28 Март 2024четвъртък17:56 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Археология

Злато на повече от 6000 години

Млади архитекти представят проекти за превръщането на Варненския некропол в атрактивен туристически обект

/ брой: 181

автор:Велиана Христова

visibility 1372

България е сред европейските страни с най-богато културно-историческо наследство - където копнеш, излизат следите на развити цивилизации, населявали днешната ни територия в течение на поне 7000 години. Тези дни музеите и множество културни институции у нас отварят безплатно вратите си за посетители, понеже се провежда "мероприятие", пропагандирано с гръмкото име Европейски дни на наследството. Всъщност движението за показване на културното наследство възниква във Франция през 80-те години на ХХ век, от 1991 г. дните на наследството се провеждат през септември като съвместна инициатива на Съвета на Европа и ЕС, участват около 50 държави, като всяка от тях си избира национално мото на дните. България се включи в движението от 1999 г., а тази година мотото ни е "Изкуства и развлечение".
Не знам на какво отгоре ще се развличаме, като тези дни нашумя една варненска инициатива, която за пореден път показва, че България "вода гази, жадна ходи". Няма цивилизована държава, която да би имала съкровище като Варненския халколитен некропол например, не би го превърнала в национална и световна туристическа атракция. А у нас какво се оказва - буреняк, храсти, пепелища, блата, порутени останки от някогашни бараки на някогашни археолози, пълна забрава. А се разбра за всичко това благодарение на инициативата на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" да заведе дотам млади архитекти от магистърската програма "Опазване на културното наследство", които да направят свои проекти за превръщането на Варненския некропол в атрактивен обект за културен туризъм. Непонятно е само защо това начинание трябваше да се нарече "уъркшоп", а не примерно семинар или творческа работилница.
Варненският некропол е открит случайно през 1972 г. в западната индустриална зона на Варна и с намерените там над 3000 златни накити с общо тегло 6,5 кг стана световна сензация. Защото това се оказва най-старото обработено злато на планетата (с около 1000 години по-древно от това в Микена, Шумер, Месопотамия и Египет). Причислявано е към т.нар. Култура Варна (4400-4100 г. пр. Хр.), извадено от 294 гроба, разположени на площ от около 7500 кв.м. До откриването на некропола учените са смятали, че в онзи исторически период Европа все още живее в новокаменната епоха, че всички по-значими постижения са ставали само на Изток и че първото злато се появява на континента едва 2000 години пр.Хр. Според експертите на Варненския исторически музей може да се направи изводът, че черноморското крайбрежие от делтата на Дунава до склоновете на Стара планина изживява икономически подем през втората половина на V хил. пр. Хр., свързан с развитието на металургията и търговския обмен. Гробовете от Варненския некропол илюстрират и редица социални различия по отношение на материалното положение на погребаните. Вероятно това е свързано със зараждането на класи сред автохтонното население, смятат учените.
Оказва се също, че накитите са от възможно най-чистото злато (над 23,5 карата), обработено с невероятни техники и умения на златарите, каквито дотогава не са били известни от нито една друга находка от времето на халколита. Според изследванията златото е добивано в Странджа и вероятно е разменяно срещу сол от солниците в Провадия. В някои от гробовете са намерени жезли или скиптри - символ на висша светска и духовна власт. В 99 гроба са разкрити мъжки скелети в изпънато положение по гръб. Особено внимание привлича един от гробовете - на 40-50-годишен мъж, изпратен в последен път изключително богато - с над 1,5 кг златни предмети, медни и каменни сечива, украшения и пр. Но според учените в останалите непроучени гробове злато няма, вероятно затова интересът към некропола е замрял, вече близо 50 години той е изоставен и се сраства с растителността, вече почти не се забелязва сред буренаците.
В съобщението на ВСУ, изпратено до медиите, се казва: "Ментор на магистрите ще е световноизвестният специалист и професор по опазване на културното наследство Нора Ломбардини от италианския университет "Politecnico di Milano" (POLIMI), с който Архитектурният факултет на ВСУ "Черноризец Храбър" работи в партньорство. Уъркшопът се провежда по проект "Варненски инициативи за опазване на наследството на неолитна цивилизация Варна" на Сдружение "Варненски некропол I", със съдействието на фонд "Култура" на община Варна и в партньорство с Регионалния исторически музей в града". Проектите и концепциите на студентите, участниците в уъркшопа, за "социализация" на обекта ще бъдат показани публично в събота, 21 септември, от 9 ч. в зала "Одесос" на Регионалния исторически музей във Варна. За оценяване на предложенията са привлечени експерти в различни сфери. Според Яни Янев, председател на сдружението "Варненски некропол 1" и вицепрезидент на ВСУ, обектът е с изключително значение за световната история и трябва да бъде показван на повече хора, за да допринесе за развитието на Варна и България като привлекателна туристическа дестинация.
От инициативата на университета обаче има още една огромна полза. Решено е от идната година на Варненския некропол отново да работят археолози, за да се изследват всички гробове и да се довърши комплексното научно проучване на обекта. Ще бъдат очертани границите на некропола, ще бъдат прокарани ток и вода, нови фургони за археолозите.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 274

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 252

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 298

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 260

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 210

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 319

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 272

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 291

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