Жоел Шапрон: Откакто се помня, обичам киното

Френският продуцент и актьор Жоел Шапрон е роден през 1960 г. От 1995 г. отговаря за страните от Централна и Източна Европа в УНИФРАНС - института за разпространение на френското кино в чужбина. Сътрудничи с кинофестивала в Кан, като съставя за селекционната комисия предварителния списък с филми от страните от бившия СССР и Източна Европа. Няколко години е подготвял предварителния подбор на филмите от този регион и за кинофорума в Локарно. Като дългогодишен асоцииран член на лабораторията за изследване на културата и комуникациите в университета в Авиньон през 2009 г. получава званието асоцииран професор. Автор е на много статии по проблемите на източноевропейското кино във френския и международния печат. Експерт е по руско кино, отлично говори руски език. Кавалер е на Ордена на литературата и изкуството на Франция.
Познанството ми с Жоел датира от години, многократно сме се срещали в Москва, както и в Кан, където се видяхме и тази година. Използвах възможността да науча от него малко повече за подготовката на следващото издание на кинофорума на Лазурния бряг, която вече е започнала.

- Жоел, повече от 20 години сътрудничите с Канския кинофестивал, съставяйки предварителния списък на филмите от страните на бившите съветски републики, които препоръчвате на комисията. Как се справяте с тази обемна работа?
- Много просто: сега гледам филмите през нощта. Преди по няколко пъти в годината пътувах до Русия, гледах филмите на лента, но след това режисьорите и продуцентите започнаха да ми изпращат DVD и линкове. Затова сега пътувам по-рядко, но мога да кажа, че гледам повече филми, отколкото когато пътувах. Всяка година се запознавам с по 40-50 пълнометражни филма от бившите съветски републики, което ми дава добра представа за киноиндустрията в тези страни.
- 71-вият световен кинофорум в Кан вече е в историята. Как подготвяте следващото му издание?
- Още с приключването на кинофестивала започваме да работим за следващото издание. Подготовката продължава цяла година. Следя филмите, които сега се снимат, постоянно общувам с режисьорите, с актьорите, с продуцентите на различни кинофестивали, по имейла или по телефона, когато съм там. Наскоро бях на "Кинотавър" в Сочи, гледах почти всички филми, които бяха показани. За мен е необходимо и много полезно да посещавам този форум, защото там се събира цялото руско кино и научавам какво ще бъде готово следващата година.
- Преди години участвахте във филма на Режис Варние "Изток-Запад", в който се снимаха и много български актьори. Какво си спомняте от онзи период?
- Това беше преди 20 години... Честно казано, малко неща си спомням от онова време. В София бях само три дни, за да участвам в епизодите, където играя с Олег Меншиков и Катрин Деньов.
- Друг път били ли сте в България?
- Бил съм сигурно 5-6 пъти...
- Отлично говорите руски език, къде сте го учили?
- Завършил съм руския факултет в Сорбоната, където учих 4 години. След това постъпих в Парижкия институт за устни и писмени преводачи и станах синхронен преводач.
- На 71-вия кинофестивал в Кан съпровождахте руския режисьор Андрей Звягинцев, който беше член на журито под председателството на Кейт Бланшет. Какво ви хареса и какво не?
- Хареса ми работата като преводач на членовете на журито. Колкото до филмите и тяхното обсъждане - нямам право да разкривам подробности.
- В живота ви има много интересни и необичайни факти. Например в средата на 80-те години сте преподавали френски в Института за чужди езици в Казахстан - Алма-Ата. Как се озовахте там?
- В Института за чужди езици в Алма-Ата преподавах френски от октомври 1983 до юни 1984 г. Тогава във Франция военната служба беше задължителна за момчетата. Трябваше да служа една година. За тези, които не искаха да отидат в армията, имаше възможност да изберат гражданска служба в зависимост от нивото на знанията си. Както направих аз. Това, че съм изучавал руски език, беше моят аргумент пред Министерството на външните работи, което, в рамките на културното сътрудничество със Съветския съюз, изпращаше там преподаватели по френски език (асистенти). От Франция бяхме 70 души и ни разпратиха по целия Съветски съюз. Аз попаднах в Казахстан - Алма-Ата, където бях единственият от капиталистическа страна.
- А кога у вас се породи любовта към киното?
- Сложно ми е да отговоря на този въпрос. Не знам... Но откакто се помня, винаги съм обичал киното. Постоянно гледах филми и четях книги за киното.
- Участвали сте в няколко продукции като актьор - продължавате ли да се снимате?
- Отдавна не се снимам, а и нямам предложения... Вече съм стар (смее се).
- Жоел, благодаря ви за този разговор - с пожелание за нови срещи на следващия кинофестивал в Кан през 2019 г.