Живот като безкраен войнишки поход

Илия Борисов

Неговото име ще остане в историята на България и винаги ярко ще сияе на небосклона. Високият му ръст и уравновесеността му на човек с богат умствен багаж внушаваха доверие и стабилност. Силата му бе в истината.
Като кореспондент на вестник "Работническо дело" имах щастливата възможност да бъда на много от вълнуващите му срещи с хората от Врачанския край и човеколюбиво да общувам с този забележителен човек, пламенен патриот, родолюбец и революционер.
И сега, на 120-годишнината от рождението му, мога да напиша, че той е един от нашите най-крупни военачалници, с блестящ ум и голяма култура, извървял героичен и славен път на истински воин и на безстрашен борец, минал

през горнилото на жестоки битки

и на тежък живот. Като млад воин се сражава в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Участва и във Втората световна война. Живя в най-кървавия век в историята на човечеството. С една задочна присъда от 8 години затвор и с друга "смърт чрез разстрел". Деветнадесет години прекарва в емиграция в Съветския съюз - 16 месеца от които бе следствен в "Лубянка" - мрачната сграда на Министерството на вътрешните работи в Москва. Завръщайки се на 8 септември 1944 г. в България, въпреки превратностите на конфликтното и драматично време, той посвети знанията и уникалния си талант на изграждането на въоръжените сили. Иван Кинов остави незаличима диря на дълбоко хуманен човек, с висока нравствена чистота. Беше жизнелюбив човек, с открито сърце за всички. Безкрайно много обичаше родното си село Лютиброд и неговите поселници - съселяни. Гърдите му бяха обкичени с високи ордени и медали. На раменете му блестяха пагони на генерал-полковник, а пред името научната титла - професор. Тези, които го познаваха и работеха с него, никога няма да го забравят.

Черепишкият манастир - една от красотите, край които е раснал роденият в Лютиброд Иван 

Генерал Атанас Русев пише за своя командир и любим човек: "У него всичко беше красиво - и фигурата, и лицето, и пръстите на ръцете, пръсти на пианист... Красива беше и походката му, и жестовете му, и чувствата и мислите му. Генерал Кинов имаше великолепен ум, той мислеше красиво..."
Трудно може да се обхване и опише в кратките страници богатият и поучителен живот на генерала. Роден на 8 май 1893 г. в с. Лютиброд.

Расте в бедно, но будно семейство

сред диво живописен природен пейзаж. Тук, на изхода на Искърското дефиле, земята сякаш е раздиплила цялата си щедрост. Още от малък го привличат гледките на причудливите каменни Ритли, местностите Шишмановец, Църквището и Калетата, буйният Искър и сгушеният край белите скали старинен Черепишки манастир. Слуша с особено любопитство чудновати легенди и разкази за миналото на този район. С вълнение се докосва до Вазовите произведения "Една българка" и "Дядо Йоцо гледа". Като далечно ехо до него достига споменът за трагично загиналите десет Ботеви четници и две овчарчета в жестокия бой с турците в зеления скут на Рашов дол. Животът в това село, прилично на природен музей със своята борческа история и с прошумелия в далечните векове живот в древния Коритенград, е дало несъмнен отпечатък в израстването му.
През есента на 1909 г. във врачанската гимназия "Христо Ботев" се създава ученически марксически кръжок. Учението на марксизма тук са усвоявали такива революционни дейци като Гаврил Генов, Георги Дамянов, Замфир Попов, Аврам Стоянов, Фердинанд Козовски, както и Иван Кинов и други прогресивни дейци. През 1912 г. Иван Кинов основава такъв кръжок и в Лютиброд. През есента на следващата година, заедно със Станке Димитров-Марек, който една година е учителствал в селото, основават партийна организация. През 1916 г.

