Живот по Дикенс

Няма никакво съмнение, че ни връщат в Дикенсовите времена на началното натрупване на капитала. Картината добива ярки цветове на фона на "сивото" и подчертано социално отношение на западняшките работодатели към работниците и служителите. Не че и там няма криза, но очевидно още преди края на студената война бизнесът на Запад прегърна философията, че здравият, удовлетвореният, осигуреният с достатъчно социални придобивки работник е много по-продуктивен от онзи, който гледа на чорбаджията като на враг. В крайна сметка - ползата пак е за работодателя, нали?
У нас нещата, както обикновено, вървят като в онзи виц: "Всички на обратно, ние пак на терсене". Преди последното заседание от преговорите между синдикати, работодатели и държава за определяне на минималните осигурителни прагове за следващата година профсъюзи и работодатели остро кръстосаха шпаги. Досега те се споразумяха какви да са минималните суми за начисляване на пенсионни осигуровки, на обезщетения за болест, за безработица в 46 от всички 81 бранша. Средното увеличение на минималните осигурителни прагове е около 7.2%, като най-висок (10%) е ръстът в пчеларството, земеделието, търговията, туризма. Не е ясно само какво ще се случи с осигурителните прагове в браншовете, в които бизнесът и профсъюзите не се договорят.
Миналата година при подобна ситуация социалният министър административно наложи средния процент на ръст в браншовете, в които нямаше споразумения. Но сега министърът намекна, че "това няма да се повтори" и ще иска проблемът да бъде обсъден в тристранката. Логично синдикатите негодуват и поставиха ултиматум, че ще напуснат диалога. На следващия ден империята на работодателите отвърна на удара. "Война" няма - просто работодатели и синдикати отстояват с всички сили позициите си. Защото зле управляваната държава води след себе си слаба икономика, зле управлявани държавни финанси, несигурни работодатели и недоволни, мизерстващи работници.
Откакто ГЕРБ дойдоха на власт, изпълниха само едно от обещанията си: да намалят осигурителните вноски с 2%. За сметка на това забравиха да увеличат пенсии и заплати. Оправдаха се с кризата. Когато осъзнаха грешката си, за да я замажат, повишиха с 1.8 на сто осигуровките. Днес - може би предизборно, за да си осигурят пак подкрепата на бизнеса, ще откажат административно да увеличат осигурителните прагове. Въпросът е обаче дали една управляваща партия може да разчита само на гласовете на бизнесмените. Що не се сети, че наемните работници са повече на брой? Ясно е, че сегашните властимащи нямат капацитета и компетентността да се справят с противоречия. Но това, че си мият ръцете и оставят страната да живее по Дикенс, навежда на една проста мисъл - че заблудата за величие пред българина им е мила, но парите на бизнесмените тип цар Киро са им по-мили...