Злите духове - вън от Брезник

С настъпването на новата година из различни краища на страната започват ритуали за берекет и гонене на зли духове. България е пъстра и шарена, такива са и нейните обичаи. Предпоследната събота на януари и тази година се превърна в истински празник в община Брезник, Пернишко. Още от сутринта в града запристигаха гости. По улиците се носи аромат на печена царевица, пуканки и разбира се - на скара. Повод за стълпотворението е традиционният маскараден фестивал "Сурова". 

Градът отново събра традиционните за района сурвакари и мечкари, които непросветени "провинциалисти" наричат кукери. Единствено условие за участие е групите да се придържат към автентичност и традиционност на обичая, танца, маските и облеклото, типични за селището, което представляват. "Сурова Брезник'2019" няма конкурсен характер. Всички групи обаче си тръгнаха с грамоти и предметни награди, както и по 100 лева. Със своите страшни маски и пъстри костюми над 1000 участници от 21 сурвакарски групи дефилираха в XVI общински маскараден фестивал. Празникът бе съпътстван от изложбата "Сурова в Брезнишко", проследяваща развитието на фестивала от първите изяви през 1963 година досега.

Не сме надули цените, кебапчетата и кюфтетата са като за всеки събор - по левче, уверява глас иззад цвърчащата скара. Опашка има, сигурно е заради греяното вино, подхвърля със смях местен младеж. И докато някои са се вторачили в скарите, интересът на повечето е друг и е свързан с дрънченето на чанове, което се носи някъде иззад общината. 

С 10-минутни етюди и танци една след друга групи в разнообразни костюми омагьосват събралите се пред читалището. Истинската забава обаче е преди да се явят на сцената - в пътя дотам. Дънчене на чанове, бумтене на тъпани и много смях съпровожда дефилето на групите. Не само малчуганите, а почти всички минувачи си "набелязват" някой за снимка. Смелчаци дори се опитват да вдигнат без помощ тежките ликове на сурвакарите. Колко много пера, диви се симпатично момиче. Приятелката й обаче е впечатлена от "полите" на групата от село Банище. Къде са ви кокосовите орехи, облеклото ви от сено ли е, закача се тя с младеж от групата. Оказва се, че "екипът" е направен от усукани царевични листа. Повечето сурвакари са пъстри, рошави и усмихнати. Има дрехи от животинска кожа, има и текстилни "одеяла" от цветни парчета плат.

Най-впечатляващи обаче са малчуганите, които също са предрешени да гонят зли духове. Вярно, има уморени хлапета, които едва-едва мърдат хлопките, всички обаче са усмихнати и сякаш окрилени от магията на Сурова. По-мъничките си имат и антураж от възрастни, които им подават сладкиши, или дори ги носят на ръце от време на време. Възрастна жена от близко село обяснява, че внуците живеят в Перник и София. Не са се отказали и пазят традицията, всяка година се готвят и участват във фестивали, горда е тя.

Повечето от табелите на групите се носят от симпатични момичета в традиционни носии. "Честитки за младото семейство приемамееее", подсмихва се, подавайки торбичката си, белодрешко, хванал за ръка младеж, предрешен като булка. След него "мечка" бърза да се включи в селфито на група туристи. Въоръжени с въглени и червила, участници в шествието "украсяват" лицата на наблюдателите - за здраве.

А в края на празничния ден, в центъра на Брезник пламва и традиционния огън. И тази година сурвакарите изгониха злите духове, и догодина ще го направят, уверяват ни местните.