Земеделието не дава приход, без да вложиш нещо

Светла Бъчварова е родена в Карнобат. Завършила е аграрна икономика в УНСС. Специализирала е в Израел, САЩ и Франция. Професор, доктор, научната й дейност е в областта на управлението и маркетинга на агробизнеса. Работила в Института по икономика и организация на селското стопанство, била е управител на "Система за агропазарна информация (САПИ), директор на Института по аграрна икономика, от 2003 г. - изп. директор на Селскостопанската академия, след това - неин председател. През 2011 г. е освободена предсрочно от поста от правителството на ГЕРБ. 

"Правят непрекъснати реорганизации, без да знаят какво искат"

- Какво става, проф. Бъчварова, с обвиненията, заради които ви отстраниха от поста председател на Селскостопанската академия (ССА) и уж щяха да ви дават на прокурор? 
- Не знам какво става. В доклада на Сметната палата в последния момент бе допълнена една констатация, свързана, според тях, с неправилно даване на имот или съвместна дейност на земя в близост до академията. Ние вече бяхме започнали процедура за прекратяване на този договор, но всъщност това беше "много сериозното основание за прокурор". И оттам нататък - нищо. В самия доклад на Сметната палата преобладаваха положителните изводи. След това в академията влезе държавен финансов контрол, направи пълна проверка на всички обществени поръчки. Там също не бяха установени нарушения, които да водят до отстраняване от длъжност. Фактът е, че имаше политическо решение да бъда освободена от поста. Доц. Георги Костов вече бе декларирал, че има желание да оглави академията и би могъл да се справи. Той бе назначен да довърши мандата. С идването си доц. Костов пое ангажимент, че ще направи промяна в закона, че ще има конкурсно начало и избор на нов председател. През тази една година почти нищо не се случи в академията, освен много проверки на почти всички директори, някои от които бяха принудени да подадат оставки. Аз разбирам директорите, те са малко по-друг тип хора, тези обвинения им тежаха, въпреки че не бяха открити неща, които да водят до освобождаването им.
- Искате да кажете, че Костов довърши вашия мандат?
- Да, мандатът изтече на 4 юли. В същия ден той бе заменен с друг човек със заповед, с която се урежда нов 4-годишен мандат. Това, което видях публикувано от доц. Костов, е, че той не иска да се занимава повече със Селскостопанската академия, предпочита да работи в сферата на горите.
- Конкурс за нов председател нямаше.
- Нямаше. Когато оповестиха в сайта на академията и на министерството проект за нов Закон за ССА, дори не се обсъждаше въпросът за изборността в академията. В проекта бяха написани едни абсурди от рода на това, че ще има общо събрание, което ще избере председател и ще го предложи на премиера, а той, ако е съгласен, ще го назначи. Ако не е - общото събрание ще се поправи и ще предложи друг, съгласно мнението на премиера.
- Докъде стигна този проект?
- Все още не е минал през МС и причината е в лошото качество на текстовете и отделно - в липсата на каквито и да било финансови анализи, които да са що-годе адекватни на това, което се очаква. Т.е. правим реорганизация, но не знаем какво искаме. Гвоздеят на проекта бе една идея, срещу която всички работещи в системата сериозно възразиха - базите да бъдат отделени от институтите. И след това под някаква форма групирани - нито по териториален, нито по отраслов принцип.
- С тенденцията сетне да бъдат приватизирани?
- Може и това да се подозира. Фактът е, че отделянето на базите от институтите ще доведе до невъзможност и държавните предприятия, и институтите да вършат своята работа.
- А за какво ще са тези бази, ако не са опитни терени за науката?
- Те ще станат едни предприятия, които ще изпаднат в несъстоятелност, защото имат малко ресурси, недостатъчно земя, а трябва да изпълняват и научни проекти, имат задача да поддържат генофонда, за което не получават средства. Знаете, че след 2009 г. за поддържане на генофонда в животновъдството държавата не дава средства. Искам да добавя, че през 2008 г. законът допусна възможността в два института да се отделят базите - в Шумен и в Троян. Това беше със съгласието на институтите, те поискаха базите да се отделят и да бъдат експериментални бази. Опитът до 2011 г. показа, че много трудно се намира добра координация между научната дейност и експерименталната база, а при единия от институтите базата бе доведена почти до фалит. Това беше експеримент и според мен той показа, че не това е пътят. А сега се иска всичките служебно да ги разделим, без да оценим доколко ще издържи такава структура.
