„Ехо” за умеещите да чуват

Известните коридори на радиостанцията са украсени със снимките на всички хора, които са го посещавали. А това е... портретът на главния редактор Алексей Венедиктов! Изненадахте ли се?

ДОСИЕ
Алексей Венедиктов е роден на 18 декември 1955 г. в Москва. Завършва училище със задълбочено изучаване на френски език, постъпва във вечерното отделение на историческия факултет към Московския педагогически институт. От 1978 г. в течение на 20 години Венедиктов работи като учител по история, като 19 от тях – в московското училище № 875. Удостоен е със званието „Отличник на народното образование на Русия”. Според личното признание на самия Венедиктов, опитът му на училищен преподавател е изиграл съществена роля в израстването му до „един от най-добрите интервюиращи в електронните средства за масова информация (СМИ)”. През 1990 г. се основава радиостанцията „Ехото на Москва”. През същата година Венедиктов е поканен в „Ехото” от създателите на радиостанцията, неговите приятели Сергей Корзун и Сергей Бунтман. Той започва от длъжността наблюдател на пресата и кореспондент, след това става политически наблюдател, а през февруари 1998 г. Венедиктов е избран за главен редактор на „Ехото на Москва”.
На въпроса "Самоутвърждавате ли се", Алексей Алексеевич се съгласява и обяснява, че всяко СМИ трябва бъде персонифицирано. А щом това е така, то всички въпроси, отнасящи се до "Ехото", трябва да бъдат задавани на него.

Кога ще ви затворят?

Защо пък трябва да ни затварят? Нашата работа върви успешно, носи доходи, ние сме популярни, цитират ни, не нарушаваме законите, печелим делата, които понякога се повдигат.

Защото сте опозиционери и говорите в ефир неща, които няма да чуеш от друг.

Ние не сме опозиция!

А какво тогава ще отговорите на онези, които казват, че за да се създаде илюзията, че в страната ни има свобода на словото, съществува определен кръг СМИ, сред които е и „Ехото на Москва”, които може да казват неща, които не са позволени на други. Всички останали попадат под едни и същи мерки.

Това лято заминах за Грузия за да взема интервю от президента Михаил Саакашвили, който представи своето виждане по проблемите между нашите страни, своята гледна точка по отношение на войната отпреди три години. Това предизвика голямо неудоволствие сред руския политически елит - самият факт на поява на интервю на господин Саакшвили в медия с репутация. Каква обаче беше реакцията на висшата руска власт? Тя в лицето на президента на Руската Федерация взе решение да даде интервю на "Ехото на Москва" по същата тема. Това е нормално! Никой не ни е затварял, никой не ни е викал "махнете това от сайта".

Ние се занимавахме с това интервю около пет седмици. Съгласувахме графика и времето на пристигане. Нека да припомня, че аз взех интервю не само от Саакашвили, но и от грузинската опозиция, което никак не се хареса на президента на Грузия.

Как избирате най-главното? Как определяте, за какво си струва да говорите?

При нас на ден правим седем събрания, от ранно утро до късна вечер. Има централно събрание, на което изготвяме голямата програма новини. Ние живеем в информационно поле. Например, случи се трагедията с Як-42. Той падна и целият ден беше "зачеркнат". Какви други новини? Спомням си за една забележителна история, когато за ден преди дефолта през 1998 г. ми звъннаха хора, които имаха отношение към случващото се, и ми казаха: "Утре в 12.00 ще има важно икономическо решение". Какво - не стана ясно. Тогава ние намерихме Джордж Сорос в Ню Йорк, запазихме студио за 4 часа сутринта (по тяхно време - при нас беше по обяд), и той се съгласи. Когато съобщиха решението за дефолта, ние веднага включихме Сорос. Трябва да се предусеща какво може да се случи.
 
Какво правите, ако някой се оплаква от ваши сътрудници?

Всеки път разглеждам подробно тези жалби. Но вътре, в колектива. Ако се оплакват в публичната сфера, то както се казва, "защитавам с гърдите си" нашите, както междувпрочем това стана с Владимир Путин през 2008 г. По закона за СМИ за всичко, което прави медията, отговаря главният редактор. Когато на премиера беше доложено какво сме били казали тогава в "Ехото", което не му се хареса, той ми каза буквално следната фраза: аз не ща да знам никой от вашите (макар това да не е така), Вие лично отговаряте за случващото се във Вашата радиостанция. Абсолютно правилна позиция. С какво гарантирам? С работното си място!
 
Днес „Ехото на Москва” може да се гледа (има се предвид „Ехо ТВ” – бел. С. А.), да се слуша и да се чете. По повод на последното – много хора се оплакваха в интернет, че не им харесва новия ви сайт.

А пък в същото време ръстът на посещаемостта е много голям!

От професионална гледна точка – усвоихте ли мултимедийната журналистика? Подготвяте ли кадри, които да могат и да пишат, и да работят в радиото, и в телевизията? Или все пак ги разграничавате?

