Златна сабя за генерал Радецки

Христо Цеков

Навлезем ли в месец август, не е възможно да не си спомним за Шипченската епопея от 1877 г. Независимо дали е кръгла или некръгла годишнината от Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Защото, ако не беше Шипка, нямаше скоро да има и България. Така че всеки, който се опитва да омаловажава или да отрича решаващата заслуга на руската армия за освобождението на българския народ от турското робство и възстановяването на българската държавност, е обречен на посмешище. С нищо не може да се оспори фактът, че връх Шипка е голготата на нашия народ, след като

на него възкръсна свободата на Отечеството

По време на Руско-турската освободителна война за защитата на Шипченския проход е определен малоброен руско-български отряд, намиращ се под командването на ген. Н.Г. Столетов, командир на българското опълчение. В състава му влизат 36-и пехотен Орловски полк, І, ІІ, ІІІ, ІV и V дружина на опълчението, ІІ и V батарея от ІХ артилерийска бригада и Втора Планинска батарея - общо 5500 души и 27 оръдия...
Битката на Шипка е обект на тревожно внимание и в канцеларията на руския император Александър ІІ, установила се през повечето време в с. Горна Студена, Свищовско.
Около 200 дни от началото на войната до края на декември 1877 г. Александър ІІ се намира в района на сражението. Участва във вземане на решения за бойните действия при Плевен, Гривица, Горен и Долен Дъбник, Шипка, Шейново... Пословичният му контакт с ранените войници в санитарните пунктове, скъсената дистанция с подвластните му офицери и солдати са част от основанията да го възприемат като бащицата император. За тази му съпричастност говорят и 

бележките от дневника

му за дните 11-15 август, в които намираме интересни мисли, съждения, тревоги и... радости.
"На 11 август от сутринта няма никакво известие и в 3 часа (15,00 - б.а.) донасят няколко телеграми. Полковник Скалон ги прочита "в присъствието на министъра на двора и военния министър", от които става известно, че "атаките на турците са отбити и че нашите се държат упорито".
След тази информация императорът пита полк. Скалон:
- А Столетов какво е командвал по-напред?
- Бригада - казва Скалон.
- Мене ми се струва, те (българите) заслужават Георгия - забележи Негово Величество.
- Столетов какво има? - попитал Господаря.
- Солдатския Георгий, Ваше Величество - отговаря Скалон.
"На 12 август се получи телеграма, че турските атаки продължават непрекъснато, но генерал Радецки пристигнал на Шипка в минутата, когато неприятелят почти се вмъква в укрепленията."
Макар че отбраната временно е стабилизирана, патроните и снарядите свършват. Стрелбата на защитниците почти заглъхва. Те посрещат налитащия противник с щик и приклад, с камъни, дървета и счупени оръжия. В този критичен момент на Шипка пристигат първите подкрепления от резерва на ген. Радецки. Вестта за тях предизвиква буен изблик на радост и енергия у защитниците. За този неповторим момент военният кореспондент Немирович Данченко пише: "Едно неудържимо "Ура!" се понесе над

оросените с кръв и пот камънаци

на позициите... С цената на безпримерния героизъм на стотици знайни и незнайни руски воини и български опълченци на Шипка са спасени честта на Русия и свободата на България."
Отбраната на Шипченския проход ген. Радецки поема с около 5500 войници, в това число пет български опълченски дружини, три батальона от Орловския полк, 27 оръдия, 6 сотни и помощни части. Срещу тях турците противопоставят 30 000 души редовен аскер, морално подкрепяни от стотици молли и ходжи.
"13 август се ознаменува с дохождането от Шипка на английския кореспондент г. Форбс, който дойде тук в качеството на любител. Това бе първото лице, очевидец на всичките ужаси и подвизи на нашите защитници на прохода... Простият разказ се много понрави на Господаря. Форбс не можеше да се нахвали с действията и геройското поведение на нашите войски, прекрасно описа занятите от нас позиции, турските атаки на върха Свети Никола, хода на боя до пристигането на Радецки и всичките неизразими мъки, които нашите войски трябвало да теглят от недостатък на вода. Форбс много хвалеше българите."
На Форбс дължим сведението, че "1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на руските войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност.
"На 14 август прями известия от Шипка не дойдоха. Господарят бе сериозен, но спокоен... чрез което поддържа в окръжающите го сила и вяра в спасението."
"На 15 август беше решено началникът на Щаба на армията ген. Непокойчицки да отиде сам от Горни Студен, за да разгледа позициите на Радецки на Шипка, да се преговори с последния и да се уреди по-правилното снабдяване отряда с провизии.
Следобед Императорът разпита до най-малките подробности ординареца на Негово Величество Главнокомандващия поручик Скарятин, командирован по събиране сведения при ген. Радецки, за положението и настроението на войските на Шипка. Според неговите думи нашите хора биле

до последна крайност уморени

от безконечните боеве и топлина от 40 градуса, първите три деня не се чувствали тъй, защото духало вятър, а време трябвало да се заемат с пренасянето от позициите до превързочния пункт маса тежко ранени, след това трябвало да се съберат телата на убитите, да им изрият братски гробове и погребат християнски, после да се попълнят местата на оределите полкове и роти и да се преведат в порядък за нов бой. В това време се оказало нужда да се попълнят колкото е възможно по-скоро запаса от патрони и снаряди за батареите, да се поправят развалените топове и да се направят нови закрития. Физическата умора и нервното възбуждане било тъй голямо, щото когато в 11 часа вечерта донесли на позициите храна, хората се отказали да я ядат.
Вечерта донесоха на Императора телеграма за новата опасност, която очаквала Шипченския отряд от заразяването въздуха от несъбраните турски трупове."
Бележките към дневника за тази дата завършват със следното изречение: "Тази нощ бе първата от 3 август, мислим, в която Господаря спа по-спокойно."
След успешната отбрана на шипченските позиции, командващият VІІІ корпус на руската армия е награден със златна сабя, украсена с брилянти и надпис: "За отбраната на Шипка 11-15 август 1877 г."