Живот и здраве за възрастните на село ли?

Какво е общото между италианския град Болцано и българското село Абланица в Ловешко? Отчасти - планинският район, в който са разположени (Болцано е на 262 м надморска височина, а Абланица - на 463 м), и в голяма степен застаряващото население. В Болцано 1 от петима е над 65 г., в Абланица от близо 160 души население близо 55 са до 50 г. В Болцано на трима над 65 г. се падат двама под 20 г., в Абланица до 20 г. са по-малко от 10 души, а над 65 г. е всеки втори жител на селото. Друго общо, но не само между Болцано и Абланица, а повечето средни и малки населени места в ЕС, е недостатъчният за специални здравни и социални грижи за възрастните хора общински бюджет.
Оттук нататък започват разликите. Впечатли ме проектът на доставчика на услуги в областта на информационните технологии IBM в партньорство с общината в Болцано. Целта му е да осигури достоен живот за самотни възрастни хора, защото се оказва, че и италианският град е напускан от младите, търсещи препитание и по-добър живот, а за родителите им няма кой да се грижи. От пилотния проект, представен в Брюксел по време на Първата среща на високо равнище, посветена на хроничните заболявания под егидата на еврокомисаря по здравеопазването, става ясно, че нарочни сензори са монтирани в домовете на възрастни самотни хора. Сензорите "следят" за възникването на потенциални опасности -

рискови за възрастния човек промени

в температурата, водни течове, високи нива на въглероден оксид и пр. Благодарение на системата може да се проследи кога става от сън възрастният човек, кога яде, кога пие вода (често възрастните пропускат хранене заради неудобни протези, забравят да пият вода), дали взема лекарствата си и пр. Всички данни се показват на специално табло в централна контролна зала или на мобилно устройство. Така може да бъдат анализирани симптомите на заболяване или обострянето на болест, за да може своевременно да бъде изпратено съобщение на социалните служби на Болцано, служител или доброволец, от които незабавно посещава възрастния човек, при когото е възникнал проблемът. Друга група възрастни самотни хора, чиито заболявания са по-тежки, са включени в проект, наречен Secure Living. Интерактивната система позволява на хората, включени в проекта, да комуникират чрез достъпна технология със здравни специалисти, които могат при необходимост веднага да им дадат препоръки за първоначално преодоляване на здравния проблем и своевременно да бъде изпратен социален или здравен работник на място. Включването на възрастни самотни хора в тези проекти, от една страна, им дава възможност да живеят с достойнство, от друга - да разчитат на своевременна помощ при възникване на проблем. В същото време се пестят обществени средства и не е необходимо, когато човек се чувства добре, при него да има придружител, социален или здравен работник, или асистент. И този проект, и опитът, споделен от много западни страни, показват, че

Европа още не е готова

да посрещне новото предизвикателство - грижа за застаряващото си население с по няколко хронични болести.
А България - още по-малко.   
С български адрес подобна грижа за самотни възрастни хора изглежда почти невъзможна. Достъпът до асистенти пресява кандидатите през ситно сито.
Ловешкото село Абланица е едно от хилядите български малки населени места, в които допреди 25-27 години имало достатъчно предприятия, осигуряващи поминък на младите. Тук се произвеждала негасена вар, имало керамичен и дърводелски цех. Днес 12 души от селото работят във ВЕЦ-а на Камен рид, 6-7 в частната фирма "Агротекс-72" (бившата машинотракторна станция), която обработва земите на селото, и други дребни стопанства... В момента над 200 къщи в Абланица пустеят. Отдавна е забравено времето, когато селото е обитавано от над 1200 души, имало училище. Малцина помнят, че до края на 60-те години жените са раждали децата си в Абланица, в Здравния дом, където имало и АГ-отделение. По-късно Здравният дом става здравна служба, а сега в сградата на кметството има само лекарски кабинет. Днес и Абланица не е подмината от

