Злочестата съдба на добруджанските българи

Естествено бе поредицата "Бежанци" на издателство "Захарий Стоянов" да започне със знаменитата книга-документ на акад. Любомир Милетич "Разорението на тракийските българи през 1913 г.". Поредицата достойно продължава с изследванията на Стоян Райчевски. Излязоха вече три негови книги. Първата е "Етническото прочистване на българите в Източна и Западна Тракия и Мала Азия (1903-1913-1923)" - документална хроника, която съдържа стотици кратки, но покъртителни разкази на бежанци от Източна и Западна Тракия и Мала Азия. Представени са и много дипломатически документи за погромите, убийствата и насилията над мирното българско население, заставено с огън и меч да остави родните си домове и цялото си движимо и недвижимо имущество, за да дири спасение в пределите на умалена България.  
Книгата "Разоренията на македонските българи. 1878-1903" на Стоян Райчевски проследява събитията след Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г., при потушаването на което около 40 000 българи напускат родните си места и бягат в свободна България. Бежанските потоци от македонските области, останали под властта на султана, не престават и след това. Те се засилват след всяка революционна проява, след действия на чети и особено силно след всяко народно повдигане, каквито са Малашевското (1895) и Горноджумайското (1902) въстание и особено след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. Тогава през лятото и есента на 1903 г. повече от 50 000 македонски българи напускат изпепелените си родни домове и бягат в България като бежанци.
За първи път се разкрива драматичната съдба на добруджанските българи. Това прави Стоян Райчевски в третата си книга в поредицата  "Бежанство и преселвания на добруджанските и таврийските българи. 1913-1944". Книгата разказва за случилото се с добруджанските българи, които Берлинският конгрес през 1878 г. раздели с изкуствена граница и остави голяма част от тях извън пределите на свободното Отечество. Българите в Северна Добруджа останаха по родните си места с надеждата, че несправедливостта ще бъде поправена. Но идва катастрофалната 1913 г., когато и Южна Добруджа бива отнета от България и много от чедата й поемат пътя на бежанството. През 1916 г. хиляди добруджанци са изпратени на лагери за принудителен труд в Молдова и мнозина от тях загиват там.

Опиянението от възвръщането на Южна Добруджа през 1940 г. приглуши мъката на повече от 60 000 българи от Северна Добруджа, които трябваше задължително да оставят родните си места и да се преселят в Южна Добруджа с единствената утеха, че ще живеят в своя българска държава. Книгата разказва и за трудния път на таврийските българи от Приазовието до Златна Добруджа, изминат с вярата, че се завръщат в земята на своите деди. Както винаги, и тази книга на Стоян Райчевски е изградена върху документални източници, подчертават от издателство "Захарий Стоянов".