Знамената на Българското опълчение 1877-1878 г.

Полковник о.з. Иван Ст. Иванов, вексилолог

Идеята за създаване на българска военна единица в руската армия принадлежи на генералите Обручев и Р. А. Фадеев. На 2 ноември 1876 г. излиза заповед на военното министерство, в която се казва: "За да се облекчи настъплението на руските войски отвъд Дунав, трябва да се формират няколко български дружини, които да послужат за ядро на по-нататъшното развитие на Българското опълчение". На 6 май 1877 г. се състояло затрогващо военно тържество. На Българското опълчение е връчено бойно знаме. Трета дружина получава знамето, възприето като боен символ на цялото Българско опълчение. Знамето е подготвено в руския град Самара за въстаниците от април 1876 г. Но въстанието е жестоко потушено. 

Идеята за изработването на знамето е на съпругата на депутата в Градската дума на Самара Пьотър Алабин, Варвара Василевна Алабина. То е еднослойно, двулицево с три цветни ивици: червена, бяла и синя върху единичен копринен плат. Размери 190 х 185 см. От двете страни на трицвета е изобразен черен кръст, в средата на който се образува шестоъгълник. Пак от двете страни върху кръста е пришит черен грундиран плат, като върху грунда са изобразени икони. От едната страна, божията майка - Иверската Богородица с младенеца, а от другата, светите братя Кирил и Методий. Ушиването и везмото на знамето прави игуменката на Самарския девически манастир Антонияна. 

За Самарското знаме се знае повече, но има и други знамена от историята на Опълчението. Като 

Браилското

За първообраз на българското трицветно народно знаме е прието това, изработено от Стилияна, дъщеря на изключителния родолюбец, българина от Браила Иван Параскевов. Браилското знаме е направено от единичен копринен плат и съшито от три хоризонтални цветни ивици - бяла, зелена и червена. Размерите на знамето: 198х119х173 см са впечатляващи. Развяващият се край на знамето е изрязан под формата на лястовича опашка. На лицевата страна върху зелената ивица е извезан с копринени златистожълти конци изправен, коронован и въоръжен лъв, висок 60 см, обърнат на лява хералдическа страна, т.е. към развяващия се край на плата на знамето. Над символа е извезано в полукръг името на родината -"БЪЛГАРИЯ". Под лъва пък е извезан следният девиз: "Съ божiя воля// и съ силата славнаго рускаго царя Александра ІІ-го //Напред!//". В долния външен ъгъл на два реда е извезано с дребен шрифт:"Стилияна Иванова Параскевова//. Браила, 1877 г. априлий". От трите страни на плата са заплетени памучни ресни: с бежов цвят - по бялата ивица, зелен - по зелената, и  червен - по червената. Знамето е приковано за дървена дръжка. Иван Параскевов, авторът, проектирал и осъществил идеята за българското народно трицветно знаме, е роден в Ямбол около 1823 г. в семейството на заможните ямболци Параскев Петков и хаджи Ангелина. Българин с вкоренено родолюбиво чувство. Стилияна споделя с дъщерите си, че когато попитали баща й защо е подредил по този начин цветните ивици на знамето, той обяснил: "Бялото ще бъде отгоре, защото бяло и България започват с буквата "Б". Щом горе е бялото, това означава, че и България ще е горе", т.е. ще се освободи. Знамето на Параскевови участва в Парада на 30 август 1878 г. в Пловдив, посветен на празника на св. Александър Невски и на руския император Александър ІІ. След парада знамето е запазено и предадено в Двореца на българския княз. Днес се съхранява в НВИМ.

Първа опълченска дружина

След връчването на Самарското знаме на 6/18/ май 1877 г., представители на Българската община в Букурещ предлагат с техни средства да бъдат поръчани и изработени в Русия две знамена за други опълченски дружини. Разрешено им е. Събират средства и Иван Аксаков ги поръчва. Нямаме данни на коя руска фирма. След не много време двете знамена пристигат в разположението на опълчението. Командването на Дунавската армия не разрешава да бъдат приковани, осветени и връчени на 1-ва и 2-ра дружини, за които са определени. Остават в щаба на опълчението. През октомври 1877 г. в щаба пристига и трето знаме, изработено  по поръчение на Българската община в Киев. И то не е връчено.

