14 Април 2021сряда02:31 ч.

Земеделският въпрос - каруца или "Бентли"?

Субсиидиите се разпределят несправедливо, очакваме левицата да реализира нови политики в сектора

/ брой: 160

visibility 647

Тодор Канев

През уикенда заедно със семейството се отправихме да посетим  един от стоте национални туристически обекта. По средата на пътя решихме да спрем за кратка почивка, като пред нас беше село Сопот, разположено в Предбалкана на главния път София-Троян.
След като влязохме в селото по главния път, се отклонихме по тясна уличка, която ни отведе на малък площад, на който се намираха кметството, читалището и местният магазин за хранителни стоки както и една стара чешма. До чешмата на дървена пейка, разположена под вековна върба, седеше възрастна жена, която ни поздрави, след като ни видя, че се отправяме към чешмата. Ние отговорихме на поздрава й. Тя не чака дълго и ни попита "Къде отивате деца?", обяснихме й накъде сме се запътили. Разговорът започна да се насочва от ежедневните проблеми през политиката към темата, която я вълнуваше най-много, а именно за упадъка на селото и за липсата на хора, които са заминали да търсят работа в градове или в чужбина. Тя ни разказа с болка как през 1992 година се взима решение за ликвидиране на местното ТКЗС, в което работят по-голямата част от хората в селото, следствие на което се оказват безработни. Започва да се връща земеделската земя от ликвидационните съвети в реални граници, но поради липса на техника и спорове те започват да пустеят. Голяма част от земята е била разпродадена от наследниците за без пари, тъй като не са имали възможност да я обработват. Докато преди три години един арендатор от съседното село започва да обработва земеделската земя, като първоначално не я засажда, а две последователни години само я изорава.
На моя въпрос: "Защо?" тя простичко ми отговори "Заради субсидията". Възрастната жена ми разказа как неин съсед, който има пасище, трета година не му изплащат субсидия, макар че го коси и обработва, а дори е бил глобен.
След като се върнах, изпратих писмо до Държавен фонд "Земеделие", тъй като ме заинтересуваха два въпроса: Какво е съотношението на големите и малките производители и арендаторите и как е разпределена субсидията между тях. Вторият въпрос, който ме интересуваше, бе какъв е броят на глобените земеделски стопани от регулатора. На първия въпрос от фонда ми отговориха, че нямат данни за големи арендатори и собственици на земя, а за земеделски стопани без значение на техния статус. Докато на втория ми дадоха много интересни данни, в които се оказа, че общият брой подадени заявления на бенефициентите в България по схемата за единно плащане на площ е 88 000, от които на 14 500 кандидат-бенефициенти е отказана субсидията, или това са 16% от всички подадени заявления. Тези 14 500 заявления обработват общо 4% от общата земя, което показва, че основно се отказва субсидията по директните плащания на малките земеделски стопани. След като не получих конкретен отговор по първия въпрос от фонда, се наложи да попитам Европейската комисия по земеделие и развитие на селските райони. Оттам получих общо три доклада по темата за 27-те страни членки. Много интересно е разпределението на субсидията за България по директните плащания, в което 92% от всички бенефициенти получават едва 15% от общата субсидия по директните плащания. Разпределението по суми в тези 92% е следното: 67% получават субсидия до 1000 лв. на година, 12% получават субсидия от 1000 - 2500 лв. 5% получават субсидия до 4000 лв. и 8% получават субсидия до 10 000 лв. Разпределението на останалите до 100% от директните плащания е следното. Бенефициентите, които са основно кооперации и средни земеделски стопани, представляват 7.5%, като те получават 30% от общата субсидия по директните плащания. Най-голяма част от субсидията, или това е 55% от всичката за страната, се усвояват едва от 0.5% от всички бенефициенти, кандидатствали за директни плащания по схема за единно плащане. Оказа се, че в продължение на четири години тези 0.5% от бенефициентите са успели да увеличат дела си от общата субсидия за страната от 38% на 55%, като това е за сметка на малките и средните земеделски стопани, тъй като те биват глобявани или не получават никаква помощ.
Интересно е да се разгледа и съпостави разпределението на директните плащания с нашата южна съседка Гърция. При тях 80% от бенефициентите получават 35% от общата субсидия, а 20% от бенефициентите получават 65% от субсидията. Там няма големи земеделски собственици и арендатори.
Първото дясно правителство от началото на прехода успя много бързо да раздроби земята и да положи основите на капитализма в българското земеделие. Те знаеха, че чрез раздробяването дребните стопани няма да могат да обработват земята и тя от средство за производство ще се превърне в стока, която може да се купи на безценица.
Неслучайно и няколко години по-късно се появиха и едни от големите фондове, които изкупуваха земята, а днес получават и едни от най-голените субсидии в сектора.
Много интересно е и тълкуването на Ленин по аграрния въпрос. Според него разбиването на селото при капитализма води до различни класови групи с различни противоположни интереси, при което се обособява малка на брой, но икономически силна върхушка, а на другия полюс са масата от бедните селяни.
Ще може ли регулаторът да се противопостави на тази порочна практика и ще успее ли да насърчи отново кооперативното стопанство, както и дребните земеделски производители, или ще продължи да бъде съюзник на едрия арендатор и собственик на земя, който основно произвежда зърнени храни?
В предизборната си платформа в раздела земеделие - "За подкрепа на земеделското производство", левицата настояваше за промени в сектора земеделие и сега очакваме от нея да реализира тези политики. Надявам се, че ще се обърне и повече внимание на екологично чистите продукти. Повече малки земеделски стопани да получат подкрепа от държавата при издаването на екологични сертификати.
В момента в Европа има голямо търсене именно на тези продукти, които се продават на по-висока цена и имат този сертификат, а това би довело и до увеличаване на добавената стойност на земеделската продукция на дребните земеделски производители.

Президентът веднага свика парламента

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 72

Започна чистка в ГЕРБ след изборния провал

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 72

БСП продължава кампанията "Солидарен Великден"

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 72

Брюксел предлага лекарства и храна без ДДС

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 72

С парите от летището ще пълнят бюджетната дупка

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 72

Eвропейци искат забрана на бензинови и дизелови коли

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 72

Визов режим за ЕС застрашава Македония

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 72

Политически скандал за бъдещето на Балканите

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 72

В търсене на формула

автор:Валентин Георгиев

visibility 92

/ брой: 72

В очакване на гонга за матурите

автор:Деси Велева

visibility 86

/ брой: 72

Спомен за Борис Семерджиев

автор:Емил Янев

visibility 83

/ брой: 72

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