Живата съвест на утрешния ден

Евгений БЕЛИЙ,
зам.-председател и главен секретар на БАС

Всяка година на 11 април се връщаме в миналото, за да си припомним ужасите на войните, създали лагери и затвори, в които са унищожавани милиони невини хора - жени, мъже, деца, старци, които не споделят расистки и ксенофобски идеи и идеологии. Международната федерация на борците от съпротивата и пострадалите от фашизма (ФИР) обявява 11 април за Международен ден на бившите политзатворници, концлагеристи и пострадалите от фашизма и войните, той е утвърден и с решение на ООН през 1946 г.

Връщането в историята на ХХ век е тягосно и тъжно. Но сме длъжни да напомняме всяка година за ужасите, преживени от милионите по света, попаднали във фашистките затвори и концлагери, за да предпазим младите от надигащата се неофашистка вълна.

Ето кратката, но ужасяваща история на един от големите концлагери, създаден на територията на Германия. През юли 1937 г. в планината Етелсберг, близо до Ваймар, е построен концлагерът Бухенвалд за политическите противници на нацисткия режим, за криминални престъпници, "асоциални елементи", евреи, цигани, немски комунисти, социалдемократи, представители на религиозната секта "Свидетели на Йехова" и хомосексуалисти. Там са прехвърлени и затворници от концентрационните лагери Заксенхаузен, Заксенбург и Лихтенбург, после - и от други държави. В момента на освобождаването му 95% от лагерниците не са били немци.

От 1937 до 1945 г. през лагера са преминали 250 хиляди човека, над 50 хиляди от които са загинали.

По-късно основен контингент на лагера стават евреите, следвани от военнопленниците, циганите, затворници от почти всички страни по света. Смъртността в лагера става висока още през 1940 г., когато е открит и първият крематориум. Ликвидирането на хора е извършвано по чудовищни начини - чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери. Със затворниците са правени и медицински експерименти за нуждите на фирма "Беринг" от Марбург и на берлинския институт "Роберт Кох". Лагерници са изпращани да работят в заводи за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел. През август 1943 г. в съседство е създаден лагерът "Дора" като подразделение на "Бухенвалд", а от октомври 1944 г. - като автономен концентрационен лагер. През 1945 г. през "Бухенвалд" преминават и много затворници от лагерите на изток, преместени поради приближаването на Червената армия. Дни преди освобождаването му са евакуирани голям брой затворници. Лагерът и намиращите се в него 20 000 затворници са освободени на 11 април 1945 г. от американската армия. През 1958 г. в "Бухенвалд" е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите там.

На 27 януари 1945 г. съветските войски освобождават най-големия концлагер "Освиенцим" (Аушвиц), близо до Краков в Полша. Хитлеристите изграждат огромен брой концлагери в окупираните от тях европейски страни. В градове като Треблинка, Майданек, Аушвиц и други са проектирани и изградени от хитлеристите такива фабрики на смъртта. В тях са унищожавани по-няколко хиляди човека на ден. Точната бройка на убитите в "Освиенцим" не се знае, тъй като част от хората, постъпили в лагерите с вагони, не са регистрирани, а директно са насочвани към газовите камери. Според съвременни историци в "Аушвиц-Биркенау" са депортирани над милион и триста хиляди души от цяла Европа. От тях милион и сто хиляди са били убити, от които един милион са евреи. 

Черната статистика показва, че общо 

в "Освиенцим" са унищожени 4 милиона души

От 13 000 съветски военнопленници при освобождаването на лагера са останали едва 97. В Треблинка са унищожени 3 милиона. В Майданек - 1 380 000 души (мъже, жени, старци, деца). През нацистките лагери на смъртта преминават 18 милиона европейци, като 11 милиона са убити, от тях 2 милиона са деца. Такива зверства историята на света не помни!

У нас монархо-фашисткият режим също изгражда лагери и затвори, в които изпраща дейци на Съпротивата, както и евреи, една част от тях са убити без съд и присъда. От 1923 до 1944 г. през полицейските участъци, концлагерите и затворите са преминали над 1 милион души. Лагерите "Гонда вода", "Св. Никола", "Рибарица", "Еникьой" и други напомнят за онова жестоко, нечовешко време. През зловещата 1925 г. в затворите попадат десетки хиляди. Масово, без съд и присъда са унищожени българската интелигенция и стотици честни българи. Фашистките престъпления през 1923-1925 г. мотивираха световната антифашистка общност да организира международно движение 

в защита на жертвите на "белия терор" 