Знамето, предназначено за първа дружина, е с размери 146 х 113 см. Направено е от единичен копринен плат с хоризонтално разположени ивици: бяла, зелена и червена. Върху грундиран плат в средата на трикольора е нарисуван изправен, коронован и въоръжен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна, т.е. към дръжката на знамето. Лъвът наподобява този от "Стематография" на Христофор  Джефарович. Рисунката е обградена от черна рипсена панделка със сърмен кант. На другата страна, пак върху грундиран плат, с блажни  бои е изобразена иконата на св. Александър Невски - патрон на руския монарх. Тя също е обградена с черна панделка, върху която, по посока на часовниковата стрелка, е изписан надпис възхваляващ руския цар Александър ІІ - "освободител и покровител на българския народ". Вдясно от иконата със съкращения е изписан текст за възхвала на благоверния Александър Невски. От трите страни платът на знамето е обграден със сърмени ресни. Дръжката на знамето е дървена, като на върха завършва с листовидна пика, в която е гравиран осмоконечен кръст, обграден с гравирани орнаменти. В началото на Балканската война - 1912 г. се оказва, че за новомобилизираните пехотни полкове няма бойни знамена. А в знаменната сбирка на двореца се пазят "неформени", останали  от Българската земска войска и други военни събития, знамена, в това число и тези на Българското опълчение. Военното ведомство решава тези бойни символи да бъдат използвани. Така знамето на Първа дружина на Българското опълчение става бойно знаме на 52-ри пехотен Моравски полк.

И както понякога се случва, то е едно от многото спасени бойни светини в края на Първата световна война. Команда начело с поручик Цанински пренася знамето от Македония до Враца. Всички, заедно със знамето са наградени със специално учредения "ЗНАК ЗА СПАСЯВАНЕ НА ЗНАМЕ". 

Втора опълченска дружина

Знамето е със същите размери и символика на цветовете както при знамето на първа дружина. Лъвът също. Разликата е в иконата. Изобразен е св. Николай чудотворец в цял ръст, патрон на командващия Дунавската армия - Великия княз Николай Николаевич. Около иконата има текст: "Св. Николай блаженно в Бо...", а на лентата около нея посвещението: "Боже помози Великому князю // Николаю Николаевичу // Славному вождю на храбр // русск // воиск // в брани с нечестивими".

По време на войните за национално обединение на българите - 1912-1913 г. и 1915-1918 г., е бойно знаме на 40-ти пехотен Ямболски полк.

Знамето от Киев

През есента на 1877 г. в щаба на Българското опълчение се появява още едно знаме, изпратено от Българската общност в Киев, предназначено за 5-тата му дружина. За разлика от двете букурещки знамена, то е направено от двоен копринен плат с две лица, като пришитият, изправен, коронован и въоръжен лъв на трицветната бяло-зелена и червена страна е релефен, стъпил със задните си лапи върху полумесеца. На другата страна на плата, върху зелената й част и половината от червената ивица, е пришита рисуваната с блажни бои икона на Св. Александър Невски с посвещение: "Св. бл. кн. Алек. нев."(Свети благороден княз Александър Невски). Над иконата, върху бялата ивица, е изобразена везана корона. На някои места платът на знамето е разкъсан. При изследването му от специалисти от НВИМ се открива вградено между двата плата друго знаме с неизвестен произход, с извезан кръст и сърмен текст: "Правому да поможетъ Господъ". Допустимо е това да е едно от знамената на българските волентири в Кримската война (1853-1856 г.), съхранявано дотогава в Киев. Знамето е надянато на дървена дръжка, върха на която завършва с пика и поставен ажурно изрязан православен кръст. На едната страна на пиката е гравиран надпис: "Кiевъ 1877 г.", а върху другата: "18 октебря". Текстовете и датите потвърждават предположението, че знамето е поръчано без разрешение на Главнокоманващия Дунавската армия и е извън поръчката на Българската община в Букурещ. Както в първите две и Браилското знаме, трицветът и разположението на цветните ивици е вече утвърден сред българите в извън поробената ни земя. 

По време на войните за национално обединение на българския народ Киевското знаме е боен символ на 33-ти пехотен Свищовски полк, в състава на 5-та Дунавска дивизия.

П.П. Парадоксално е, че четирите знамена, предназначени за 1-ва, 2-ра, 4-та и 5-та дружина, нито са освещавани, нито връчвани на посочените опълченски дружини. Те са пренасяни във всички походи и места на сраженията на дружините. Не са известни причините за това решение на руското командване.