Златният строеж
/ брой: 118
Помни ли някой началото на златната сага с "Артекс"? Гражданското недоволство, че небостъргач "Златен век" на ул. "Златен рог" ще се издигне със съмнителни разрешителни на апетитно място в София? Времето, когато нямаше 1378 съдебни решения, сложни административни обяснения, заповеди и тонове документация? Времето, когато спорният строеж можеше да бъде спрян без съд, без истерии, без неуморната работа на неправителствения сектор и завличането на огромен държавен административен ресурс?
Началото на сагата бе моментът на илюзиите, когато имаше вяра, че нещо може да се промени, да се изкорени в зачатък бъдещото бедствие. Сега остана само горчивината, разочарованието, крахът на фантазията, че в държавата има ред и правила, че те се следват и никой не може да ги прекрачи.
Кой сега ще повярва, че строеж, стигнал до 21-вия си етаж, ще бъде съборен? Не останаха наивници. Затова действията на ДНСК и решението за поредното спиране на строежа могат да бъдат тълкувани по всякакви начини, само не и като гонене на справедливост. Явно преди изборите се търси печеленето на нечии симпатии. А "Артекс" се превръща в жертвата, която инвестира милиони, а държавата всячески ѝ пречи. С непоследователните си и закъснели действия институциите най-много да осигурят хорското благоразположение към инвеститора. А той е толкова виновен, колкото и онези, които му разрешиха преди години да се шири на височина, без да се съобразят с последиците от проекта.
Сега "Артекс" се жалва и пред европейските институции и току-виж се вкара в образа на рекетирана от държавата честна фирма. Така че тя ще построи и 22-рия, и 23-тия, и последния си етаж. Въпрос на време е.