у нас. От януари 1942 г. до септември 1944 г. през ада на фашистките полицейски участъци преминават 64 345 бойци за свобода и социална справедливост, а 31 540 души - през концлагерите. От 22 юни 1941 г. до 9 септември 1944 г. са убити 9480 антифашисти и над 20 000 ятаци и помагачи, изгорени са 2139 къщи на партизани и ятаци, на смърт от военните съдилища са осъдени 1590 души. Властите тогава не жалят средства за наемните убийци. Само за осем месеца на 1944 г. властта е изплатила над 26 милиона на главорезите. През Отечествената война нашият народ даде 32 000 убити и осакатени войници и офицери. В България с обединените усилия на комунистите, на всички прогресивни хора, неодобряващи фашисткия режим, и на Българската православна църква бяха спасени  50 000 български евреи от депортация. За съжаление, 11 000 евреи от "присъединените земи" са изпратени от нашите власти директно в газовите камери.

Чест прави на България, че започва съдебни разследвания, свързани със събитията на Холокоста, преди да е свършила войната. На 7 март 1945 г. в София се събира Седми състав на Народния съд. Това е чисто български съд. Той работи съгласно българското законодателство срещу българи, взели участие в депортирането, убийствата и мъчението на евреи. 64 българи са обвинени за съучастие в плана на Хитлер за систематично изтребление на евреите в Европа. Това е първият процес срещу Холокоста в света. Материалите от процеса са изложени в Музея на Холокоста във Вашингтон.

Днес основната задача на всеки български антифашист е да защитава историческата истина за антифашистката съпротива у нас, да напомня за корените, същността и съвременните форми на неофашизма. За съжаление, уроците на историята бързо се забравят. Под маската на загриженост за съхраняване на националното самосъзнание у нас се възстановиха съюзи и се учредиха партии, изповядващи фашистка идеология, въпреки чл. 4 на Парижкия мирен договор от 1947 г., според който България се задължава да не допуска и занапред съществуването и дейността на фашистки организации.

Много е страшно, когато млади хора участват в шествия в чест на човека, който създаде фашистките легиони у нас - ген. Христо Луков. Въпреки членството на България в ЕС и факта, че в Европа фашизмът отдавна е заклеймен и в никоя европейска държава фашистки лидери не се реабилитират и не се честват, у нас това се оказа възможно. България е единствената страна, която оправда лицата, виновни за въвличането на страната ни във Втората световна война на страната на фашистките държави, довели я до Трета национална катастрофа.

Преди време дълбоко уважаваният от мен антифашист Анжел Вагенщайн публикува позиция, в която казва: "Антифашизмът не е втренчване само в мрачното и славно минало, а жива съвест на днешния и утрешния ден". За нас, българските антифашисти, е особено важно да продължим борбата с фашизма и 

неофашизма в глобализиращия се свят

днес, както и борбата за социална справедливост, за материално и духовно възраждане на нашия народ, за запазване на българската идентичност и традиции, на териториалната ни цялост и суверенитет като част от ЕС.

България е най-бедната държава в съюза. Българският преход е най-разрушителният в Европа. Корупцията е обхванала всички сектори на материалния и духовния ни живот - икономиката, политиката, образованието, здравеопазването, културата. Днес българското общество има крещяща нужда от справедливост и солидарност. А това може да стане единствено чрез изчистването на държавното управление от мутренските олигархически кръгове и от хора, лобиращи за интересите на чужди държави.

В по-голямата част от страните на Западна Европа и ЕС управляват десни неолиберални партии. Но процесът на недоволство срещу тяхното управление набира сила, защото социалното неравенство става все по-голямо. В стремежа си да се задържат по-дълго на власт десни либерални партии са готови на всякакви "компромиси", като предлагат големи (широки) коалиции за съвместно управление със социалдемократическите, социалистическите и други леви партии. Но тези коалиции доведоха до срив на левитe партии в Западна Европа, защото дясната политика винаги е свързана с обогатяване на богатите и ускорено обедняване на бедните.

Днес у нас министърът на отбраната ходи по села и градове, раздава правосъдие, бута къщи, разселва хора. Негови подчинени носят тениски с надпис "Вермахт", държавни служители отдават почест на хитлеристи. В кулинарно предаване парламентарен съветник носи престилка на Мусолини. Представители на парламента горят килимчета на мюсюлмани в центъра на столицата. Примерите са много, затова е важно да бдим и да не позволяваме да се разпространяват национализмът и крайно десните настроения, които водят след себе си само фашизъм. Трябва да спрем дясното управление в страната ни. И заедно с левите партии и прогресивно мислещите хора в Европа отново тревожно да бием камбаните на "Бухенвалд". Мъките и страданията на милионите невинни жертви ни призовават: "Хора, бдете! Не забравяйте ужасите на ХХ век!".