Златен коз! А стиска ли им на нашите политици?

Казват, че птичето на късмета кацвало само веднъж на рамото. Е, изглежда в политиката тия работи не важат. Изострените отношения между Москва и Анкара заради сваления СУ-24, които продължават да се влошават, отварят златен шанс за България да върне повяхналото си реноме на "стратегически играч", като се възползва максимално от географското си положение на Балканите, историческите връзки с Русия и новите икономически реалности. Дали обаче на нашите политици им стиска да превъзмогнат стъписването и умопомрачителната си сервилност, за да действат настъпателно и умно? Задавам, разбира се, риторичен въпрос с предизвестен отговор.

А ситуацията е наистина динамична

и предразполага към гъвкавост и баланси. Можем максимално да защитим националните си интереси, стига начело на държавата да имахме управници с топки, а не хленчещи баби.
Факт е, че заради накърнената си чест Русия обяви истинска търговска война на Турция, чийто обхват и продължителност във времето е трудно да бъдат прогнозирани. Въвеждат се маса ограничения и забрани за дейността на турски икономически структури на територията на Руската федерация; ограничения и забрани, отнасящи се до доставката на продукция, включително хранителни стоки, до изпълнение на различни дейности и оказване на услуги от турски компании и какви ли още не ограничителни мерки. Засегнати ще бъдат митнически, финансови операции и инвестиционни проекти. Най-големите от тях - "Турски поток" и изграждането на АЕЦ "Аккую", може да бъдат замразени и дори отменени.

Това са сделки за милиарди

от които Русия е склонна да се лиши, независимо от внушенията, които четем по някои западни медии, че Москва и Анкара не можели един без друг. За сведение, Турция е петият най-голям търговски партньор на Русия със стокообмен от 31 милиарда долара през 2014 г., а руското икономическо министерство планираше след контрасанкциите на Москва спрямо ЕС Русия и Турция да увеличат двустранния стокообмен до 2020 г. тройно - на 100 милиарда долара.
Само от замразяването на туристическия бизнес югоизточната ни съседка ще губи по около 5 милиарда долара годишно и ще се лиши от почивката на 5 милиона руснаци, които са основният контингент на почиващите в турските курорти. Трябва да си наистина извън времето и пространството или грантово зависим, за да стоиш със скръстени ръце при такава ситуация. Сега е моментът и България, и ЕС като цяло да махнат визите за руски туристи и да се възползват от възможностите, които се отварят. Европейските страни могат да спечелят десетки милиарди евро, които иначе отиваха в Турция, Египет и Тунис.
Още по-интересен става казусът с газовите коридори. Случайно или не, само ден-два преди да бъде ударен руският бомбардировач, Брюксел одобри "Турски поток" и още три проекта към Европа, свързани с него, единият от които е и Борисовият газов хъб. Нали си давате сметка, че жестът на Брюксел никак не е случаен. Напротив - това е чисто политически ход в отговор на затоплящите се отношения между Москва и Париж след атентатите и стремежа на Франция да сформира широка антитерористична коалиция срещу "Ислямска държава" - нещо, което Русия приветства. Днес обаче над всичките тези инфраструктурни газови надежди надвисва една огромна въпросителна. Защото без "Турски поток" всякакви хъбове, тръби и тръбички към Европа отиват по дяволите.    

Ето го и нашия шанс!

Вместо да се крие цяла седмица в Китай с половината си правителство и да омайва китайците с фантасмагориите си за влакове-стрели или тунели под Шипка, Борисов трябва час по-скоро да замине за Москва. И заедно с експертния си икономически антуражец, доколкото го има, да моли Путин и Медведев за размразяване на нашия си проект - българския "Южен поток". Лукарски, Ангелкова, Петкова - да правят мили очи за отпушване на търговията, туризма, а защо не и за АЕЦ "Белене". В Брюксел (дори символично) България би могла да "избие рибата" с предложение за отпадане на санкциите срещу Русия, за което, убеден съм, би срещнала подкрепа и от други държави.
Усещам как някои скептици вече се смеят с глас на тези мои разсъждения. И сигурно са прави. Само че бих им припомнил, че с позата на щрауса, заврял дълбоко главата си в пясъка, отново ще изпуснем питомното, за да гоним дивото, защото други страни и правителства, както винаги, ще излязат по-умни от нас и ще ни изпреварят със свои нови инициативи.    
Вече се видя, че ЕС и Шенген все повече се изпразват от съдържание и всяка нормална европейска държава започва сама да си "подрежда къщичката" и да си оправя икономиката. Видя се също, че нашите управници, свикнали постоянно да чакат благословията на "началниците" за всеки свой ход, не могат да стъпят и на малкия пръст на лидери и държавници като Орбан, Фицу или Земан. Русофоби като Плевнелиев, Митов и Ненчев, страдащи от "стокхолмски синдром", стигат само до папагалско повтаряне на американските и брюкселските мантри, а такива като Борисов и Цветанов предпочитат по тодорживковски да се снишат, докато отмине бурята.

Такова е българското задкулисие

- мълчание. Седят, гледат опулено и се чудят накъде ще духне вятърът. Но идва време, когато и най-големите "майстори" винаги си намират по-голям майстор от тях. Тайно се надяват Путин да им прости... Няма нищо по-жалко и срамно от нагаждаческата политика, защото няма неутрална позиция по отношение на истината и правосъдието. Дори любимото им НАТО не излезе с никаква декларация, след като там добре видяха, че в случая Турция е "сгазила лука", и я оставиха да се оправя сама.
А ГЕРБ нека си чакат да се разберат началниците, както и ще направят. Ето, заради това йезуитско поведение на безмозъчни безгласни букви, ще си патим и занапред, а всички ще ни възприемат като последна дупка на кавала.