Жална Мати Болгария

Георги Н. НИКОЛОВ

Приключилата наскоро национална кампания "18 книги за вашето литературно пълнолетие", инициирана от в. "24 часа" с подкрепата на "Виваком", дава повод за много размисли. Става дума за списък от творби, невключени в учебните програми. Които, както разбираме от разясненията, било добре да бъдат прочетени от хората, достигащи пълнолетие. Върху него се е потило компетентно жури от 32 корифеи, сред които министър и зам.-министър на МОН, издатели и журналисти, писатели и мислещи се за писатели, социолози, телевизионни водещи, председател на Атлантическия клуб и други остри умове на националната духовност. Всеки от тях - с право на свой личен списък от книги, докато дойде сублимният момент за стиковане на мненията. В това число - и на читателското мнение.
Бяха отпечатани три списъка: на препоръчителните чужди автори - 224 на брой и техните заглавия, на читателския вот за произведения на българи - с 41 автори, и... официалният топ списък от 18 книги. Ето го и него: "Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери, "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов, "Майстора и Маргарита" на Михаил Булгаков, "Спасителят в ръжта" на Джеръм Дейвид Селинджър, "Пипи Дългото чорапче" на Астрид Линдгрен, "Тримата мускетари" на Александър Дюма, "Чужденецът" на Албер Камю, "Алиса в Страната на чудесата" на Луис Карол, "Хари Потър" на Дж. К. Роулинг, Библията (Включително: Библията 2 "Книга Еклесиаст", Библията, Старият завет "Библията, преразказана от Пърл Бък" 1 "Книга на Иова", Старият завет 1 Евангелие на Лука 1), "1984" на Джордж Оруел, "12-те стола" на Иля Илф и Евгений Петров, "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс, "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг, "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес, "Приключенията на Том Сойер" на Марк Твен, "Война и мир" на Лев Н. Толстой и "Задочни репортажи" на Георги Марков. Прочиташ ги и вече си блестящ интелект - мъдър, пълнолетен, задълбочен млад българин. Който в областта на всемирната литература стигане няма.
Далеч съм от идеята да коментирам личните списъци на участниците в журито, сред което липсва доказан литературен критик. В тях, с изключение на акад. Антон Дончев, Меглена Кунева и още едно-две имена, предпочитанията към българската литература гравитират около срамежливата нула. Или са включени заглавия и автори, колкото да не е съвсем без хич. Читателят остава с впечатление, че членовете на журито са искали най-вече и на всяка цена да блеснат с безкрайна ерудиция и задълбочени познания в областта на световната литература. Някои, като Рия Найденова, притеснено отбелязват: "Започвам този списък с уговорката, че има предимно американска литература, но това е защото американската литература е зле застъпена в наличните списъци с препоръчителна и задължителна литература".

Защо именно американската, а не руската

китайската, тибетската - не става ясно. Останалите не дават и такива обяснения, а просто се реят с широко разперени криле над чуждоезичната творческа работилница. Затова не е за вярване отбелязаното в броя от 15 септември на в. "24 часа", че никак не им е било лесно на членовете на журито, прочели безброй много книги, да отсеят най-важните 18 от тях за младите хора. И пак там: "Паралелна разгорещена дискусия се водеше в сайта на вестника - там на моменти пълен превес имаше читателското мнение за патриотични книги, в друг момент публиката мощно залиташе към тийнфентъзито." Дискусията, сигурно поради нажежени прения, е подминала Сергей Есенин, Михаил Лермонтов, Хариет Бичър Стоу, Станислав Лем, Бертолт Брехт, Алексей Толстой, Карел Чапек и плеяда още достойни имена, но здраве да е. "Безпристрастни" дискусии у нас да искаш.
Друг е въпросът и доколко най-емблематични са подбраните заглавия на авторите. Впрочем, и в отпечатания списък на предпочетените български книги има доста въпросителни. Хубаво е, че фигурира Петър Бобев с "Възмездието на Кали. Диадемата на орангутана", или Георги Господинов - "Физика на тъгата" и "Невидимите кризи". Но е странно, че отсъстват Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров. Няма ги Дора Габе и Лада Галина. Нито Любен Каравелов, Константин Величков, Стоян Загорчинов. Нито Емилиян Станев, Георги Джагаров, Евтим Евтимов, Ивайло Петров, нито... Без значение дали са включени в задължителни просветни програми или не.
Стойностната литература не търпи "задължителни" или "свободно избрани" рамки и ограничения. Не искам да правя свой списък. Защото, така или иначе, в официално оповестения с 18-те книги осезателно отсъства същинската България. А в "Задочни репортажи" например какво израстване и в каква посока ще получат младите хора? Причината за странния избор в журито ли е? Отчасти, то е само върхът на тъмния айсберг.
Защото отново се вижда как в процеса на

явна и скрита духовна инвазия

патриотичното, родното, изконното, тематично близкото е опустошено и захвърлено някъде извън коловоза на съвременността. Как отново са размити традиционни ценности, а водещи автори в българската литература са подминати уж по волята на жури и читатели. Не е ли по-важна преди всичко за духовното израстване българската литература преди "световната"? Нека си припомним Паисий с неговия зов "Болгарино, знай своя род и език", а големият литератор Тончо Жечев бе прозрял, че "който не е отнякъде, той е отникъде".
И от тази национална кампания, и от ред други подобни начинания лъсва нещо отдавна известно. Че в името на неясни евроатлантически ценности, в частност в културата и литературата, се правят грозни, безапелационни, системни опити българското да бъде изтривано и заличавано от паметта на поколенията, особено на по-младите сред тях. Да се насажда безадресната естетика, лесното за възприемане, безкритично харесваното, мимолетното. В този грозен процес с мерак участват и нашенци (не казвам платени, нито визирам някого конкретно), явно имащи се за интелектуални граждани на света. Разгражда се, скрито или не, националната идентичност на България.
Къде е изходът от тази дилема?
В подхода на държавните институции, и това е страшното. Защото именно те позволиха, под политически натиск и гърчейки се услужливо пред задгранични "приятели", преиначаването на българската история. Допуснаха писатели, с които би се гордяла всяка нация, да се определят като "архаични", "неразбираеми" и "отживели" за съзнанието на младите хора. Стойностни творци са оставени да мизеруват в борбата за физическо оцеляване. Издават се учебници, писани сякаш ако не от врагове, то от паднали от Луната. В телевизиите гостуват измислени модернисти и превзети дърдорковци, чиито книги стават едва ли не скрижали на извисената мисъл. Лансират се посредствени драскачи с вратове, дебели от яслите на чужди агенции и общества...
Та и в тази инициатива - нищо ново. Нейната задача е да разберем, че насреща си имаме интелектуалци от най-висш ранг, направили си труда да ни поучат какво да подберем за прочит, та да пораснем. Не им благодарим, защото

във вените ни тече българска кръв

И всякакви доводи, че уж читателското множество тук си е казало тежката дума, са смешни и неверни. А преди да се правят каквито и да е класации на литературата ни, тя трябва да се познава. Издълбоко, с открита душа и честен поглед. И, разбира се, да е прочетена, ако на някое жури му остане време и за родните заглавия. Както е казал по чудо включеният в списъка Вазов: "Чети, говедарче! То прави сляпото окато..." Та дано, като Божие чудо, и някой "свръхинтелигентен" нашенски чуждопоклонник вземе, че прогледне...

Скулптурата на Шмиргела "Работникът поет"