22 Февруари 2019петък05:53 ч.

На фокус

ЗЗЛД - Закон за затвор на летящите думи

С новите разпоредби за защита на личните данни властта създаде нови правни лабиринти, вместо да реши съществуващите

/ брой: 27

автор:Павлета Давидова

visibility 929

Абривиатурата на новия Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД) съвсем спокойно може да бъде тълкувана като Закон за затвор на летящите думи и по-специално - на материалите, "неудобни" за властимащите. Президентът Румен Радев вече наложи вето, но от досегашната практика на ГЕРБ и компания може да предположим, че въпреки обществения (и журналистически) натиск Законът няма да бъде променен. До изискването за промени се стигна, след като през май ЕК прие регламента GDPR, който е насочен към защитата на личните данни. Запознати коментират, че вместо да внесат яснота в съществуващия у нас правен вакуум по темата, управляващите са се концентрирали върху разписването на нови ограничения за медиите. В европейската директива така и няма изискване за медийни рестрикции.

"Европейският регламент се тълкува повратно, ограничава се неправомерно достъпът до публични регистри като имотния и търговския чрез ЕГН, сигнализираха от Програмата "Достъп до информация". Още преди разглеждането на промените проектът бе разкритикуван от различни експерти и организации, сред които Висшият адвокатски съвет, Камарата на частните съдебни изпълнители, Съюзът на юристите и др. "Не можем да се освободим от безпокойството, че предлаганата уредба е равнозначна на 

въвеждане на цензура

в нарушение на Конституцията, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права и Хартата на основните права на ЕС", алармираха преди приемането на закона експерти.

Основните текстове, срещу които скочи гилдията, касаят десетте критерия, свързани с обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. С тях управляващите предвиждат специфични условия на работа с личните данни, които обаче ограничават свободата на изразяване и информация. Очевидно така смята и президентската институция, която мотивира точно с това наложеното вето. Ограничава се и правото на търсене, получаване и разпространяване на информация, отбелязаха нееднократно от Асоциацията на европейските журналисти в България. Създава се режим на цензура върху медиите, като всяко изнасяне на нелицеприятна информация за държавната власт и нейни представители или за корупционни практики в икономическата и обществената сфера може да бъде преценено като "накърняване на доброто име" на критикуваните, предупредиха от Съюза на българските журналисти.

Всички тези възражения обаче са пренебрегвани от управляващите, които са се вкопчили в измененията с надежда да си осигурят

безоблачно всевластие

Набързо мнозинството успя да сложи рамки на журналистическата работа. Опозицията, която би трябвало да парира подобен подход, остана отчайващо беззъба по темата, сякаш неразбрала какво се случва. Единични изказвания от трибуната, от по ред два, опитаха да вразумят депутатите, но уви, безуспешно.

Лаиците биха попитали каква точно е драмата - все пак е очевадно как медиите у нас имат нужда от законово напомняне да спазват определени етични и правни норми. От вкарване в законови рамки до връзване "на каишка", обаче границата се оказа лесна за преминаване.

Според приетите текстове не гилдията, не ръководството, не служебните юристи ще преценяват дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги обработват и да ги изнасят. Проверките ще извършва някакъв орган с тотално размити и неясни функции, а ЗЗЛД дава на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) редица нови правомощия, включително и даването на оценка коректни ли са журналистическите материали. Проверките за защита на личните данни могат да са както планови, така и по сигнали. По този начин властта ще има право да сметне всяка медийна публикация за недостоверна и да започне проверка срещу журналисти и медии. И това ако не отваря широко вратите за цензура и самоцензура! Медиите трябва да внимават повече от обикновено, защото държавни органи ще преценяват дали материалите им са от обществен интерес. 

Все пак се уточнява се, че хора, заемащи

публични постове

се ползват с по-ниска степен на защита на личната неприкосновеност. Няма изброяване на конкретните хора, влизащи в кръга на по-малко защитените. Кой обаче ще преценява кое лице е обществено интересно и дали си заслужава журналистическо разследване? Би ли скочила държавната машина срещу себе си или срещу спонсорите си? Нима това не е предпоставка за засилване на вече модерната тенденция журналисти да бъдат съдени от "чувствителни" политици? За момента властимащите се задоволяват да водят дела за обиди, понякога и за клевета. Да, наистина, журналистите все по-често започнаха да прекрачват границата на етичните норми и да "забравят" кое е допустимо и докъде не бива да стигат. И все пак да се запитаме кое е по-важно. Колко неприкосновен и обвит в мълчание трябва да е животът и името на човек, който ощетява болни, на управник, който нарушава закони или на работодател, който измъчва или злоупотребява с подчинени и служебно имущество? По-тихо, смъмри властта журналистите. И макар да липсва ясна дефиниция що е то "професионална тайна", управляващите решиха да наложат и стабилен таван за санкциите, които една фирма или медия може да отнесе - до 20 млн. евро, или 4% от оборота й.

Журналистите са тези, които насочват общественото мнение в една или друга посока. Би трябвало да са коректив на властта. Вместо това властта реши да коригира законово думите, които летят към нея. Все по-лесно и безопасно е критичното управление към силните на деня да се заменя с безлични и беззъби материали, приличащи на суховати (или дори жълтовати) прессъобщения от държавни или частни институции. Предстои да видим дали властта няма да се засрами поне малко и да отстъпи от инатливото обрамчване в пранги на властта. А може би е и време да реши проблемите с хвърчащите напред и назад ЕГН, мейли и какви ли още лични данни.

ГЕРБ заплашват кметове заради среща с Нинова

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 37

ДУМА помогна срещу „джендър” анкета

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 37

Икономическият растеж у нас се забавя

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 37

Поскъпва водата в Сапарева баня

автор:Дума

visibility 99

Бюрокрацията оскъпява жилищата в София

автор:Евгени Гаврилов

visibility 130

/ брой: 37

Бизнесът иска среща с премиера за касовите апарати

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 37

Мадуро затваря границата на Венецуела с Бразилия

автор:Дума

visibility 112

Виена застава зад "Северен поток 2"

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 37

В Лондон умуват как да отложат "Брекзит"

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 37

Скопие арестува трима от ВМРО-ДПМНЕ

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 37

ПЕС ПРЕДЛАГА НОВ СОЦИАЛЕН ДОГОВОР ЗА ЕВРОПА

visibility 116

/ брой: 37

По-могъщият в ГЕРБ

автор:Ростислава Иванова

visibility 138

/ брой: 37

Пет години след Димчо

visibility 283

/ брой: 37

Токсично безхаберие

visibility 103

/ брой: 37