- Нали уж непрекъснато се говори, че науката трябва да е свързана с практиката, а тук ще ги разделят нарочно! Какъв е смисълът?
- Няма смисъл, просто тези стопанства се харесват някому, те са готови структури.
- Защо в обществото никаква информация за ССА няма, не се знае какво става в нея, финансирането й е тайна. А учените в това време създават сортове, породи - особено в животновъдството, където елитни стада бяха изклани, а имахме създадени известни в цял свят породи. От вас сега чувам, че и за генофонда не се дават пари!
- Финансовата ситуация, в която е поставена академията, е много тежка - бюджетът за 2012 г. бе намален драстично с нови 5 млн. лв. и сега субсидията е едва 10 млн. лв., собствените приходи са 15 млн. лв. Субсидията и преди това бе недостатъчна, но все някак се работеше до 2011 г. Сега бюджетът е общо 25 млн. лв., като собствените средства са пак 15 млн. лв. Питам как ще дойдат тези собствени средства, при условие че не залагаш никакъв разход? Земеделието не е система, в която, без да вложиш нещо, ще получиш накрая приход. Финансов рекет е да се намаляват парите по този начин, без никаква обосновка. Много съчувствам на колегите си, че са в тези условия. Защото ССА беше забравила какво е да имаш лишения за основни неща. До 2009 г. бюджетът бе 43 млн. лв., от които субсидията беше 27 млн. лв. Сега тя е 10 млн. лв.
Отделно от това станаха сериозни размествания в директорските екипи с цел да се сложат хора, които ще изпълняват и ще се съгласяват с всичко, което им кажат "отгоре". Тук да добавя, че в аграрната наука няма лесни решения и когато председателят е далеч от пробемите, а екипът му никога не е работил по проекти, свързани с организация на научната дейност, грешките стават страхотно големи. За мен е непонятно как е възможно три института с различен тип дейност да бъдат събрани в едно - Институтът по механизация и мелиорации, почвеният институт "Пушкаров" и Институтът за растителна защита. Всички мълчаха. И стана един мишмаш, един хаос, не е ясно кой какво прави и защо. Освен това, от ССА бяха съкратени 700 човека. Трябва да се каже категорично, че няма структура с такъв погром.
- Колко души работят в академията сега?
- Около 2300-2400, от тях учените бяха 720. Предприето бе обаче принудително пенсиониране. Преди имахме опция, както е във вузовете и в БАН - след навършване на 65 г. научният съвет да гласува удължаване на трудовия договор с 1 година за завършване на научните проекти и пр. Сега пенсионирането бе безапелационно.
- А проектите, какво стана с тях? И те ли се прекратиха?
- А как да продължи един проект, чийто ръководител примерно година преди края му изчезва. 
- Работи ли се по проекти от европейските програми? 
- До 2011 г. имаше доста проекти, имаше средства, които трябваше да бъдат усвоявани. В ССА има разлика в това отношение спрямо вузовете и БАН - средствата от договори влизат в общия бюджет на земеделското министерство. Всяка промяна във финансирането по проекти се съпътства с промяна на бюджета - първо се променя този на министерството, после - на академията. Доколкото разбирам, преведени средства по спечелени проекти не са отишли целево в съответния институт, който обаче трябва и да отчете средствата по пера.
- Ако в ЕС разберат това, ще ни накажат веднага.
- Вероятно да. Тези трудности може да бъдат преодолени само ако ССА по подобие на вузовете и БАН бъде изведена с автономен бюджет. И постъпилите средства - включително от фонда "Научни изследвания" в МОМН, моментално да бъдат усвоявани в института, спечелил проекта. А не да минават през тази въртележка - от МОМН във финансовото министерство, от него - в земеделското, оттам корекция на бюджета на академията. Като процедура това отнема 3-4 месеца, а сроковете на проекта в това време текат. Институтите правят всичко, за да се справят в тази ситуация. Появиха се например нови сортове, създадени в Генерал Тошево. Но те са се появили сега в сортовата листа, а преди това са работени 8 години. В края на миналата година имаше проблеми и с това, че не бяха платени едни минимални такси от 20-30 лв., за да бъдат вписани сортове в агенцията, която издава официалната сортова листа на страната. Сортове на Генерал Тошево, на Садово, на Карнобат не бяха в листата. И ми обясниха, че може и да са отпаднали, ама в европейската сортова листа не са отписани. Това е някакъв абсурд.
