Живот, отдаден на доброто

В залеза на своето битие се обръщаме назад и търсим векторите на неговия смисъл. И все по-често се питаме: "Добре ли живях? Направих ли добро? С какво ще остана в мислите на хората?" Отговорите може да са хиляди, но за баба Севета Величкова най-важният е, че животът й е бил отдаден на доброто. Денят, в който заедно с дългогодишната й приятелка Недка Господинова почукахме на вратата на дома й в Перник, беше променлив. Ту ни валя дъжд, ту слънцето ни се усмихваше зад гъстите облаци. Като многоликия живот на домакинята, на която отивахме на гости. 

Отвори ни малка крехка жена с побеляла коса и чаровна усмивка. На 25 юни 2019 г. баба Севета ще закръгли 90 години. Живее с племенницата си Милена. Така и не успяла да свие свое семейно гнездо. Имала много ухажори, но никой не успял да грабне сърцето й завинаги и да я отведе под венчило. Със смях ни разказва за последния мераклия, който я посетил в бившия завод "Кристал", където работела. Вместо да го ухажва и да го погали, Севета го завела в цеха за закалено стъкло, за да му покаже поточната линия. "Много се гордеех с работата си. Ех, сега "Кристал" го няма. Съсипаха го. Както разсипаха и България", омъчнява се жената. Тя не може да чете, защото очите й я предали, но гледа по цял ден телевизия. Зная всичко, което се случва у нас, хвали се баба Севета. С любов ме уверява, че всеки ден кара някого от близките си или приятелите си да й четат ДУМА. 

И се връща в годините на детството си в родното село Долна Секирна, Брезнишко. Там е завършила основно образование. Били са 7 деца и не могла да продължи да учи. Не че били от най-бедните. Баща й имал тухларна. Но не печелел много, а по онова време било трудно да се издържат толкова много малчугани. 

"Имам трима братя - Михаил, Будин и Станимир. Цялото ни семейство бяхме ятаци на партизаните от Радомирския отряд. Почти цялото село участваше активно в борбата срещу фашизма", разказва баба Севетка. Всички овчари знаели паролата на партизаните, а тя била: "Стояне, навлезна вола у дола".

"Искам да разкажа на младите за онова време. За борбата ни за справедливост и за това, доброто да възтържествува. Слушам, че сега говорят, че партизаните били лоши, че нямало фашизъм. Така учели децата и по история. Не бива да се забравя, не бива да се подменя миналото", споделя Севета.  

Чичо й Илия Величков Илиев бил миньор в мина "Перник". Заедно с поп Мирчо Радев и негови другари през 1925 г. създал партийната организация в Долна Секирна. Имали червено знаме, направено от комунистката Райна Стоянова Кузманова, съхранявано и изнасяно от нея на всички празници в селото. Изнесли го и на хорото по случай Гергьовден през 1925 г. Дошла полиция, арестували Илия Величков и го откарали в Радомир. По-късно близките му разбират, че е убит. Къде е било захвърлено тялото му никой не знае. И досега не се знае къде е гробът му.

Страшни времена бяха, спомня си баба Севетка. Тя не може да забрави ужаса от гаврата с партизанина Боян. "Разстреляха го на улицата на 13 май 1944 г. Оставиха тялото му на улицата и не даваха никой да се приближи и да го погребе. Кучетата го разкъсаха, а кокошките оглозгаха мозъка му от разбитата глава", връща се в миналото баба Севета.

Обущарят в селото Богдан Митов правел цървули за партизаните, които са донасяни в отрядната землянка от бащата на Севета - Рангел Величков Илиев. Една вечер през август 1944 г. обущарят бил в кръчмата и казва на  съселяните си: "Червената армия иде и ще видим какво ще правят изедниците фашисти". Някой го издава на жандармеристите. Те се гаврят жестоко с него. Карат го да си изкопае сам гроба и го заравят. Чак след година братята му намират гроба и пренасят трупа му в Долна Секирна.

В края на август 1944 г. царското правителство издава заповед да се запалят и изгорят селата Одраница, Мурено и махалите на Долна Секирна, за да накажат населението, че е помагало на партизанските чети и отряди. Пристигането на Червената армия ги спасило от жестокото наказание.

"Девети септември 1944 г. беше голям, неописуем празник за нашето село. Тогава слязоха от гората партизаните, заедно с тях и тримата ми братя, които прегърнах след години. Почти всички заминаха по-късно за фронта в Първа българска армия с командващ ген. Владимир Стойчев. След победата над фашистка Германия братята ми се върнаха", гордее се баба Севета.

В началото на 1948 г. 20 семейства, главно ятаци и родители на партизани, създават земеделска кооперация и със свои средства построяват овчарници за 600 овце. Тя съществува до 1994 г., когато имуществото е разграбено, без да бъде разпределено на членовете кооператори.

Севета работи в ТКЗС до 1960 г. По-късно е била инструктор на БЧК. В завод "Кристал" се труди до пенсионирането си през 1984 г. След това работи 4 години и 7 месеца в хижа "Рудничар" на Витоша.

"Целият ми живот е свързан със социалистическата партия", хвали се Севета. Веднага след Девети септември тя става член на СНМ. През 1952 г. е кандидат-член на БКП, а година по-късно става неин член. Независимо от достолепната си възраст баба Севета продължава да участва активно в дейността на БСП в ОПО в кв. "Мошино", като дълги години е член на ръководството. По време на подготовката за избори тя е най-пламенният и популярен агитатор, особено сред гражданите на блок 6 на ул. "Мл. Стоянов".

"Много обичам красивото. Направих цветна градинка пред входа и досега отглеждам пъстри и лечебни цветя. Раздавам семена и корени на всички, които поискат. Болестите и годинките ме морят, но се опитвам да помагам на всички. Моето завещание към младите е да правят добро, защото то се връща стократно. Животът ми е обречен на добротата, на красивото, на справедливото. Предайте чрез страниците на любимия ми вестник ДУМА моите послания към всички хора", настоява баба Севета.