко поразителните условия на изпълнения – ту ще има течение на сцената, ту рояла ще е без клавиши.

- Успявам да свиря само в Санкт Петербург и в Москва. Основно живея в Европа, в Берлин в Камерната зала на Филхармонията, в Лондон в Уигмор хол, в Париж в зала Гаво, във Виена в Мюзикферайн и залата на Брамс, там с роялите всичко е наред. Но е имало и извънредни ситуации. Помня 1987 г., летния фестивал в Португалия. Оставаше половин час до концерта, аз вече съм с фрак и ...бели спортни маратонки. Разбирам, че съм си изгубил концертните обувки! Сценичния работник ми даде назаем своите, с два номера по-малки. Беше някакъв ужас, когато отивах до рояла и се връщах. Но нищо, справих се.

- Свирите ли в България?

- За последен път свирих в началото на миналата година във Варна.

- Кога ще е следващия път?

Засега не знам, чакам покана.

- Как основахте дуета си с руската цигуларка Екатерина Фролова?

Моята мениджърка я чула на концерт в Цюрих с оркестъра на Федосеев и решила да ни запознае. Катя току що бе спечелила втора награда на конкурса Крайслер във Виена, това е голям успех. Свирим класическа програма – Крайцеровата соната на Бетовен, соната ре минор от Брамс. Неотдавна имахме концерти в Хелзинки, Рига, Вилнюс.

- Съгласен ли сте, че руснаците се отличават с особена музикалност?

Разбира се, руската школа е една от най-добрите. Щастлив съм, че в консерваторията цели пет години се занимавах при легендарния професор Дмитрий Башкиров. Той вече е почти на 80, а до ден днешен продължава да произвежда първокласни пианисти. На последния конкурс на кралица Елизабет негов ученик получи наградата.

- А вие имате ли кумири сред пианистите?

За мен най-големия пианист на съвременността е Марта Аргерих. Най-любимата, старая се да не пропускам нейните изпълнения. „Моите“ пианисти от миналото са Фридман, Годовски, Рахманинов, Горовиц.

- Какво според вас е най-важното в музиката?

Най-важното е да се разгадае замисъла на композитора и той да бъде предаден на публиката. Старая се колкото може повече да се концентрирам върху музиката, напълно да се отдалеча от всичко. И да не мисля кой как ще реагира.

- Преподавате ли?

Засега нямам време, особено тази година.  Увлечен съм по гастролите. А бъдещето ще покаже.

- Сега над какво работите? Разучавате ли нова програма?

Засега се подготвям за концерта в града на Моцарт, Залцбург. Догодина се навършват 200 години от рождението на Ференц Лист, ще свиря неговата Соната.

- А как правите произведението свое? Как може пианистът да направи така, че произведението да не е скучно преди всичко за него и за публиката - та тази Соната е изсвирена от всички? Как постигате това?

Препрочетете Гьоте и елате на мой концерт, там ще разберете!

5 факта за музиканта

1 „The best” на романтичната музика от 19 век е допълнена от Станев с пиеси от близките за него руски пианисти Рахманинов и Скрябин.

2 Своите първи 6 от 8 диска Станев е записал в българското студио Gega new GD, а последните два – в Sony Classical и RCA red seal.

3 Според измеренията на съвременната музикална индустрия, Станев сравнително късно е записал своя първи диск – на 34 години.

4 Пианистът почти няма свободно време. Графика с гастролите на Станев е планиран година напред.

5 Веселин предпочита спортния стил в облеклото. Веднъж едва не излязъл на сцената с любимите си маратонки.