Зрелище за окото, ужас за сърцето

Инж. Киро М. Иванов

Няма спор, че мълнията е едно от най-разпространените явления в природата. Тя може да удари в полето или в планината, в морето или океана. Появява се не само при буря и дъжд, но и при ясно време - изневиделица. А напоследък - често и далеч извън месеците, когато дъждовете и бурите най-често са на власт.
Всеки ден по земното кълбо се вихрят около 50 хиляди бури с приблизително 10 милиона избухвания на мълнии! Само в САЩ за една година мълниите убиват повече от 150 души и причиняват загуби на стойност десетки милиони долари, без да броим, че те са причина и за 10 хиляди горски пожара, в резултат на които изгаря дървесина за още десетки милиони долари.
Мълнията е краткотрайно протичане на ток (самостоятелен разряд) от облак, който се е наелектризирал поради триене на различни частици, например водни капчици. Тя възниква по-често в облака, по-малко между облака и земята/водата; в облака се вижда по-рядко, защото светлината в него се разсейва. Днес за изследването й се използват радиолокатори, радиопеленгатори и микрофони, които "виждат" през облака.
До откриването на електричеството човечеството е смятало бурята, мълнията и гръмотевицата за проява на насилие от страна на божествата, за проводник на божествената воля. Бароковата емблематика сравнява бурята с ударите на съдбата и земните беди:

Когато бурен вятър затрещи,
във процеп скален гълъбът се скрива.
Когато този свят срещу смирения крещи,
в Христови рани той убежище открива.
                                      
                       Хоберг, 1675 г.

Бенджамин Франклин с металния ключ в ръка (изображение от голяма картина) и електростатичната машина, положили началото на науката за електричеството

Но бурята, наред с разрушителното действие, често докарва и толкова нужния дъжд за плодородието на земята.  
От митологията знаем, че Богът на небето или Царят на боговете с помощта на секира или чук е унищожавал враждебни създания по земята или наказвал своенравните хора. Според гърците мълнията и гърмът били дело на Зевс Мълниеметеца или Гръмовержеца; у римляните - Юпитер.
В епохата на християнството боговете Зевс, Перун и др. са понижили своя ранг, но са оказали силно влияние при формирането на образите и култа на светците - св. Илия  почитаме като заповедник на гръмотевиците. В различни краища на страната е известен под различни прозвища: Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодол.
След блясъка на мълнията/светкавицата обикновено чуваме мощен звук - гръм, небесен тътен, който отново ни стряска. В Библията това е Божият глас: "Слушайте, слушайте гласа Му и гърма, който излиза из устата Му. Под цялото небе се прониза гърмежът му, и светкавицата Му - до краищата на земята. След него гърми глас; гърми Той с гласа на Своето величие и го не възпира. (Йов 37:2-4). Като "гръмотевична стрела" е означавано едно символично и ритуално пособие в Индия и Тибет, известно още като "диамантен жезъл", използван в тантрическия будизъм, за да "разсича незнанието и да освобождава познанието"- оръжието на ведическия бог Индра, с което той разрязвал облаците и отприщвал дъждовната вода от тях.

Картината над американския град Сиатъл при силна буря на 31 юли 1984 г.