Що се отнася до "писане", не съм готов да отговоря, защото, на практика, в електронните медии - радио и телевизия - речта се построява по друг начин. По повод на телевизията и радиото... Разбира се, че ние сме радио! Не телевизия! Ние просто се опитваме да се "телевизираме" - прощавайте за тази чуждица, защото има хора, които обичат да гледат. Сайтът, разбира се, продължава да се развива, и при това много добре. Аз съм изключително доволен от него. Най-главното е, че сайтът на "Ехото..." също е отражение на нашата концепция за платформа за дискусии. Всеки наш материал - новина, интервю, блог, видео - всичко се обсъжда. С това са свързани голямо количество забавни случки. Например, дълго време ние водихме преговори с посланика на САЩ за това той да започне блог на сайта на "Ехото". Неговата пресслужба ми казваше да погледна какво пишат нашите ползватели. Аз им отвръщах, че хората имат право. Те: "У нас в САЩ за подобно нещо отдавна да бяха взели мерки". Аз: "Вижте, първо на първо, ние не сме в САЩ, а в Русия. Тук имаме наши си закони. Второ, ако посланикът е готов да рискува и да чете тези коментари... Там има много безобразия, но и много точни доводи". И той рискува! Трябва да кажа, че се отнасям с уважение към г-н Байерли, който води свой блог на нашия сайт. Що се отнася до съгражданите, то много хора се отказаха да пишат на сайта ни именно поради това, че не искат да четат мнението на другите.

Предполагам, че не всички биха се справили на вашето ниво. Понякога при вас в студиото идва човек и като започнат да го атакуват, той просто няма какво да им отвърне.

Проблемът ни е в това, че за последните 10 години се изгуби или се понижи нивото на политическата дискусия. Ние с труд набираме хора за програмата "Клинч", където се води спор по същество. Пълно отсъствие на аргументи, повсеместно фалшифициране, хората идват неподготвени, привеждат много несъществуващи факти. Това вече не е интересно. Просто да покрещиш - за това, вероятно, стават и други радиостанции, в Москва те са 55. Но ние сме вече в положението, когато можем сами да подбираме какво ни допада и какво не. Затова нашите слушатели гласуват чрез включване на радиото. Това ни се струва Изключително важен за нас е фактът, че ние се опитваме да поддържаме аргументирана летва, макар не всичко да зависи от нас. Да, може и глас да повишим, но за един мотивиран разговор. Аз обяснявам на своите водещи, че ако човек каже, че Слънцето се върти около Земята, то нека да обясни защо. Не трябва да се спори с него, нека да покаже пътя, по който е стигнал до това. Може би някои слушатели ще го подкрепят? Мотивацията е нашата главна задача сега.

Като слушам „Ехото на Москва”, че даже и като разговарям с Вас, започвам да се разгорещявам именно заради постоянната емоция, която бушува във Вас. Мога да слушам „Ехото...” само в събота и неделя. Тогава върви просветителския блок, тогава води своята програма Марина Корольова, която говори спокойно, Ксения Ларина, макар че и при нея се стига до викове.

Аз си представям радиото като голям хипермаркет. Ние имаме отдел, където се продава вегетарианска храна, а има и отдел с кърваво месо. На едни стелажи има алкохол, на други - спортни стоки. Всеки слушател влиза и взима това, което иска. Ние не правим тясноспециализиран търговски обект. Ние не натрапваме само спортни стоки. Макар че предлагаме и такива. Ето, Вие слушате "Ехото..." през почивните дни. Действително, аз много се гордея с нашите образователни програми, смятам, че в Русия просто няма друг подобен просветителски блок. Това са програми за цялото семейство. Но това също е "Ехото на Москва". Просто сте влезли през входа и сте завили надясно. Друг пък влиза и отива наляво. Мога да кажа, че, условно казано, през почивните дни в 10 сутринта само в Москва ни слушат 184 хиляди души, а в делнични дни - 200 хиляди. Приблизително по равно. Това са хора, които се откриват в една или друга част от радиостанцията. Някой слуша само сатирика Шендерович. Даже идва за един час в неделя само заради него. А друг - заради "православния журналист" Максим Шевченко. В същия ден, два часа по-късно. Заповядайте, ето доматче, ето краставичка, а за вас - чушчица. Това е! Именно това е правото на избор.


Вестниците за радиото

„Ехото на Москва” е първото сред най-добрите
По данни на изследователската компания КОМКОН „Ехото на Москва” е излязла на първо място в рейтинга на московските радиостанции.
Общият брой на ежедневните слушатели на „Ехото” достига около 1 милион, което надвишава ежедневните аудитории на всички и информационни, и музикални радиостанции на Москва.
Радиостанцията „Ехото на Москва” в Киров получи първо място в номинацията за ежедневно информационно предаване. Наградата беше връчена в рамките на фестивала на информационните програми „Заедно Радио” в Приволжския федерален окръг.
„Ехото на Перм” на свой ред беше удостоено с първо място направо в две номинации - „Ток-шоу” и „Репортаж”. Фестивалът се проведе тези почивни дни в Казан.
Алексей Венедиктов ще ръководи още три години радиостанцията „Ехото на Москва”
Той беше утвърден в качеството на главен редактор от Съвета на директорите на „Ехото”. Решението не беше единодушно, тъй като самият Венедиктов се въздържа.

Интервюто взе Сусана Алперина