18 Април 2024четвъртък23:44 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Звучи ли гордо да си учител?

За заплатите, свинското със зеле в училище и за това защо младите не искат да работят като педагози

/ брой: 73

автор:Велиана Христова

visibility 3220

"Учителската професия е най-благородната, защото преподавателите посвещават себе си в изграждането на бъдеще за България и медалите на техните ученици изпращат по-силни послания от политическите". Това каза преди няколко дни президентът Плевнелиев, колкото да даде своя принос в елейните тиради, които обикновено се изливат я при някое награждаване, я по 24 май. Много обичат нашите политици по празник да се кланят пред учителите и пред възрожденските идеали за "кмета, даскала и попа". След празника обаче идва делникът и с него - проблемите.
Щом е най-благородната професия, която изгражда бъдещето, учителстването би следвало да е на върха на пирамидата на заплащането на труда (сиреч на обществената оценка за него), заедно с медицината, от която зависят животът и здравето ни. Уви, "даскалът" днес е много по-малко ценен от всякакви чиновници, финансисти, банкери, фирмаджии, че и автомонтьори дори.

По доходи учителят стои доста под средното ниво

за страната. Ако в последното тримесечие на 2013 г. средната брутна заплата в България е била 828 лв., тази на педагозите е стигнала 786 лв. Вярно,  преди да си отидат от властта ГЕРБ, се принудиха да вдигнат учителските заплати с 8 на сто, но Симеон Дянков не даде парите за това, та се наложи правителството на Орешарски спешно да изнамери 13 млн. лв. допълнително, за да изпълни увеличението, плюс още 10 млн. лв. за тази година. 
Само че средният ръст с 8 на сто е като свинското със зеле - педагозите с повече стаж получават месните парченца, докато начинаещите и младите учители си остават със зеленцето. Затова министър Анелия Клисарова сега се опитва да намери пари от първи юли да се увеличат с 5% поне заплатите на младите учители, макар че синдикатите настояват увеличението да е за всички педагози. Не е ясно как в средата на годината биха се намерили допълнителни пари за 78 150 души педагогически персонал, който според данните на НСИ работи в образователните заведения - от детските градини до гимназиите. Но че поне първи стъпки за младите трябва да се предприемат спешно, е повече от ясно. Защото младите учители са все по-малко и съответно расте процентът на по-възрастните. Пак от данните на НСИ виждаме, че сред педагозите в детските градини младите на възраст до 29 години са 5,2 на сто, а тези над 55 г. са 31,3 на сто. В София просветният инспекторат вече алармира, че кадрите за предучилищните заведения и началното училище вече са кът. В общообразователните училища от общо 45 072 учители до 29 години са 3,2% (1457 човека), а над 55 г. са 10 604 души - 23,6%. Подобна е картината и в професионалните училища - от 13 063 души педагогически персонал младите до 29 г. са 3,5%, а над 55 г. са 29%. Казано на прост език,  в близките години от системата ще излязат в пенсия 30 на сто от педагозите, но само 3 на сто ще бъдат заменени с ново попълнение "отдолу".  
Отделно е проблемът с цялостното намаляване на учителското съсловие. Националната статистика ни казва, че от 2000 г. досега педагозите са намалели с 18 680. Вярно, част от напусналите са в резултат на демографското намаляване на учениците - за 13 години децата ни са се "стопили" с 262 581 и сега учащите се са само 604 773. Но и непопълването на системата с млади кадри също си казва думата и ще става все по-опасно за "изграждането на бъдещето".
Проблемът е много тясно свързан с обучението на

педагогически кадри във висшите училища

Оказва се, че у нас 40 факултета и още 5-6 филиали и центрове подготвят учителски кадри! Студентите в тях обаче са малко над 15 000, а от завършващите с диплома за педагог само 4 до 10 на сто отиват на работа в училище. Драмата започва още с приема. Университетските преподаватели откровено си признават, че в педагогическите специалности се влиза лесно и с нисък бал, затова в тях се записват кандидат-студенти, които са изкарали ниски оценки на изпита по български език и литература и не са успели да влязат в други специалности. Бъдещи учители пишат очевидец с "у", автор с "ф" и "източен" със "с", споделиха наскоро преподаватели от Софийския университет. А и няма никаква система, която да гарантира, че завършилите педагогика няма да си намерят всякаква друга работа, но не и в класните стаи.
Основна причина за нежеланието на младите висшисти да работят като учители е, разбира се, ниското заплащане. Мъжете учители са едва 13,7% от всички педагози. Преди няколко години представители на образователни синдикати в Австрия при посещение в България споделиха опита на тяхната страна за привличане на млади учители, понеже и там е имало подобен проблем. Държавата решила в продължение на няколко години да кани за учители най-добрите студенти от различни специалности, като им плаща в първите три години тройни заплати на учителското място. Оказало се, че след трите години много от пожелалите да се възползват от тази система след това останали на работа в училище. У нас сега екипът на МОН сега предвижда да се въведе платена длъжност "стажант-учител" за студенти от педагогическите специалности, а растежът в кариерата да е по-бърз - от младши учител да се става старши за 5 години, не за 10, както е сега.
Разбира се, по заплащане днес в опоскана България е немислимо да се сравняваме с Австрия. В наскоро огласен доклад на Eurydice - образователната служба на Европейската комисия,  отнасящ се за учителските заплати в Европа през 2012/2013 г.,

