"Жената от миналото" идва в Младежкия театър

Едно от най-актуалните заглавия - "Жената от миналото", на известния немски драматург Роланд Шимелпфениг, ще бъде представено от младия режисьор Петър Денчев на камерната сцена на Младежкия театър "Николай Бинев" на 31 март от 19 ч., научи ДУМА от Велмира Петкова.
Режисьорът и писател Петър Денчев, който през 2007 г. спечели конкурса за нов български роман "Развитие" с книгата "Тъй, както мъж целува жена, която обича", поставя пиесата "Жената от миналото" на най-популярния в момента немски драматург - Роланд Шимелпфениг. Сценографията е на Мариела Малова. Участват Ива Огнянова, Тодор Кайков, Дияна Досева и студентите от НАТФИЗ Савина Бързева и Иво Аръков. Спектакълът е продукция на Драматично-куклен театър "Константин Величков" - Пазарджик. Премиерата се състоя на 26 януари т. г.

Роланд Шимелпфениг в момента е най-популярният и продуктивен театрален автор в Европа. До този момент пиесите му са над 30, а "Жената от миналото" е от най-новите му произведения, написана е през 2003 г. Самият той определя своето писане за театър като отразяващо "човека и неговите желания, копнежи, напъни, грешки, страхове, неговите недостатъци и неговата жестокост".
Петър Денчев, който се дипломира миналата година в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" със "Слугините" по Жан Жьоне, определя спектакъла като тревожен знак, че вниманието, което се отдава на миналото в днешния ден, е недостатъчно. "Жената от миналото" разглежда времето като поток, в който обещанията не се изчерпват с изоставянето им в миналото, защото "всичко, което сме ние сега - това е нашето минало". Денчев казва, че текстът на Шимелпфениг е пресечна точка на много от темите, както в досегашния му театрален опит, така и от литературните му проекти. Постановката на "Жената от миналото" е режисьорският му дебют на професионална сцена, логично роден след опитите му върху "Смъртта и Дяволът" от Ф. Ведекинд (в Младежкия театър), "Схватки" от К. Нейз (в НАТФИЗ) и "Слугините" по Ж. Жьоне (в НАТФИЗ).
Ето какво казва самият Денчев за своята постановка: "Едва ли съществува по-силна мотивация за последователността на човешките действия от паметта и нескончаемото желание за ревизия на настоящето. "Жената от миналото" трябва да бъде представление за неосъществените копнежи, за обещанията в минало време, защото обещанията в момента на собственото им изричане се превръщат в "минало". Дълбоко ме тревожи темата за вниманието и значението, което се отдава на миналото в днешния ден. Забравянето, че "миналото" не е просто сбор от случки, а това, което сме в момента. Възприемането на времето като тотална величина всъщност е противопоказно за човека - той живее с мисълта за тази устойчивост. "Жената от миналото" разглежда времето като поток, в който обещанията не се изчерпват с изоставянето им в миналото. Времето тук е както морална, така и метафизична категория. Подводните камъни - обещанията, могат да преобърнат и най-стабилния кораб. Така че внимавайте какво и на кого обещавате."