Живеем на кредит

От 10 май Европейският съюз вече живее на кредит, защото е изчерпал природните ресурси, които Земята може да обнови за една година. Това обяви в свой доклад неправителствената организация "Глобал футпринт нетуърк". В ЕС живеят 7% от населението на света, а те поглъщат 20 на сто от биокапацитета на Земята. Риболов, земеделие, лесовъдство, строителство, въглероден отпечатък..., ако човечеството потребява колкото европейците, то би имало нужда от 2,8 сини планети, отбелязват авторите на доклада.

Това е дефицит, който ние продължаваме да увеличаваме от година на година, като вземаме назаем ресурси от Земята от други страни и от бъдещите поколения, със съжаление констатира Световният фонд за дивата природа.

В световен мащаб хората също потребяват много над възможностите за възобновяване на ресурсите и всяка година денят на достигането на този праг идва по-рано. През 2018 г. това беше 1 август, а през 1997-а  - краят на септември.

Междувременно учени и експерти алармираха, че природата на Земята е в най-лошото си състояние в историята на човечеството. Безспирното търсене на икономически растеж и климатичните промени поставят под "безпрецедентен" риск от унищожение на 1 милион видове, констатират учените и предупреждават, че за първи път в историята на човечеството природата е изправена пред толкова много проблеми.

Експертите отбелязват, че световното население се е удвоило от 1950 г. и градските райони по света са се удвоили от 1992 г. В резултат натискът над природните ресурси е огромен. 75% от Земята и повече от половината от морската среда е променена от хората. Повече от една трета от Земята и близо 75% от водните ресурси са за отглеждане на посеви и добитък. Посевите са се увеличили с 300% от 1970 г. за сметка на горите. Към 2015 г. 

една трета от рибата във водните басейни е изловена 

Биомасата на бозайниците е спаднала с 82%; 47% упадък на природните екосистеми и 25% от растенията и животинските видове са пред риск от унищожение.

Има още много подобни научни изследвания и още по-стряскащи данни за това как човечеството реже клона, на който седи. Множат се призивите, че са необходими незабавни действия, ако искаме да запазим Земята такава, каквато я знаем. Европа е в челните редици на борците за опазване на природата. Тези дни осем европейски страни призоваха за амбициозна стратегия срещу климатичните промени, както и една четвърт от бюджета на ЕС да се харчи за борба с тях. Според съвместното изявление ЕС трябва да има нулеви емисии парникови газове най-късно до 2050 г. Общ принцип следва да бъде бюджетът на ЕС да не финансира нищо, което води до увеличаване на емисиите. Съвместното изявление бе подписано от Франция, Белгия, Дания, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания и Швеция. Групата смята, че планът може "да бъде пример, който да последват други страни". Не всички обаче са се включили в инициативата, а някои отсъстващи от съвместната позиция, включително Германия, са важни играчи. Берлин се страхува, че тези амбициозни планове ще навредят на германската промишленост. Полша също е против идеята, тъй като все още разчита на въглища за електроенергия.

Сериозна атака се предприема в Европа и срещу автомобилите на дизел и бензин. Постоянно се чуват гласове как ще бъде забранена продажбата им в цели държави, а отделни градове планират да не ги допускат на територията си. От 2040 г. във Франция и Великобритания се забранява продажбата на нови автомобили с бензинови и дизелови двигатели. Тези коли няма да изчезнат веднага, собствениците им ще ги карат, докато данъците им станат непосилни. Начело обаче на похода срещу замърсяващите природата превозни средства е Норвегия. Държавата, известна с високия си стандарт на живот и нетърпимостта на жителите й към корупцията, планира да забрани продажбата на нови автомобили с двигатели за вътрешно горене още през 2025 г. Норвегия притежава много петролни полета, но вече 24% от автомобилите в страната са електрически. Следващите допълнения само ще потвърдят това - Холандия планира такава забрана от 2025 г. Същата мярка, но от 2030 г. се обсъжда и в Германия. Прави впечатление, че в клуба влизат само развити държави.

Европейският съюз е и първият, който се опълчи на... пластмасата, като обяви, че забранява производството и употребата на изделия за еднократна употреба от пластмаса. На пръв поглед изглежда дреболия - нима може да "срутят" планетата ни пластмасовите чашки и чинийки. Оказва се, че могат. Данните са стряскащи - един милион пластмасови бутилки се купуват всяка минута по света, но много малка част от тях се рециклира, всъщност само 5% от цялата пластмаса се рециклират. Почти 2 млн. найлонови торбички за еднократна употреба се използват във всяка една минута! 

8 млн. тона пластмаса попадат в океана всяка година 

Истина е, че пластмасата убива планетата ни - замърсява горите, задръства океаните, погубва животни и трови организма ни.

Ще успеем ли да изпълним тези амбициозни планове? Ще е трудно, пластмасата е навсякъде около нас - като започнем от тубичката с паста за зъби, пластмасовата чашка с кафе в офиса и завършим с найлоновата торбичка с боклука от вкъщи. Навиците се преодоляват най-трудно, но ако искаме да запазим планетата си, ще трябва да се "понапънем". Защото само с конференции, със световни дни било на Земята, било на водата, с палене и гасене на лампите за по един час годишно и само с обещания за действия, но някой друг ден няма да стане. Както се вижда, планове има. Пълното приложение на европейското законодателство за околната среда би могло да спести около 55 млрд. евро за икономиката на ЕС всяка година. Това включва разходите за здраве и директните разходи за околната среда.

Тъжната истина е, че не губим само пари: всяка година повече от 400 000 души умират преждевременно заради замърсяването на въздуха. В нашата страна положението е най-критично на Стария континент - именно замърсяването на въздуха е основен проблем в България, констатират европейските експерти. Страната ни е сред държавите членки на ЕС с най-висока смъртност, причинена от замърсяване, и най-висока степен на излагане на микрочастици в градските райони. Засега обаче сме останали на ниво констатации и обещания някой ден да предприемем нещо. Оправдаваме се с бедност, с остарял транспорт, с работни места и с куп други неща, а хората умират. Умират заради нашето безхаберие. Акции като "София диша" или "Да изчистим България за един ден" няма да ни спасят. Необходими са бързи и драстични мерки.

Природата вече ни наказва 

Европейският континент се оказа един от най-пострадалите от капризите на природата през 2018-а. Година на хаотичните климатични аномалии - така я определиха експертите. Това беше нещо като сигнал за тревога, твърдят експертите. Промяната в климата вече е тук и сега.

"Ние сме последното поколение, което е способно още нещо да контролира за запазването на обществото в този вид, в който го знаем днес", твърди д-р Федерика Ото от Института по промените в околната среда в Оксфордския университет.

Има ли път назад, или ще ни се наложи да свикваме с по-студените зими, с жегите и наводненията? Изглежда, хората ще трябва да се научат да живеят в новия свят, кредитът, който ни дава природата, е на свършване.