Зрее опасност от цяла серия непредсказуеми избори

Панайот Рандев
психолог

По време на събитията от последния половин месец се очертаха три позиции, ако не броим четвъртата - тази на политиците. Последната е дезертиране от отговорност и ще се върне като бумеранг към тях по време на недалечните избори.
Тези три позиции - на минималистите, на максималистите и на реалистите, изразяват трите основни народопсихологии, граждански статус и културално-интелектуални възможности и претенции сред гражданството и експертите.
1. Минималистите са тези, които бяха в началото на протестите. Тяхна е основната група, както и "мълчаливото мнозинство", което безмълвно ги подкрепя, стоейки вкъщи пред телевизорите - тези 70-80% от населението, които се вълнуват основно от цените на основните услуги, предоставяни от т.нар. "монополисти". Техният стремеж е към "малка, но справедлива промяна" в полза на "малкия човек" в сферата на битовите услуги и сметки, които са част от ежемесечните режийни разходи на всеки пълнолетен българин. Всеки спестен лев е добре дошъл за тях. Като цяло тази водеща по численост група е ориентирана към някаква комбинация между стабилност и справедливост, т.е. хем да се промени нещо към по-добро за тях (преди всичко в цените, например 10-15% намаление в тях, а ако може и опрощаване на 1-2 сметки, т.е. да се спестят 100-200-300 лв.), хем, като цяло, съществуващата социално икономическа и политическа система да не се пипа.
Прекомерната промяна (и като обхват, и като бързина) би объркала тези планове, би ги извадила от съществуващото икономическо, социално и психологично равновесие, в което повечето от тях с не малки усилия са установили за себе си и семействата си.
Като социално-икономически статус тези хора са със средни към ниски доходи, повечето от тях са работещи, но тук се включват и повечето пенсионери. Те има какво да спечелят (примерно няколкостотин лева в момента и няколко хиляди лева в средносрочна перспектива), ако се приемат исканията на протестиращите за корекция, към понижаване на цените на услугите на основните монополи.
В дългосрочен план обаче тези евентуални "печалби" е доста вероятно не само да се нулират, но и да доведат до по-големи разходи, предвид общата дестабилизация и влошаване на икономиката, предизвикано от изваждането й от равновесие чрез прехвърлянето на едни разходи от гърба на едни групи или сектори към други и създаването на верижни ефекти от това в дългосрочна перспектива. В тази група са силни също така и лозунгите за възмездие и справедливо наказание по отношение на онези немногобройни елити (икономически, политически, медийни и др.), които спечелиха от т.нар. преход. Участниците в тази група всъщност са    
основните губещи от прехода

защото те, въпреки че са се трудили усърдно и честно, всъщност са били ограбени или като минал труд и настоящи пенсии, както и здраве, или като минали и днешни доходи, статус и благополучие от "героите" на прехода.
Психологическият профил на тази група е многолик, но все пак, ако трябва да изберем някой познат от литературата образ, то това най-вероятно ще трябва да е Андрешко. Негативните черти на този образ, бидейки квинтесенция на обикновения човечец и бедняка, е, че той е дребна душица, завистлив, непрестанно мислещ някакви шмекерии и дребни изгодици, мразещ успелите и богатите, не зачитащ правилата и законите и ненавиждащ системата и държавата. Разбира се, в този образ има и някои положителни черти - пресметливост, пестеливост, привързаност към семейството и близките приятели, готовност да защити в група себеподобните си, стига това да не му докара лични неприятности.
Като перспектива в тази група през следващите 1-2-3 месеца можем да очакваме

известно вътрешно разцепление

По-голямата част ще осъзнае рисковете от радикалната промяна както за икономиката и обществото като цяло, така и за себе си лично, и на тази основа нейната статукво-ориентирана нагласа ще се затвърди. От изборна гледна точка тази по-голяма част от тази група, според нас, при изборите ще подели приблизително по равно гласа си между ГЕРБ, БСП и националистична коалиция, като всяка една от тези три формации ще заложи на популистки обещания. По-малката част от тази група, осъзнавайки ограничеността и неефективността на статукво-ориентираната позиция, ще се радикализира и в политически, и в социално-икономически план и ще се присъедини към една от другите две групи - максималистите или реалистите.
2. Максималистите са тези, които или преди, или в хода на протестите осъзнаха, че както проблемите с т.нар. "монополисти", така и повечето проблеми на повечето българи произтичат от недостатъците на настоящия политически, а и социално-икономически модел, и че без неговата смяна нещата нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план няма да се оправят. Те искат рестарт на системата, радикална промяна в модела, насочена към значително по-голям граждански контрол и участие на населението в управлението на всички нива, както и търсене на съдебна отговорност от всички - политици, съдии, бизнесмени, довели страната за близо четвърт век "преход" до национална катастрофа.
Те смятат, че тази радикална промяна е възможна само чрез промяна в Конституцията, вкл. и нова такава, а оттам и чрез промяна в десетки закони и стотици други актове, чрез които да се легитимира нов тип социален договор между гражданство и управляващи (и в трите власти). Така да се гарантира не на думи, а чрез конкретни ефективни механизми водещата роля на суверена на властта - народът. Водещото искане е свикване на Велико народно събрание, което да изработи и узакони тази нова форма на отношения между гражданство и управляващи, намаляване ролята на партиите, т.е. на представителната демокрация, и увеличаване на ролята и спектъра на различните форми на пряка демокрация.
Тази група е доста динамична, както досега, така и в следващите седмици и месеци - в началото на протестите тя бе много малка (вероятно под 1%), но в хода им започна да се увеличава и към момента вероятно е достигнала до 15%-20%, а при неадекватно поведение на политиците в следващата една-две-три седмици може да надмине и 30%.

