Живот сред руини

Едва ли има кой да разкаже за отишла си цивилизация по-добре от останалите след нея руини. Призрачните градове са доста интересни, защото сякаш са запазили частица от душите на хората, които са ги населявали някога.
Едно от тези селища е Грютвикен, най-южната столица в света. Това е административен център на британска задморска територия, пише в. "Дейли мейл". Той е разположен на остров Южна Джорджия, намиращ се на 1000 мили на изток от Южна Америка.  Днес единствено разхвърляните по брега гигантски китови кости и ръждясали танкери свидетелстват за миналото на първата китобойна база в Антарктика.

След като чилийският вулкан Чайтен изригва за първи път от 9000 години, властите се опитват да възстановят разрушеното село, засега обаче без особен успех

Рибарите са живяли в Грютвикен до 1960-те години, когато базата е била затворена заради слаб улов. През последните години изоставената станция, след десетилетия на разруха в условията на суровия климат на острова, е почистена от отпадъци и замърсяване (петролни продукти, химикали и азбест). Редица сгради са реставрирани от правителството на Южна Джорджия и Грютвикен се превръща в един от най-популярните туристически обекти в Антарктика.
В британско владение се намира още един административен център-призрак. Това е Плимут, който освен всичко друго е бил и единственото пристанище на английската територия Монтсерат в Карибско море.

Днес Грютвикен се опитва да се върне към живот като туристическа дестинация

През 1995 година там става серия от мощни изригвания на вулкана Суфриер, в резултат на които лавата и пепелта покриват големи пространства в южната част на Монтсерат, в това число и Плимут. Жителите на града били евакуирани, но след няколко месеца им било позволено да се завърнат у дома. На 25 юни 1997 година обаче ново мощно изригване причинява смъртта на 19 души. Градът Плимут бил почти напълно разрушен и окончателно изоставен от хората. Правителството на Монтсерат се преместило в Брейдс. Официално обаче Плимут остава административен център. Днес там могат да се видят сгради, които до покрива си са засипани с вулканична пепел. Вулканът Суфриер се наблюдава постоянно от учени от вулканоложката обсерватория. Очертана е 34-километрова "Зона на сигурност", отвъд която туристите могат да наблюдават останките от Плимут.

Руините на френското село Орадур-сюр-Глан напомнят за зверствата на нацистите

Друго призрачно селище е южноамериканското село Чайтен в Чили. Причина за неговата смърт също е вулкан. Чайтен на практика е бил изтрит от лицето на земята след изригване на едноименния вулкан през 2008 година и последвалото наводнение. За това, че тук съвсем наскоро са живяли хора, напомнят напълно разрушените сгради и въргалящите се по земята скъсани телефонни жици. В Чили има над две хиляди вулкана, като според геолози поне 500 от тях са потенциално активни. Около 60 от тях са изригвали през последните 450 години.

Американският град-призрак Берлин в щата Невада

Някои селища обаче са били разрушени от самите хора. Така например френското село Орадур-сюр-Глан прекратява съществуването си, след като неговите 600 жители са убити от нацистите през 1944 година. На 10 юни 1944 г. СС окупира града и нарежда всички жители да се съберат на площада под предлог да им бъдат прегледани документите. Мъжете са отделени от жените и децата, които са отведени в църквата. Мъжете са затворени в пет гаража и плевни, около които са разположени картечни гнезда. След като стрелят известно време ,германците изгарят сградите. Църквата, в която се намират над 400 жени и деца, също е запалена. Опитът им да се измъкнат през вратата е посрещнат с картечен огън. Само една жена успява да се измъкне през малък прозорец.
Съвременният Орадур-сюр-Глан е построен недалеч от едноименното село, а старото било решено след войната да не се възстановява. Хората решават да оставят руините, за да напомнят на поколенията за зверствата на фашистите.
В западната част на САЩ пък са останали изоставените селища от времето на "златната треска". Сред тях е градът-призрак Берлин в щата Невада. Градът бил основан през 1897 година, а през 1911-а хората вече го изоставили. За тях напомня скелето на автомобил от началото на миналия век и дървена будка.
Друг призрачен град е италианският Крако - средновековен град, който се намира на 40 километра от Тарентския залив. През 1892 г. населението му достига до над 2000 жители, а в следващите 30 години над 1300 човека емигрират към Северна Америка. Масовото изселване се засилва вследствие на лошите реколти, свлачища и земетресения, и не на последно място - Първата световна война. През 1963 г. 1800-те жители на града били преместени към съседната долина, наречена Craco Peschiera, а оригиналният град бил оставен да пустее и до днес.
Днес в света има обаче и градове-призраци без история. Най-големият специалист в тяхното изграждане е... Пекин. В самия Китай такива градове са няколко десетки. Според някои оценки днес в Поднебесната империя има около 64 милиона празни къщи. На обширни свободни земи Китай изгражда до 20 нови градове-призраци за една година.
Снимки на Google Earth показват огромни жилищни комплекси, цели градове с офисни небостъргачи, правителствени сгради, жилищни сгради, свързани с мрежи от пусти пътища. Личи си, че за проектирането и строителството на тези селища са изразходвани милиарди долари. Защо обаче в тях никой не живее? Всъщност именно снимките на Google Earth показват, че тези градове са изградени в изключително отдалечени и не особено гостоприемни места. Просто никой не иска да живее в тях. Поне засега. Защо обаче се строят? Ето какво мисли по този въпрос бизнес професорът от университета "Синхуа" в Пекин  Патрик Хованечa: "Кой иска да стане кмет и да докладва, че не е успял да постигне 8 на сто ръст на БВП тази година? Никой не иска да заеме такова място. Така че, ако за постигането на растеж най-лесно е да се изгради, значи ще се строи".
Има обаче и още една причина за появата на градове-призраци. И днес тя е може би най-актуална - кризата. Сривът на имотните пазари в Испания и Ирландия доведе до изоставянето на селища. Вместо да се изпълнят с хора и живот, празни сгради и комплекси напомнят за кризата. Пикът в имотния сектор в Испания, последван от кризата, доведе до това в страната да има 1,5 милиона непродадени нови домове. Това не включва сгради, чийто строеж е бил спрян. Според експерти пазарът на недвижими имоти в Испания ще се възстановява поне 10 години, макар че страната не е застрашена от свръхдефицит подобно на Гърция и Португалия.
 Не "по-розово" е положението и в Ирландия. В градовете-призраци в Ирландия има 33 000 празни домове. Цените на имотите продължават да падат, а безработицата не намалява, което означава, че може да минат години, преди тези домове да се напълнят с хора.