- Наскоро в парламента Яни Янев заяви, че ССА трябвало да се слее с БАН, защото за какво са ни две академии...
- Това са пак някакви абсурди, които не почиват на абсолютно никакви познания и на абсолютно никакви анализи. Понеже думата академия звучи еднакво ли? Ами тогава да слеят 130-годишната Селскостопанска академия със спортната академия, с музикалната и т.н. ССА винаги е била центърът на аграрната наука у нас. Може, разбира се, тя да се кооперира с аграрните висши училища, да работят съвместно като автономни организации. Но механично административно сливане ще доведе до много проблеми не само за науката и за учените, но и за аграрния сектор на България. Тези дейности и структури, ако се унищожат, после не могат да бъдат възстановени. Ще е прекалено скъпо.
Не можем да си внесем учени и аграрна наука от чужбина - при нашия специфичен климат и географски условия това не може да стане. Дори за да влязат тук чужди сортове и хибриди, трябва да има оценка, която науката да даде като трансмисия от продукта, който се предлага, до фермера. Вероятността фермерът да сбърка, ако я няма тази оценка, струва много пари, струва фалити в земеделието. Един сорт пшеница например може да изглежда перфектно в Австрия, но тук сме в район, засегнат от сушата, и от сорта може нищо да не излезе. Това нещо на декар струва 120 лв. и ако 1000 дка са засети с тая пшеница, това е пълен фалит. Много грешки са правили фермери, които са ползвали непроверени сортове и култури. Рапицата например е много модерна, но тя не е много подходяща за България и фермерите имаха загуби.
Освен това нашите учени трябва да участват в европейските изследвания за промените на климата, защото ние трябва да имаме отговор с 5-10 години напред какви сортове и породи в кой район ще предлагаме. Държавата трябва да се анагажира много сериозно с финасирането на изследванията за това при климатичните промени на какви сортове и породи в кои райони трябва да бъде разположено производството. Другото означава, че няма да има земеделие.
- Нали уж и частният бизнес трябва да участва във финансирането на науката?
- Частният бизнес няма да навлезе в аграрната наука. Защото един сорт се създава за 7-8 години и това изисква финансов ресурс. Кой частен фермер ще финансира сорт, който ще се появи след 8 години и може да е много печеливш, може да е на средно ниво, може и да не стане. Частният бизнес може единствено, като хареса накрая сорта, да го накараме да си плати на държавата, че ползва този сорт. И парите да се върнат към тези, които са го създали - като приход, не като подарък. Защо всички смятат, че резултатите на науката трябва да се подаряват?
Ефективността на науката се определя от продукта - от сорта. У нас например 50% от площите пшеница са засадени със сорта Енола. Но главният селекционер на Енола тук поучаваше заплата 600 лв., сега отиде в Европа на работа в голяма компания, която му създава условията да си разработва сортовете. Защото той е доказал, че може. Тук той нищо не получаваше, институтът - също. Така ние губим потенциал непрекъснато. Губим аграрната наука, ако не се вземат мерки, и то много спешни. Защото учените вече изнемогват. Те могат да се справят с всякакви трудности, но вече нямат надежда, че ще запазят структурите си дори, перспективата не я виждат вече изобщо. Това е много голямо връщане назад.
- Какво трябва най-спешно да се направи за академията?
- Първо автономен бюджет. Може да е към земеделското министерство, както вузовете са към МОМН, но бюджетът й трябва да е на отделен ред и собствените й приходи да се връщат в нея. Освен това много е важно да има изборност на ръководствата, както е във висшите училища и БАН. За председател и за директори трябва да се избират най-добрите професионалисти. Аграрната наука е много специфична, тя няма нищо общо с географията и историята. Трябва да се търсят професионалистите, защото вече е нетърпимо.
И нещо много важно - към аграрната наука няма никакви упреци от страна на производителите. Когато започват производство или имат някакъв проблем, първото нещо, което правят, е да потърсят съответния институт. Когато опитен учен специалист, а не такъв, който само на теория е чел нещо, им каже какво трябва да направят, те след три месеца виждат ефекта. У фермерите има глад за наука. Това е показател, че науката си върши работата за тези, за които е предназначена. А че не е оценена по същия начин от държавата, е тежък проблем на страната ни.