Златна есен по пътеките на Бели Искър

Може ли успешно да се съчетае природа и цивилизация, разходка сред зеленина, съпътствана от активен транспортен трафик, спокойна почивка и много хора наоколо? На пръв поглед невъзможни комбинации, но кратко проучване показва, че в реалността се случват. Те могат да се открият по маршрута на екопътеката "Бели Искър". Следването й в продължение на няколко часа води до отмора, емоции и презареждане на тялото и духа. Това обаче не е място за планинари, катерачи, любители на дивото и екстремното. Краткото пътешествие сред дървета, потоци, мостчета и кътове за почивка е за онези туристи, които търсят отдих без много физическо натоварване и възможност бързо и лесно да прекратят екскурзията си, ако се наложи. Екопътеката е особено подходяща за семейства с деца или за по-възрастни туристи. Тя е това, което търсите в знойната лятна жега, цъфтящата пролет или златната есен. 

За да стигнете до екопътеката "Бели Искър" от София, трябва да тръгнете по пътя за Самоков. Отбивката е в началото на самия град, а табела показва шосето към селото, по което също така се отива към Мальовица. Бели Искър е на 9 км от Самоков. След като отминете знака, отвеждащ в посока към Говедарци, остава съвсем малко до китното планинско село. Нужни са още няколко километра по лъкатушещ път до началото на самата екопътека. Ще познаете, че тя наближава, не по табели, а по броя на колите. Те са паркирани по цялото протежение на добре асфалтиран, но тесен път, който се вие почти успоредно на обособена пътека, която се намира по-навътре в гората. 

Началната точка е информационната табела, която запознава с животните и растенията в местността, както и с особеностите на предстоящия път. Денивелацията е символична като за планина - не повече от 200-300 метра, а дължината на пътеката е около 5 километра. 

След табелата директно преминавате през първия от осемте по-големи моста, които пресичат неколкократно река Бели Искър, и вече няма как да сбъркате, че сте в Рила. Всеки мост има свое име - "Синият вир", "Изгрев", "Двата камъка", "Тис","Дългият, "Бор", "Арамлия" и "Суаро". Имена имат и кътовете за почивка, които са разположени на точно определени места и дават възможност за пикник или барбекю, палене на огън, събиране на големи компании по беседки и пейки. Ако не искате да сте сред шума, може да поседнете на многобройните скални късове или по брега на реката, която бурно или тихо ромоли в зависимост от сезона. 

Ако сте с деца, трябва да си отваряте очите на четири, защото все пак планината си е планина, а малчуганите ги влече да катерят стръмни канари или да се втурват към някое по-дълбоко място на реката. По пътечките има и доста камъни, които ги правят неравни, често коренища спират бързия ход и неприятните спъвания са възможни. Маршрутът условно може да се раздели на две - първата му половина е по-оголена, по-често прониква слънце и сякаш хората са повече. Втората част е малко по-дива, пуста, често се бърка правилното място, по което трябва да се мине, така че е добре да се следва синята маркировка по дърветата. В гората е разположен и стабилен заслон, в който може да се скриете при лошо време. 

За съжаление има и чести примери за недобросъвестни туристи или просто липса на поддръжка - по-малките мостчета са унищожени, откъртени са дъски от парапети, стърчат ръждиви пирони. Положителното обаче е, че никъде няма отпадъци! Другото, което няма да видите, са животни, въпреки че сте обградени от гора. Най-много някоя излязла да се напече жаба или щъкащи насекоми. На няколко места ще бъдете почти стресирани от огромните мравуняци, които образуват хълм, висок над един метър.

Последният осми мост над реката ознаменува нещо като финала на екопътеката и оттам се излиза на близкия асфалтиран път. Всъщност пътеката не свършва тук. След кратко ходене по шосето вляво се вижда табела, която сочи нов маршрут отново в гората. Той е по-предизвикателен, тъй като в нея се навлиза рязко нагоре. Предстои изкачване и повече физически усилия, но те си заслужават. Атмосферата тук е различна - планината обсебва, тишината е всепоглъщаща. Кулминацията на изкачването е така наречената Изгледна площадка, от която се открива величествена панорама към върхове, скали и долината. Място за снимки, почивка и зареждане за предстоящото спускане. След него се озовавате на изходната точка и правите равносметка - 3-4 часа сред природата, километри пеша, чист въздух и положителни вълнения.