Жалка картина

доц. д-р Здравко МАКАРИЕВ

Повече от четвърт век след промените на 10 ноември 1989 г. сбъднаха ли се надеждите ни за свобода, демокрация и равенство? Всеки може да си отговори на въпроса. Ако не се сбъднаха мечтите ни, каква е причината и кой е виновен? Политиците, управляващите и всички ние, които си ги избираме.
След Десети ноември водещи неолиберални икономисти обявиха държавата за лош собственик на производствените мощности, а участието й в стопанската дейност, нейните регулиращи и координиращи функции бяха силно ограничени. Въпреки че държавната собственост във Франция е около 35%, в Скандинавските страни - 60%, а в Турция, Израел и и Южна Корея - още повече. Проведена беше ускорена скандална приватизация, която бившият главен прокурор Никола Филчев нарече "проклятието на прехода". Загубени бяха десетки милиарди долари от неизгодни приватизационни договори за раздържавяване на над 9000 производствени мощности, а в хазната влязоха под 3 млрд. И въпреки че повечето от тези договори не бяха изпълнени, не бе анулиран нито един. В Чехия например бяха анулирани 254 договора. Сринато беше промишленото производство, а по-голямата част от техническата интелигенция емигрира. Сега и да искаме, няма кадри, с които да реиндустриализираме страната. Някои от строителите на социализма и техни близки станаха успешни строители на днешния неолиберален капитализъм.
Как се отрази свободата и демокрацията на нашите села? Сформирани бяха единствените в света ликвидационни съвети, които

ликвидираха кооперативните стопанства

въпреки че земеделските кооперации у нас водят началото си от времето на Александър Стамболийски. А в Израел цялото селскостопанско производство се осъществява в кооперации, наречени кибуци. Земята беше раздробена на над 20 млн. парчета и се раздаде на бившите й собственици, без да бъдат питани дали искат и могат да са земеделски производители. И след като земята запустя, възникнаха не европейски, а латифундистки тип фермери, със стотици хиляди декари обработваема земя, върху която се отглежда предимно жито. Те са около 2% от земеделските производители, а получават над 90% от европейските субсидии. И тъй като напоителните системи бяха изоставени и ликвидирани, в т.ч. и скъпите дъждовални и капкови напоителни инсталации, поливните площи у нас от 14 млн. дка останаха 33 000 дка. 15 хил. т напоителни тръби бяха продадени за скрап, при това само 20% от парите останаха в напоителните дружества. Вече внасяме 85-90% от плодовете, зеленчуците и месото, защото овощните, зеленчуковите и фуражните култури изискват напояване.
В резултат на радикалните реформи в земеделието много хора напуснаха страната и вече 172 села са напълно обезлюдени, а безработицата в селата и малките градове е над 40%. Как да се радват на свободата останалите предимно стари и болни хора, които масово са нападани и обирани от гладни безработни роми? Онези, които не крадат, ровят в кофите за боклук, за да оцеляват. Жалка картина за свободна и демократична страна член на ЕС.
Бедни сме, защото не произвеждаме. А като няма производство, няма работни места, няма пари и възниква бедност, престъпност, емиграция и неграмотност. Вече над 1,65 млн. българи напуснаха страната. Половината от тях са от 20 до 60 г., а 650 000 са с висше образование. Работещите в чужбина българи са повече от работещите в България. 48% от хората у нас живеят на ръба на мизерията, а 1,529 млн. са под линията на абсолютната бедност. Над 20 млн. лв. годишно губим само от емиграцията на лекари, които са вече над 7000. Над 40% от завършващите медици също се канят да емигрират. Само през 2014 г. са емигрирали 500 акушерки и сестри.

Кой ще ни лекува след 10 години?