България е на предпоследно място

по размера на минималното заплащане на педагозите - 3068 евро на година. След нас е само Румъния със сумата 3027 евро. В останалите държави начинаещите учители получават над 15 000 евро, само в Гърция началните заплати са 13 604 евро. В почти всички страни на ЕС обаче с натрупването на стаж и квалификация учителите получават заплати, които растат с широка стъпка.  Дори в Румъния максимумът на учителските заплати стига до 8560 евро годишно, докато при нас е 4372 евро. В Гърция таванът е 25 256 евро на година, а в доста от западните държави максимумът е 52 000-60 000 евро годишно. Първенството държи Люксембург с годишен таван на учителските заплати 150 000 евро.
Разбира се, не само парите са причината за недостига на млади учители у нас, където заплащането по принцип е в пъти по-ниско от това в повечето страни на ЕС. Да бъдеш учител в днешно време обаче

не е мечта на живота за повечето млади хора

- заради постоянните промени в образователната система, чиято попара сърбат най-вече педагозите, но и заради постоянния стрес, на който те са подложени. Преди 10-ина дни образователният синдикат към "Подкрепа" огласи свой анализ за източниците на стрес в работата на българските учители. Оказва се, че водещ фактор, който ескалира напрежението у педагога, е липсата на разбиране и на диалог с родителите.  Проблемите с ръководствата на училищата, невъобразимият шум в класните стаи и в училищните коридори, липсата на механизми и лостове за справяне с агресията на днешните деца също са основни стресови фактори за учителите. След това се нареждат ниските заплати и социален статус на професията, както и безогледното рушене на авторитета на учителя, продължаващо вече много години. Синдикатът "Подкрепа" предлага нещо много важно - учителският труд да бъде прекатегоризиран от общата трета категория във втора категория  труд. Освен това да се намалят годишните нормативи на учители, достигнали определена възраст, и да се въведе ползване на едногодишен платен отпуск за квалификация на учителя.
Според синдикатите в новия училищен закон, чиято подготовка в МОН продължава, следва да се предвидят ясни механизми за контакт на учителите и родителите, ясни задължения на всички участници в образователния процес, мерки за възраждане чрез училището на традиционните за българина ценности,   механизми за реално

оценяване на учителския принос

в обучението и възпитанието на питомците му. Преди 5-6 години имаше идея за т.нар. три стълба в оценяването и съответно в заплащането на учителския труд, но те така и не станаха реалност. Сега министър Клисарова изрази публично подобни идеи - учителстването да стане регулирана професия, а заплатите да са след оценяване за приноса на училището за повишаването на успеха на учениците от ІV до VІІ клас например. Как обаче това ще стане на практика, все още не е ясно. А пречи ли нещо и преди новия закон МОН да направи някои промени в наредба 1 от 2010 г. за учителските заплати?
Колкото до периодичното повишаване на квалификацията на учителите, за това тази година пак са предвидени малко средства - 400 хил. лв., но МОН разчита повече на евросредствата от бъдещата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Редно е обаче и самата ни държава да се погрижи повече на национално ниво за постоянното повишаване на учителската квалификация. Защото по данни на самото МОН едва 18,3% от учителите у нас имат квалификационна степен. В краткосрочни

обучения до 60 часа са участвали само 8 на сто

от учителите, а през дългосрочни обучения над 60 часа в периода 2007-2012 г. са преминали... 1,2 на сто. Откога Софийският университет предлага квалификационните курсове за учители да се правят във вузовете и е непонятно защо е пълна глухотата за това. Всъщност общественият статус и авторитетът на учителската професия, пиететът към нея извън празниците зависят не от административните решения, а от реалното участие на всички институции и на обществото в нейното утвърждаване.

Токът за бита още година с фиксирана цена

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 74

Общински проекти за 1,9 млрд. лв. са одобрени от МРРБ

автор:Дума

visibility 346

/ брой: 74

Домакинствата заплашени от "водна бедност"

автор:Дума

visibility 337

/ брой: 74

ОМВ търси партньор за проучване за нефт и газ в Черно море

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 74

Словакия отхвърля мигрантския пакт

автор:Дума

visibility 392

/ брой: 74

Сърбия осъди решение на ПАСЕ за Косово

автор:Дума

visibility 366

/ брой: 74

Байдън е годен за президент

автор:Дума

visibility 357

/ брой: 74

Накратко

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 74

Терористичен атентат

автор:Александър Симов

visibility 409

/ брой: 74

За аматьорщината в киното

visibility 335

/ брой: 74

Г-н Президент, сменете Главчев, не преговаряйте с мафията!

автор:Дума

visibility 340

/ брой: 74

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