В Речника на Светото писание ("Български библейски речник"), издаден в Цариград през 1884 г., четем: "Гръм, гръмотевица, гърмеж и светкавица проявляват силата Божия и показват присъствието му. Гръмотевицата се нарича поетически "гласът Господен" в Псал. 29: "Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми; Господ е над много води; Гласът Господен е силен; Гласът Господен е величествен; Гласът Господен строшава кедри; И строшава Господ ливанските кедри".
През 1749 г. Френската академия в Бордо  обявила награда за всеки, който докаже, че съществува връзка между електричеството и гръмотевицата. В Америка Бенджамин Франклин (1706-1790) издигнал заострени метални парчета и открил, че при гръмотевична буря те привличат електричеството. През 1752 г. той насочил към буреносния облак хвърчило с прикрепен към него метален ключ и бил ударен от електрически ток. Така стигнал до извода за "еднаквостта на мълнията с електричеството" - не гръмотевицата, а мълнията била подобна на уреда за събиране на статично електричество, но много по-мощна от него!
Буреносният облак, като правило, е с отрицателен електрически заряд, но понякога и положителен. След експеримента, при който пострадал, той привързал железен прът със стоманено острие отстрани на къщата си: върхът на пръта стърчал високо над покрива, а долният му край бил забит дълбоко в земята. Откривателят очаквал, ако нещо бъде ударено от мълния, по-добре това да е прътът, а не къщата! Поръчал подобни гръмоотводи да бъдат поставени върху сградата, където заседавал законодателният орган  на щата, и върху Академията във Филаделфия, за да бъдат защитени от мълния.
На идеята на Франклин се противопоставили неколцина свещеници, защото според тях мълнията била израз на божия гняв. Френски учен тръбял, че гръмоотводите ще привличат мълниите и вместо да предпазват сградите, биха предизвикали разрушаването им. Французин, поставил гръмоотвод на къщата си, бил съден за богохулство, че е дръзнал да отправи предизвикателство към Бога. Първата обществена сграда във Великобритания, защитена с гръмоотвод през 1770 г., била катедралата "Свети Павел" в Лондон. Година по-рано е поставен гръмоотвод върху черквата "Свети Якоб" в Хамбург, Германия.
От историята на науката и техниката знаем, че независимо един от друг,  едновременно с Бенджамин Франклин, чехът Давиш (1696-1756) и Михаил Ломоносов (1711-1765) от Русия са конструирали първите гръмоотводи след редица експериментални изследвания върху електричеството. Те доказват, че мълниите представляват мощни електрически разряди. Ала и до днес механизмът, обуславящ наелектризирането на буреносните облаци и изпразването на "небесното" електричество не са разгадани напълно от учените. Не са разгадани и градоносните процеси, които се създават в така наречените облаци с вертикално развитие. Мощните конвективни потоци въздух в тях, който е по-топъл в сравнение с околната атмосфера, са резултат от температурни контрасти в приземния слой и от динамични причини, породени от преминаването на атмосферни фронтове.
Конвективните облаци са характерни за топлите месеци. Техните долни граници, както и на другите видове облаци, са разположени на нивото на кондензация, над него водните пари се намират в наситено състояние, образувайки първите облачни капчици. За нашите физико-географски условия през топлото време на годината това равнище се наблюдава на височина около 2 км при температура на въздуха 10-12 градуса, където е разположен и основният отрицателен заряден слой на буреносния облак. Горните граници на конвективните облаци обаче достигат и превишават 10-12 км височина при температура минус 50-60 градуса. В тях физичните процеси се развиват много по-интензивно, често са съпроводени от мълнии и гръмотевици.
Изследователите приемат, че мълнията е пренос или на положителни, или на отрицателни заряди от една зона на облака към друга или между облака и земята. Установено е, че обикновената мълния възниква при разлика в потенциалите няколко стотици милиона волта, при това сумарният заряд, пренасян към земята, може да достигне 10 К (кулон) и повече, което съответства примерно на количество електрони 10 на 20 степен! А пренос на 1 К заряд за 1 секунда съответства на ток 1 А (ампер).
Мълнията фактически е ток, значително по-голям от 10 А, тъй като нейната продължителност е много по-кратка от 1 секунда. Буреносни облаци с нормални размери "произвеждат" няколко мълнии в минута, всяка с мощност от николкостотин мегавата, мощност на неголяма атомна електроцентрала.
Според една група учени ключова роля играят атмосферните валежи, според друга - конвекцията. В хипотезата на първите не се отчита конвекцията, а при вторите - падащите дъждове, макар че във всички облаци тези явления са неразделими. Установено е още, че мълнии избухват в области на възходящо движение на снежинки и ледени кристалчета над основния слой с отрицателен заряд. А основната хипотеза на валежите е, че електризацията се предизвиква само от движещите се надолу зърна град.

Как да се предпазим от огнения змей?

Този въпрос си задава всеки читател. Мълнията пада най-често през последните пролетни и първите летни месеци, по-рядко през есента; пада през време, когато въздухът е топъл и влажен и е по-електропроводим. Не е излишно да кажем, че най-често пада върху най-високите предмети в местността: постройки, палатки, високи дървета, носени железни предмети, автотранспортни и селскостопански машини и др.
Ако се подслоните под дърво при гръмотевици, не трябва да се държите за ръце, а да стоите разделени един от друг и то по-далеч от дънера на дървото. Мълнии падат и върху по-ниски дървета и храсти, ако под тях има домашни животни, които с космите си са носители на по-голямо количество електропозитивни пълнежи. При дъжд, придружен със светкавици и гръмотевици, земеделски и горски работници обикновено спират работата в полето и се прибират вкъщи. Колкото и удобно да е носенето на сечивата - мотики, брадви, коси, сърпове, лопати и др., на рамо, не ги мятайте през рамо, а ги влачете по земята.
При военнослужащи, пазачи и ловци пушките и каските им са също гръмоотводи. Да не говорим за предпазване от дъжд с вдигнати над главите чадъри. Защото те могат да привлекат атмосферното електричество като гръмоотвод и да станат причина за електрическо изпразване през човешкото тяло с последваща смърт. По-добре из пътя да ви облива дъждът или да лежите на земята, отколкото да сте мишена на огнения змей.
Не говорете по телефон, не слушайте радио, не ползвайте котлони, ютии и други електрически прибори при дъжд, придружен с гръмотевици, дори да е на километри от вас. Ако сте в жилище или канцелария, затворете прозорците и вратите, тъй като може да ви изненада и кълбовидна мълния.
В горите най-често мълния пада върху червения бор, по-рядко върху дъбовите и най-рядко върху буковите дървета. Влакънцата на буковите листа и техните дръжчици изравняват успешно електрическия пълнеж на въздуха и земята и отблъскват гръмотевиците от дървото. Крушите и тополите също привличат мълнията.
Ако сте на почивка или излет, палатките и дървените ви къщички не трябва да са разположени до дървета. Гумите на колесните машини представляват електрическа изолация спрямо земята. Но при гръмотевични бури и дъжд спрете на пътя или в полето. Към шасито на комбайните трябва задължително да има верига, а за автомобилите - специални гръмоотводи.
Ако се случи нещастие, на пострадалите от мълния е необходимо да се даде незабавно първа помощ. Те често се намират в състояние на мнима смърт, което трудно се разпознава. Поставете пострадалия на сухи дърва или суха трева, застлана с одеяла или черги, и го завийте с топли дрехи, ако мястото и положението ви позволяват. И започнете незабавно изкуствено дишане на пострадалия, като не го натискате по предната част на гръдния кош и върху подлъжичната област. Без паника продължавайте изкуственото дишане най-малко 2 часа. Пострадалият е безвъзвратно загубен само ако по тялото му се появят послесмъртни петна!