завършва школата за запасни офицери

Като подпоручик става взводен командир на Македонския фронт. По-късно попада в плен на французите. Признава, че началникът на школата в Скопие - полк. Борис Дрангов, е оказал огромно влияние в израстването му като военен.
При завръщането си в Лютиброд става учител. Организира срещи със съмишленици, агитира, подготвя хората за борба. Арестуват го и го съдят, но той не се отказва от идеала си. Не един път през това време се среща с Георги Димитров. Идва драматичната и залята с толкова много сълзи и кръв 1923 г. Развилнелите се глутници търсят младия революционер Иван Кинов, известен с неукротимата си дейност в селищата на Искърското дефиле. На 12 срещу 13 октомври разстрелват на прага на родната му къща баща му Атанас Кинов. Арестуват майка му - обичаната от всички баба Елка. Иван Кинов успява да се изтръгне от блокадата и емигрира в Сърбия, укривайки се в град Ниш. Година и половина развива нелегална дейност във Врачанско и в края на 1925 г. се установява в Москва. В емиграция приема името Иван Атанасиевич Черкезов. Става слушател на военната академия "М.В. Фрунзе", която завършва през 1929 г. През 1938 г. завършва и Академията на Генералния щаб на Съветската армия. Прославените маршали Василевски, Ватутин и Бирюзов го определят като

"железният войник на революцията"

Цялата си кипяща енергия по онова време отдава за укрепване на въоръжените сили на СССР. В пъстрата му биография може да се открият много светли страници и се проследи един сложен и труден живот, с надвиснали и черни облаци.
"Нося го в душата си като мерна единица за войнишка чест и доблест" - споделя маршал Иван Баграмян, дружил с него в академията до уволнението му. Той не един път е предавал думите на Сталин, който казвал, че българската армия е малка за такъв крупен военачалник като Иван Черкезов.
В годините на Втората световна война участва в отбраната на Москва. При навлизането на Червената армия в България става помощник на маршал Ф.Н. Толбухин - командир на Трети Украински фронт. След 19-годишна разлъка в страната ни става началник на Генералния щаб на Българската народна армия и зам.-министър на народната отбрана. Повече от три години е началник на Военната академия "Г.С. Раковски". От 1949 до 1951 г. е председател на Централния съвет на Доброволната организация за съдействие на отбраната. Защитава научната си титла "професор". В края на военната си кариера (от 1954 до 1960 г.), когато минава в пенсия, е първи зам.-министър на Народната отбрана. Бил е народен представител и няколко години е

посланик на България в Румъния

Когато на 8 май 1963 г. в Букурещ в скромна домашна обстановка чествали 70-годишнината му, се обърнал към гостите с думите: "Господа, целият ми живот е един безкраен войнишки поход. Можех да загина сто пъти, но съдбата изглежда така е отредила - да дочакам своята 70-годишнина и да я отпразнувам заедно с вас. Изповядвам ви, че през всичките войни съм разпитвал военнопленниците дали са искали тази война. Те в един глас казваха, че никой от тях не е искал война, че тя е натрапена от държавниците. Затова позволете ми да вдигна наздравица за мира, за един мирен свят, свят без войни, свят с много обич между хората и народите..."
Очевидци разказват, че след приветствието му станал посланикът на САЩ в Букурещ Уилям Крофърд. След като изразил радостта си от приятната среща, той се обърнал към съветския посланик И.С. Жегалин с думите: "Господин Жегалин, ако всички комунисти са като господин Иван Кинов, аз съм готов да се запиша във вашата партия. Той ме спечели до дъното на душата ми. Затова вдигам моята втора наздравица пак за него и за такива като него..."
Неговата съпруга, рускинята д-р Евгения Черкезова-Кинова, разказва, че бил работохолик. Имаше солидна военна подготовка, притежаваше голяма култура. Обичаше и четеше хубавите книги, музиката, театъра, балета, киното, посещаваше художествени изложби, рецитираше любими руски и съветски поети.

Генералът написа много ценни книги

за историята на военната академия "М.В. Фрунзе" в Москва и за съветската армия, за въоръжената борба на българския народ срещу османското робство и фашизма. Остави към 450-500 богати по съдържание публикации във военни списания и периодичния печат. Дълги години бе военен наблюдател във в. "Работническо дело". Беше не само голям военачалник, но и забележителен учен.
Генерал-полковник проф. Иван Кинов си отиде от този свят на 2 януари 1967 г. - на 74-годишна възраст. Остави незаличими спомени и прекрасни впечатления у хората, с които е работил, и в тези, с които се е срещал. Никога не казваше "да", когато трябваше да каже "не"!
Затова го обичаха и боготворяха, възхищаваха му се и славеха неговото човеколюбие!