При определени действия

и на политиците, и на президента, и на популярни личности обаче може в близките 1-2 месеца и силно да се свие и да се разцепи на поне две подгрупи - едната, осъзнавайки средно- и дългосрочните възможни негативни, предимно икономически ефекти от една бърза и радикална промяна, да успокои и намали своята радикалност и да се доближи до позициите на реалистите, а другата, виждайки неотстъпчивостта на парламентарно представените политически партии, които са готови на всичко, само и само да запазят привилегиите си и да са във или около властта, да радикализира още повече позицията си и да премине към ежедневни масови митинги, гражданско неподчинение, национални стачки, бунтове. Какво ще е съотношението на тези две подгрупи, към момента е трудно да се каже, тъй като то ще зависи какво ще направят политическите партии и президентът в следващите седмици, както и от действията на служебното правителство в следващите 2-3 месеца. Към момента еднакво възможни са и успокояване и още по-голямо радикализиране на протестите, исканията и действията.
Позиции от типа "ние не преговаряме с терористи" или, че нямат никакво желание и намерение да участват в никакви бъдещи властови структури, не са конструктивни и всъщност са безотговорни. Защото щом си казал "А", инициирайки и организирайки протестите, след това си казал "Б", формулирайки 10-ина искания пред властта, то трябва да кажеш и "В" и "Г" и следващите букви от азбуката, защото промяната не става за 1 или 2 дни или седмици, за нея се необходими месеци и години и някой трябва да поеме отговорност за посоката и интензитета на това движение. В противен случай се повтаря моделът, показан ни от премиера Бойко Борисов, който при първите протести подаде оставка. Така той всъщност вкара страната в период на икономическа и политическа нестабилност, именно в момент, в който се изискваше политическа отговорност, инициатива и реални ефективни действия за бързото и ефективно преминаване на страната през тези трудности.
3. Реалистите. Те се появиха в по-късните етапи на протестите, било от средите на техните инициатори и координатори (от т.нар. инициативни групи), било от средите на различни експерти, предимно юристи и икономисти, появили се като анализатори и коментатори в различни медии, които осъзнават, разбират и артикулират, че трябва да се намери някакъв разумен компромис.
Тази група е ориентирана към реална промяна в рамките на съществуващата система в разумни срокове. В началото в тази група се включиха под 1% от протестиращите, но в хода на еволюцията на протестите тя ежедневно се увеличава и към края на февруари е достигнала вероятно към 10%, а има потенциал да достигне през март 20% и повече. Представителите на тази група са разнородни и по състав, и по произход, и по експертност.

Позициите и решенията

на реалистите имат потенциала за разумен компромис между исканията на двете по-крайни позиции - тези на минималистите и на максималистите, но за да станат по-масово приемливи, е нужно и трите споменати течения да направят усилия и в разумен срок (примерно една-две-три седмици) да сближат донякъде позициите, исканията си и процедурите са постигането им.
От статистическа гледна точка, ако в самото начало на протестите в средата на февруари съотношението "минималисти-максималисти-реалисти" бе примерно 90:9:1, то към края на февруари то еволюира към 70:20:10, а към навечерието на изборите има тенденция тези три групи да се изравнят, т.е. съотношението между тях да стане приблизително 35:35:30 от гражданите.
Ако вследствие на предсрочните избори се получат усреднените стойности на прогнозираното от нас съотношение, а именно 40:30:30, то в следващия парламент ще се стигне до патова ситуация от типа на тази получила се при последните парламентарни избори в Италия, от която никой, както от народа, така и от съществуващите партии, няма да е доволен. Последното, най-вероятно ще доведе до невъзможност за сформиране на правителство, което ще ни изправи пред нови избори наесен. Тогава обаче, особено ако не се направят някакви реални промени за ограничаване на негативните ефекти на различните монополи върху преобладаващата част от населението, гражданството ще се радикализира до степен, обхват и дълбочина, при която протестите от тази зима ще ни изглеждат като едно загряване преди мач.
Ако не искаме да се случи след половин година този мрачен сценарий, то още сега и в близките 2 месеца както политическите партии, така и различните формирования на протестиращите и гражданите трябва да се издигнат над частните си интереси или владеещите ги емоции и да се насочат към едно по-разумно и отговорно поведение и решения, насочени към общото благо.