Аналогична е ситуацията с инженерите, а 40% от тези, които са все още у нас, не работят по своята специалност. Ако това продължи, ще се сбъднат прогнозите на учени, че към 2050 г. ще бъдем под 5 млн., а от тях само 800 хил. етнически българи, предимно пенсионери. Такива се оказаха за нашата страна последствията от свободата да емигрираме.
За да сме най-бедни в ЕС, причината е не само липсата на производство, а и това, че не защитаваме достатъчно добре националните си интереси. Крещящ пример е затварянето на изправните ІІІ и ІV реактори на АЕЦ "Козлодуй". Лишихме се от 1 млрд. долара годишно от износ на електроенергия. Въпреки категоричното противопоставяне на четирима най-авторитетни ядрени специалисти: Джералд Гранди - президент на Световната ядрена асоциация, Питър Хаук - изпълнителен секретар на Европейската ядрена индустрия, Петер Кошел - един от най-добрите експерти в ЕС по ядрена енергетика, и проф. Андре Майсьо - президент на Световната асоциация на ядрените оператори, които в писмо (26 септември 2000 г.) до Романо Проди разобличиха комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, че се позовава на стари данни за състоянието на реакторите. Писмото е публикувано в интернет, но тогавашните наши комисар, енергиен министър, външен министър и премиер не се възползваха от него, за да спасят реакторите. Не използвахме и благоприятното си географско разположение, за да печелим от транзитни такси от енергийните потоци. Спечели Турция, която не само ще транзитира, но и ще препродава и разпределя тези потоци за Европа в своя полза.
През последните 25 години по превратен начин беше използвана свободата в образователната система. Въпреки че основното образование е задължително, много родители не изпращат децата си на училище, без да бъдат санкционирани. Резултатът - висока неграмотност. Според PISA сме на 43-то място в това отношение от изследваните 44 страни. Всяка година 13 хил. ученици отпадат от училище, 81 хил. деца и младежи въобще не са ходили на училище, а 44% от 15-годишните трудно четат и не разбират това, което четат. Цъкаща бомба със закъснител за нашето бъдеще и за националната ни сигурност. На тази неграмотност на младото поколение, съчетана с лошо домашно възпитание, до голяма степен се дължи

поругаването на национални светини

паметника на Левски и на Шипка, домовете-музеи на Христо Ботев и Хаджи Димитър... Новоизлюпени историци опитват да пренаписват нашата история. В учебника по история за ІІІ клас липсват пет века от ХІV в. до 1908 г. Твърди се, че у нас не е имало турско робство, защото българите не били роби. Левски бил криминално проявен, затова турските власти го арестували. За Баташкото клане не се пише. В речите по повод 3 март все по-рядко се споменава Русия. Или не се споменава.
В телевизионна анкета как да се продължи фразата "25 години след 10.11.1989 г.- период на..." държавник отговори: период на свобода и на възход, в резултат на което сме станали по-богати. Някои наистина забогатяха - имаме над 740 милионери. Но това е все едно да се твърди, че ако пет души са яли свинско, а 50 - зеле, то всички са яли свинско със зеле.
Имахме възможности след Десети ноември, но едва ли можем да твърдим, че сме използвали пълноценно тези възможности. Да си припомним мисълта на големия испански писател Сервантес, изказана през устата на Дон Кихот. "Санчо, Санчо - казва той - свободата е велико нещо, но тя се крепи на върха на копието." Т.е. всеки народ сам трябва да я извоюва и отстоява, а не да я очаква от сладкодумците и властимащите.
В наши дни свободата, справедливостта, равнопоставеността трябва да се осигуряват чрез законите и тяхното коректно и стриктно спазване от органите на правосъдието. Еднакво спрямо всички граждани - независимо от политическите им възгледи, положението им в обществото, имотното им състояние и мястото им в йерархията на властта. А не - "за кокошка няма прошка, а за милиони няма закони". Пропуските в съдебната ни система са главната предпоставка за крупните корупционни практики по високите етажи на държавната администрация. Затова и сме на предпоследно място в Европа по ниво на корупция. След нас е само Албания. Ако не реформираме съдебната система, ще си останем и в бъдеще най-бедните. Защото тук няма да идват чужди инвеститори, европейските фондове няма да отиват по предназначение, ще продължат злоупотребите. Като резултат

ще се задълбочава и социалното неравенство

В това отношение не сме единствени в света. В "Цената на неравенството" нобеловият лауреат проф. Джоузеф Стиглиц пише, че възприемането на неолибералната идея на Фридмън и Сорос доведе до големите финансови, социални, демографски и политически проблеми в света след 2008 г. Вече 5% от населението на планетата потребяват почти половината от нейните ресурси. Скоро 1% от хората в света ще притежава повече пари от всички останали. С факти Стиглиц доказва, че колкото в едно общество има по-голямо социално неравенство, толкова в по-дълбока криза изпада и по-бавно излиза от нея. В света вече има 85 свръхмилиардери, които имат повече пари от половината човечество. И те все повече забогатяват, а бедните все повече обедняват. Ако това продължи, последствията няма да са добри за богатите, защото търпението на бедните ще се изчерпи.