съдбата на повечето български села

За здравето на местните се грижи д-р Илия Илиев - специалист по АГ и обща медицина. Повече от 8 години всекидневно изминава по около 100 км, за да обиколи практиката си, която освен Абланица, обхваща и селата Лешница, Българене и Борима. С парите, които НЗОК дава за разпокъсаност на практиката, успява да покрие едва половината от разхода за бензин, а останалото е за негова сметка. Д-р Илиев не вярва, че когато се пенсионира след няколко години, може някой млад колега да се наеме да обслужва тази практика. Не вярва и на информацията, че новата оперативна програма за развитие на селските райони ще дава възможност на лекари и зъболекари да разкриват кабинети в малки населени места с европейски пари.
В листата му са записани над 500 души - повечето са над 65 г., едва около 40 са деца. Записаните от Абланица са около 70 души. "Пациентите ми са в стабилно състояние, всеки от тях е консултиран със специалист и стриктно спазват терапията си. Когато някой има проблем, първо се обажда на мен и ако аз преценя, викам спешна помощ", казва лекарят. Всеки от възрастните хора има

по повече от едно хронично заболяване

но най-често страдат от хипертония, застойна сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдови заболявания. Д-р Илиев не пести направления за консултация със специалист, когато прецени, че това е важно за здравето на пациентите му.
"Направленията за остри състояния не са достатъчни. Много ни ощетяват с изискванията за консултация за ТЕЛК. Необходими са 6 консулта плюс изследвания, за да се яви човек на ТЕЛК. Това са излишни направления, които може да се спестят", категоричен е д-р Илиев.
Макар да е на около 10 км от областния град Ловеч и на около 17 от Троян, Абланица е едно от около 4-те хиляди населени места в България без аптека и на възрастните самотни хора от селото им е трудно всеки месец да пътуват до града, за да си купуват лекарства. А и билетите не са много по джоба на хора с по 150-200 лв. пенсия. Затова д-р Илиев събира всеки месец рецептурните им книжки, купува лекарствата от града и им ги носи при следващото си идване в селото.

Възрастта не е порок, но...

- В началото на 2013 г. в 28-те членки на ЕС относителният дял на населението на 65 и повече години е 18.2%. Най-висок е този дял в Италия (21.2%).
- В края на 2013 г. в България хората на и над 65 г. са 1 417 667 от населението, т.е. 19.6%, докато през 1970 г. те са 9,7%.
- Ловешка област е трета в България по броя на жители над 65 г. (25% от населението) след областите Видин (27.2%), Габрово (25.8%).  
- По данни на НСИ и през 2014 г. коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.6 на 1000) отколкото в градовете (12.7 на 1000).
- Българите на 65-74 г. с едно хронично заболяване са 28%, с две - 22,3%, с три 11,9%, с 4 и повече заболявания - 17,4% (Баев, Денкова, Йорданова 2002 г., по данни от НСИ от 2001 г.- б.р.).
- 1 лекар в селските райони обслужва около 516 души, при средно 254 души за страната, а 1 зъболекар обслужва около 2000 души, при средно 1000 за страната, сочат данните на Асоциация на българските села.


Д-р Илиев познава всеки от записаните в листата му, знае всяко от заболяванията им и развитието им и трудно може да бъде изненадан

Лекарят се среща с пациентите си от Абланица всеки вторник и петък

Черквата "Св. Димитър" е изградена през 1898 г. от майстор Павел Колев, а стенописите са на Тодор Генков. 26 октомври - Димитровден, е денят на Абланица

Първото кръщене, записано в тази църковна книга, е от 1899 г. на Иван, роден на 15 януари с баща Братан Иванов, майка Пена Иванова и кръстница Дона Добрева. Последното записано новородено в книгата е Гана, родено на 30 декември 1937 г.   

Старото училище от 1886 г., прераснало в прогимназия 20 години по-късно, днес е място за среща на съселяните

Сградата на социално-педагогическото училище с общежитие, а през лятото години наред е приютявала стотици деца от страната на летен лагер. През 90-те години става собственост на Италианския лицей в София, но днес огромният двор е буренясал, а солидните сгради изглеждат безстопанствени  
 

Паметници на загиналите жители от селото във войните от 1885, 1912, 1913, 1914-1918, 1944-1945 г.

Кметският наместник Младен Цонев е и единственият кандидат за кмет на Абланица. Сега вече, когато селото ще има собствен бюджет, младият Цонев се кани най-напред да осигури средства за подмяна на ВиК мрежата на селото, която е от края на 50-те или началото на 60-те години