Зимното мъртвило отстъпва пред пролетта

Запомнил съм Кукеровден в родното ми село Момина църква през трийсетте години на миналия век, там, в затихналата край границата Странджа планина. Запомнил съм го такъв, какъвто е наследен от предните поколения, може би даже... от  траките и от скитите.

Още предната вечер се усещаше предпразничното вълнение: някъде се обадят звънци, на мегданчето се палят огньове, другаде се чува гълчава и кучешки лай.

Рано сутринта започва "церенето" на кучетата. Това се прави, за да се изпъди от тях болестта бяс. За Червенковата и Покраевата махала този незабравим ритуал ставаше на Старите гробища. Изпълняваха го смели момчета. Гледката бе неповторима - кучето виси на въже, вързано на два ангъша (дълги дебели върлини), и се люлее, вие уплашено. Когато го пуснат с вързана тенекия за опашката, пълна с пепел, то хуква да бяга и пръска пепелта като цяр срещу бяса.

Денят се знае - понеделник след Сирни заговезни. Цялото село го почита, тогава не се работи. Участниците правят предварителна подготовка за собственото си представяне и за организирането на кудата (групата). Избират водача и неговата дума в този ден е закон за маскираните хора. Определят, обличат и въобще подготвят за празника двама  момци - единият за кукерица, а другият -  за "младоженец".

Кукерицата и зетят не бива да са сираци. Жената, от която се вземат дрехите за кукерицата, трябва да е невяста повече от година, да няма деца и да не е сираче. Мъжът, който ще издяла кукерското дете от дърво, трябва да е левент, стегнат човек. Хурката, къделята и вретеното се вземат от къща с много овце и добри стопани. Това е отговорна работа и с нея се заема водачът на групата и по-стари хора, които знаят повече. Кукерицата-мъж e облечен и натъкмен с красиви женски дрехи, а зетят наистина трябва да бъде хубавeлец, напет ерген, също с нови и украсени с много гайтан дрехи. Определят се и момците за охрана на кукерицата. Също кой ще води магарето с дисаги, където се слагат подаръците. В ритуала участват само мъже.

По голям ручок (към 10 часа) кукерицата надява хурката в пояса. Една стара жена връзва къделята и заприда вретеното. Друга жена й подава детето с думите: "Дано помогне Бог в тези дрехи, които носиш днес, от тях да се роди дете". 

Започва втората, много важна част - организираното тръгване. Двамата водачи хващат под ръка кукерицата и зетя, гайдата засвирва. С водачите поемат и другите добре подготвени с облекла, маски, звънци, тояжки. Всички са в отлично настроение за игри  -  цяла чета от пъстри и колоритни, весели и страшни юнаци.

Кукерската игра пресъздава връзката между природата и човека.

Облеклото е от кожени дрехи, обърнати с вълната навън, или обикновени дрехи, също обърнати наопаки. Всеки се стреми облеклото му да е оригинално, страшно, майсторски направено, а звънците да са повече, здраво закрепени с колан на кръста. Не всички носят маски, някои си правят - трябва да са грозни и да плашат мало и голямо.  Други играят със страховито начернени лица.

Млади, неуморни, кукерите цял ден скачаха по улици и мегдани. Някъде се случваше да подгонят на шега малки момички, настъпваше врява, кукерите се оттегляха, всичко завършваше с лека уплаха за момите. И пак - скачане, оглушителен звън на хлопатарите и весели провиквания. Понякога кукери се опитваха да се възползват от анонимността, която им дава маската, за да уреждат стари сметки с някого. Но и другарите им, и водачът на групата, ги знаеха кои са и не позволяваха да се петни името на цялата дружина.

Две групи тръгваха да обходят селото. Така се правеше и на Еньовден, а също и на Бъдни вечер. С две групи празниците се обогатяват - заражда се надпревара за по-добро представяне. С магическите танци, страшните маски, невероятното облекло и оглушителният ек на звънците и с дълбоката вяра във всичко това се целеше не само да бъдат прогонени злите духове и орисници така,  но най-вече да има повече деца, богата реколта през следващата година, да има плодородие и изобилие.

Кукерите посещаваха и благославяха всяка къща, като изпълняваха ритуала и с много шеги обикаляха цялото село. Чест беше за стопаните къщата да бъде посетена от кукерската чета. Даваха им пари, продукти - сирене, сланина, фасул, брашно, яйца и др., които те приемаха с благодарност и благословии за берекет, за здраве, с пожелание да няма болести по животните и др. 

Подготовката и старанието проличаваха още един път на площада към 4 часа следобед, когато хората от селото се сипваха там. Това бе третата част на празника. Тогава кукерските групи с буйни танци обикаляха три пъти мегдана, гайдата засвирваше "изводеното" и започваше хоро за всички. Нашенска музика: гайда, тъпан, кавал и цигулка, огласяха площада, и постепенно на хорото се залавяха моми и ергени. Играта и веселието ставаха все по-буйни и продължаваха час-два. Кукерите напускаха пищното тържество в традиционното време - късно следобед, или поради това, че в залисията е откраднато детето на кукерицата!

Спомням си, тържеството бе към края, но все така буйно, а площадът преливаше от народ. И хоп - нещо стана! Кукерите от едната група хукнаха с вдигнати тояги. На стотина метра от площада настигнаха човека - Керязо Забунов, който бе откраднал детето на кукерицата. Беше среден на ръст, но с добре развито тяло, изпечено от кърската работа. Бързо изтръгнаха детето от ръцете му, а две-три тояжки леко го докоснаха по гърба. Видях лицето му - позачервено, а по него играе лека, гузна, но и горда усмивка.

Кукерският ритуал е разпространен в цяла Странджа, като с времето са настъпили изменения на някои обичаи в различните села. В този поотдалечен район със стара и прастара история, потънал в букови и дъбови гори, тези обичаи са се запазили непокътнати и по онова време се тачеха и обичаха от цялото население.

Кукерският празник ознаменува отминаването на зимното мъртвило и настъпването на пролетта.

През 50-те години на ХХ век, пък и след това,  кукерският ритуал непрекъснато се обогатява. На препълнения мегдан се появяват нови персонажи - доктор, свещеник, орач или съдия, и подсещат хората за задълженията им в живота. Те внасят радост, смях и веселие. Всяка епоха прибавя нещо ново в старите обичаи. Но никога не се е забравял смисълът на празника, на този карнавал, който няма равен на себе си, който има свой облик, своя същност и начин на провеждане. Влагат се нови елементи, но те не са и не трябва да бъдат за сметка на оня празник, който е останал от дедите ни.

Кукеровден беше един от незабравимите празници в Момина църква - със свой облик, с неповторими танци и обичаи, силно свързан с бита и стопанския живот на хората.