Жестокото време на "Гонда вода"

Демир Борачев

Полк. (о.з.) Чавдар Борачев

Има дати и събития в човешката история, които нямат преходно значение, които оставят неизмерими следи със своето общочовешко звучение. Такъв е денят 11 април 1945 г. На този ден нелегалната антифашистка организация във фашисткия концентрационен лагер "Бухенвалд" начело със съветските офицери Назаров, Смирнов, Симашко и немския комунист Либих се вдигат на въстание, щурмуват с безумна смелост фашистката охрана и излизат на свобода с цената на много жертви. Този ден на саможертва и храброст, на несломимия човешки дух и на порива за живот и свобода се превърна в ден на политзатворниците, концлагеристите и пострадалите от войната и фашизма.

Статистика на големите концентрационни лагери във фашистка Германия показва, че в лагера "Освиенцим" са унищожени над 4 милиона души, а от десетките хиляди съветски военнопленници при освобождаването на лагера живи са останали само 97. Всеки ден в газовите камери на този лагер са били умъртвявани по около 7 хиляди души. В лагера "Треблинка" са унищожени над 3 милиона, а в лагера "Майданек" - около 1 милион и 400 души. През войната в хитлерова Германия и в окупираните от нея страни са създадени 8640 концентрационни, военнопленнически и трудови лагери, през които са преминали над 13 милиона затворници от всички националности. В тези лагери смъртта си намират над 11 милиона души...

Днес отново и отново се обръщаме към миналото, за да си припомним поуките от него, които са нужни не само на нас, но най-вече на младите хора - да знаят и помнят, че фашизмът е една жестока, чудовищна реалност, с която трябва винаги и навсякъде да се борим! Расизмът, антисемитизмът, антикомунизмът, погазването на демокрацията и свободите на хората - това бяха, а и днес са знамената, под които се събират и сплотяват привържениците на фашизма. След 10 ноември 1989 г., в една изключително тежка и тягостна политическа и социално-икономическа обстановка на разделение и противопоставяне в българското общество, наследниците на монархофашистите у нас с особена злоба и настървение натрапват на обществото тезата, че в България не е имало фашизъм, че не е водена антифашистка борба, а участниците в борбата срещу монархофашизма са обругавани и охулвани. В Европа България остана единствената страна, в която борците срещу монархофашизма не са признати за участници във Втората световна война, в разгрома на фашистка Германия!

Имаше ли фашизъм в България? ДА!! Фашизмът у нас се установи още на 9 юни 1923 г., когато беше свалено законното правителство на земеделския трибун Александър Стамболийски, и продължи до 9 септември 1944 г. Българският народ е един от първите, който изпита на гърба си жестокостта на фашистката диктатура. Повече от 20 години народът ни под ръководството на комунистическата партия и антифашистките сили води борба срещу монархофашизма, давайки многобройни свидни жертви. От 1923 до 1944 г. през полицейските участъци, концлагерите и затворите са преминали над един милион души. Лагерите "Гонда вода", "Свети Никола", "Рибарица", "Еникьой" и други ни напомнят за онова жестоко време. За времето от януари 1942 г. до септември 1944 г. през ада на фашистките полицейски участъци преминават 64 345 борци за свобода и социална справедливост, а 31 540 души преминават през концлагерите. От 22 юни 1941 г. до 9 септември 1944 г. са убити 9480 антифашисти и над 2000 ятаци и помагачи, изгорени са 2139 къщи на партизани и ятаци. Монархофашистките правителства не жалеха средства, за да поощряват наемните убийци - само за 8 месеца на 1944 г. те раздадоха над 26 милиона лева на главорезите!

Имаше ли фашизъм в България преди 9.9.1944 година? Да! Деветоюнският фашистки преврат, чийто организатор беше Борис ІІІ Кобургготски с главен изпълнител кръволокът проф. Александър Цанков, чиято първа голяма жертва беше водачът на БЗНС, народният трибун Александър Стамболийски, е пример за това. Хиляди бяха избити през априлските дни на 1925 г. Полицията на демократа Александър Гергинов биеше де когото срещне, кости се трошаха в полицейските участъци, нокти се изтръгваха, убиваха... През периода на въоръжената борба 1941-1944 г. фашистките съдилища издадоха около 5000 смъртни присъди. Затворите бяха претъпкани с антифашисти. Да, имаше фашизъм в България! Кръвожаден фашизъм!!

Ето такива са фактите, такава е историята на България и никой няма право да я отрича, още по-малко да я пренаписва...