Животът очаква да бъде прекрасен

Ако някой може да направи театралната сцена епицентър на шумно, гръмогласно, преливащо от жизненост, безгрижие и отчаян оптимизъм празненство, то това е Александър Морфов. В спектаклите му празникът, музиката, веселбата винаги изригват неочаквано, привидно не на място, и задължително със страшна сила, която на мига обхваща всичко наоколо, издига се до небето и помита сивото битие, разочарованието, несбъднатите надежди и неосъществените животи. И се трансформира в символ на веселбата на отчаяните. В новия си спектакъл режисьорът превръща абсурдната комедия на Николай Ердман "Самоубиецът" в оптимистичната гротеска "Животът е прекрасен". Това не е пиеса за самоубийство. Тя по-скоро е посветена на живота - на това как един човек го открива отново.

Началото на една мечта - Камен Донев в сцена от спектакъла
 

Защото животът би могъл да е прекрасен. В крайна сметка пиесата, поне за мен, е призив да живеем както и да е, но да живеем, защото животът очаква да бъде прекрасен, казва режисьорът.
Историята на Семьон Семьонич Подсекалников, който един ден, отчаян от живота си, от тъщата, от комуналната квартира и безизходицата, решава да се самоубие, е представена като удивително забързано, шарено, динамично и изпълнено с импровизации и фантазия действо, в което картините на страх, очакване, съдбовни решения и безпаметна веселба се сменят в шеметен ритъм. Всъщност спектакълът започва още докато зрителите заемат местата си - в комуналната квартира, изградена на сцената на Народния театър от сценографа Никола Тороманов, звучи шумна музика, някой търси избягалия котарак Вася, общите перални въртят дрехите на обитателите, ложите са превърнати в простори, по които висят чаршафи и бельо (костюми Марина Додова). Идва време за гледане на телевизия, като една телена тупалка на мига се превръща в антена и започва песента на Крокодила Гена за дъжда, за локвите и рождения ден, който е само веднъж в годината.
Този невъобразим хаос и шум стихва и когато всички са заспали, Подсекалников на Камен Донев внезапно събужда жена си Маша (в изпълнение на Рени Врангова) и тъщата (в изпълнение на Светлана Янчева) с непреодолимото усещане за глад. Но не просто глад, а по-скоро за някакъв недостиг, за нещо липсващо. И този глад го довежда до крайното решение да приключи сметките си с живота. Но точно в този момент се появява героят на Руси Чанев, човек в дълго черно палто, който решава да използва неговата смърт. "Искате да умрете? Чудесно, но умрете в името на руската интелигенция - ще станете велик, ще бъдете герой!" После се завихря водовъртеж от още оферти - един иска той да се застреля за търговията, друг - за любовта, трети - за религията. И всички тръгват да продават неговата смърт. Така смъртта се превръща в бизнес. А после и в празник, и в плач, и в апотеоз на преоткриването на живота, който несъмнено може да бъде и прекрасен.