Зет като мед и тъща за баланс

Пиперливите вицове за тъщите и зетьовете са доста разпространени в България и са своеобразен показател на нееднозначните им отношения. Общуването между мъжете и майките на техните съпруги варира от безкрайно уважение до пълно игнориране (за онова, което излиза извън рамките на добрия тон, дори не си заслужава да се споменава). Обаче в някои страни по света не си и представят, че може да има някакви конфликти от този род. Вероятно това се дължи на факта, че строго се спазват вековни традиции в общуването между роднини.

Криеница в Австралия

Повечето аборигени на континента се отнасят по много особен начин към тъщите си - избягват ги. Но не защото искат, а понеже така е прието. В Австралия и Океания се налага мъжът да се скрие, щом зърне майката на жената, или поне да се направи, че не я вижда. За най-възпитани се смятат представителите на силния пол от племето вачанди. Щом забележат "тъщата е на хоризонта", зетьовете в буквалния смисъл на думата гледат да изчезнат по възможно най-бързия начин. На един от островите обаче това "задължение" се вменява не на него, а на майката на съпругата му. А когато нямат време да се скрият един от друг, е позволено просто да си покрият лицето с кърпа или шал. Най-важното е да останат "невидими" един за друг.

Обръщане на гръб в Кения

В източно-африканската държава обаче са по-толерантни - зетят може дори да си поговори с тъщата. Но за целта е необходимо да спази определен ритуал, характерен за кенийското племе луо. Мъжът и майката на жена му си обръщат гръб и едва след това започват да беседват. Какво да се прави - такива са правилата. Подобен е и обичаят, спазван при австралийските аборигени камиларои. Само че там зетят и тъщата трябва не само да не се гледат, но и да викат колкото може по-силно. Така се стремят да създават впечатление, че не са един до друг, а на огромно разстояние.

Безименни в Нова Гвинея

На един от островите на тази бивша британска колония липсват каквито и да било ограничения в общуването между зетя и тъщата. Но съществува строго правило - да не се наричат по име. Трябва да се отбележи обаче, че това важи и за тъста, и за свекъра със свекървата, а и за всички останали роднини. Забранено е дори да се споменават названията на предметите, които приличат на имената на хората. По този начин жителите на Папуа - Нова Гвинея смятат, че предпазват семейството си от зли духове, които може да навредят на хората, ако разберат как се казват. Затова внимават как комуникират помежду си и непрекъснато се упражняват в търсенето на синоними, които ясно да посочват към кого се обръщат или говорят във всеки от случаите.

Слуга на къщата в Габон

Мъжете в племето лумбу се стараят да си вземат невяста от своето село, за да могат заедно да си построят дом, където да отгледат децата. Но ако харесат девойка, родена на друго място, изобщо не са за завиждане - след сватбата трябва да се преместят в къщата на булката, където тя живее с майка си. Оттук насетне зетят е длъжен по всякакъв начин да слугува на тъщата и да изпълнява всички нейни прищявки, пардон, поръчения. И, разбира се, да търпи нейното мърморене и недоволство, без да казва нито дума.

Петъчна "кърпа" в Турция

Ден на тъщата се отбелязва в Башмакчи всеки петък! По този начин мъжете отдават почит на жената, отгледала и възпитала неговата избраница. Майката на съпругата пък му приготвя специално ястие, което така и се нарича - "Кърпата на тъщата". Всъщност става дума за своеобразна питка с плънка от сирене и спанак. От нея обаче не бива да опитва дъщерята, на която майката сервира чай и нейните любими храни.

Английският хумор

Във Великобритания при всеки удобен случай не пропускат да се пошегуват с тъщата.

- Джеймс, утре пристига майката на лейди Уолдорф и ви моля да отрежете опашката на кучето.

- Но защо, сър? - недоумява икономът.

- Искам нищо в къщата да не подсказва, че визитата й е повод за радост...

Преди време чиновниците в Лондон са се притеснили, че част от мултинационалното население на града може да не разбере прословутото английско чувство за хумор. Управниците от района Барнет от северната част на столицата дори са издали брошура, наречена "Културни различия: основни проблеми". В нея се отбелязва, че шегите за тъщите в никакъв случай не бива да се възприемат като обида към възрастното поколение, защото англичаните всъщност изпитват голямо уважение към родителите - своите и на жената също.

Подобни примери са своеобразен опит да се честити Денят на тъщата, който от началото на миналия век се отбелязва в последната неделя на октомври. И макар празникът да не е официално признат от повечето страни по света, нека все пак мъжете в България поне на 25-и този месец не пестят от милите думи и доброто отношение, което заслужава всяка майка - камо ли онази, която е родила и възпитала най-прекрасната и най-грижовната жена, осигуряваща семеен уют.