Зелето и марулите вдигнаха разходите за храна

През първите 3 месеца на годината издръжката на живот се увеличила с 0,5%. Това увеличение е за сметка на храната и по-точно на пресните зеленчуци. За година цената на зелето е скочила с 65%, на марулите с 46%, а общо на пресните зеленчуци със 17%. Това показват данните на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ. В края на първото тримесечие средствата, необходими за издръжка на 4-членно семейство, са 2253 лв., т.е. по 563,21 лв. на човек - с 1,33 лв. повече от края на 2014 г. Регистрирано е нарастване на цените на основни хранителни стоки, както и на жилищни наеми, хотелиерски услуги, образование, култура. 
Въпреки дефлацията и спада на цените потреблението продължава да не се увеличава, а основна причина за това са ниските доходи, високите регионални нива на безработица и бедност, коментират от ИССИ.
Доходът на човек в 53% от домакинствата в България е под минималната заплата - 360 лв., което представлява едва 64% от минимума средства за приличен живот. С толкова пари живеят 3,8 млн. души у нас, което е с около 159 хил. по-малко от края на 2014 г., уточниха от ИССИ. Тези хора са принудени да се самоограничават в разходите, да свиват потреблението и остават твърде далеч от рационалните физиологически норми, коментираха от ИССИ. От института са категорични, че това налага необходимостта от адекватни политики и социални мерки за нарастване на доходите на ниско платените работници, в частност за работещите бедни. Затова от КНСБ продължават да настояват за провеждане на нарочна политика за увеличаване на минималната заплата, докато тя бъде поне 50% от средната. От синдиката настояват да бъде въведен необлагаем минимум до размера на МРЗ. През 2018 г. минималната заплата се замразява на 480 лв. според средносрочната програма на правителството, каза Любен Томев, председател на ИССИ. Ако ръстът й е 12%, както иска КНСБ, през 2018 г. би стигнала 540 лв.  
С доход между минималната заплата и средната издръжка от 563 лв. живеят 108 хил. души. Над 1/5 от българите имат средномесечен доход над 563 лв. За година броят на хората в тази група е нараснал с около 50 хил. души. 
Средната за страната заплата е 828 лв., което е с 6,8% повече от първото тримесечие на 2014 г., но това е за сметка на намаляване на заетостта - с 60 204 души са намалели за година работещите. В сравнение с 2008 г. наетите лица намаляват с 12,2% (около 300 653 души). В периода 2008-2014 г. съкратените работни места в частния сектор са около 227 хил., а в обществения - 74 хил. В 8 области, сред които Видин, Благоевград, Кюстендил, средната заплата е по-ниска от тази за страната. В тези области са съсредоточени и голям брой нископлатени работници.
За година средната заплата се увеличава най-много в сферата на хотелиерството и ресторантьорството - с 18,4%, а най-голям спад има в сектора "Култура, спорт и развлечения" с 0,3%, като размерът й продължава да е под нивата на СРЗ за страната (676 лв.).


КНСБ за 1 май

Продължават да се лансират "структурни реформи", които най-често означават либерализация, защита на корпоративни и лични интереси, загуба на работни места, несигурни договори за работа, свити заплати и все по-малко колективно договаряне. Това пише в обръщение на  Координационния съвет на КНСБ по случай Международния ден на труда и на международната работническа солидарност и официален празник на КНСБ.
От синдиката припомнят, че 48% от българското население е в риск от бедност и социално изключване; 27% от наетите са  "работещи бедни"; 25% от младите хора, които са завършили образованието си, се борят да намерят достоен труд; 2/3 от възрастните мизерстват с пенсии около и под официалната линия на бедност.
Картината се допълва от безнаказани нарушения от страна на работодатели и правителства на основни права на работниците - на сдружаване, на колективно трудово договаряне. Нерядко самите синдикалисти са подложени на огромен натиск.