Зеленият диамант на Егейско море

Напускаме Кавала през Северозападната част на града, откъдето се открива панорамна гледка към белите къщи, накацали на припек и строени с една архитектурна и градоустройствена мисъл за човешки мащаби и без познатото у нас разностилие на границата на кича. Напускаме крайбрежния булевард с неговите типично средиземноморски палми и цветя, гордия виадукт и крепостта на стария Неапол. Зад нас остава цялата красота и разнообразието на един град край Бяло море. Но утехата ни е, че отиваме на остров Тасос, "зеления диамант на Егейско море", както го наричат.
От извитите тесни улички на Кавала след малко излизаме на Виа Игнатия - централната голяма магистрала, която е построена по пътя на старата Виа Игнатия. Малко по-малко от дясната страна започва да се вижда и планината на Кавала - Символон - Символ, унищожена през 1885 година от голям пожар, но след това отново залесена с малки дръвчета, които растат с помощта на хората, разбира се, както казва нашият гид Йонас. Кавала е последният град на район Македония, след това започва район Тракия. Район, в който се пресичат традиции и обичаи на няколко народа - гърци, българи, сърби, турци...

По пътя има какво да се види - някога край населените места в тази част на Гърция се е отглеждал тютюн, но понеже вече тази дейност не се финансира заради изискванията на ЕС, хората са потърсили алтернативни производства - най-вече царевица и слънчоглед, отглеждат се и не толкова известните за този район досега аспержи и киви. Този край е много плодороден, защото река Места минава наблизо. Същата река, на която водите у нас не се изпозват както трябва, в Гърция прави чудеса - царевицата е с човешки брой, тъмнозелена на цвят, поливането, това забравено от нас действие, си казва думата при всички засадени и отглеждани тук култури на всяка крачка, където земята не е оставена да буренясва.

Стигаме до ферибота на Керамоти, откъдето се отива до остров Тасос. Сега до пристанището през новия гранично-пропускателен пункт от Златоград се стига за толкова време, колкото от родопския град до Пловдив, но за съжаление по пътя засега могат да пътуват само коли и микробусчета, но не и големи туристически автобуси. Другият ферибот тръгва от Кавала. На острова не се обръща такова голямо внимание както на Цикладските острови - Санторини, Миконос, Парос, те са и повече рекламираните, отколкото тези на северноегейското море, споделя еккурзоводът ни. Но това, от друга страна, е добре, защото не е развален островът от големи хотели, допълва той. Нещо, в което се уверяваме сами. Природата тук е запазена, все още има почти девствени места. Самият остров е дълъг 97 километра, а има крайбрежна ивица от 115 километра. Пътувайки из него, човек може да види имена на райски отдалечени кътчета, ненаселени с толкова туристи малки заливчета, каквито имаше, уви преди време, и по нашето Черноморие, най-вече южното. Кътчетата носят имена като "Романтика", "Парадайс бич", "Златни пясъци"... На острова се разхождат кози, тук таме пейзажа пресичат кариери с белия тасийски мрамор, познат по цял свят.

Най-високата планина на острова е едва 1203 м, но това не й пречи да изглежда величествено на фона на слизащите към брега склонове, част от които опират до самите плажове със средиземноморския бор, кипарисите, чинарите, маслините, вечнозелените храсти, смокините, наровете... Постоянно тук живеят около 16 000 души, но по време на туристическия сезон населението чет няма. Многото зеленина и харктерният климат правят острова предпочитан от семействата с деца. Той е само на 10 км от Кавала и е много харесван и от българи и румънци, както и от приминаващи северната част на Гърция или Турция туристи. Въпреки високите температури островът е претъпкан точно през юли и август, но дори и тогава плажове има за всички.
В живописен залив фериботът стоварва непрекъснат поток от хора в най-големия град и столица на острова Лимeнас. Архитектурата и забележителностите на стария град му придават чудесна атмосфера. Вниманието на многобройните му гости привличат археологическият музей, светилищата на Артемида и Дионисий, както и разположеният на върха стар театър, акрополът и храмът на Атина.
Като истинско пътуване из книжка с приказки изглежда разходката из тесните улички покрай белосаните и покрити с каменни плочи къщурки в старата столица на острова Панагия. В селцето има кафене с името "На вересия". Надпис вътре обаче уточнява, че на вересия се дава само на над 80-годишните и то след специално разрешение на децата им... Село Панагия известно време е било столица на острова. Името си получило от църквата на Богородица (1832 г.), чийто празник се чества на 15 август. По време на църковните празници и по време на нощното бдене жените правят в двора на църквата курбан.
Още Херодот пише за селището Кинира, а на южния бряг на Тасос се намира известният действащ женски манастир "Свети Архангел Михаил", основан в началото на ХII в., разположен източно от Потос, на 3 км западно от Алики - надвиснал на гигантска скала на стотина метра над морето.
Трудно може да се изброят всички чудесии на територията на "зеления диамант на Егейско море".
Студия с кухня и оборудване през пиковия сезон тук започват от 40-50 евро наем, може да се намерят места за престой и на по-ниски цени, които през септември падат още повече, но времето все още е хубаво, макар че в Северна Гърция туристическият период не е толкова дълъг, колкото в южните части на страната. През зимата на Тасос падат снегове, духа студен вятър и температурите са страховити, казват местните. 
Остров Тасос е към префуктура Кавала, а не е самостоятелна префектура, преди островът е имал кметове на всички населени места поотделно, сега има само един за цял Тасос.
Островът е най-близкият до България гръцки остров. Намира се на около 300 километра от София, близо до устието на Места. С кола от София разстоянието може да се вземе за четири часа. На Тасос виното е другата му забележителност, наред с меда, който го има само тук, с мащерката и ригъна, които туристите купуват, с чистата вода.
В столицата Лимeнас на древната агора плочките някъде са покрити с избуяла трева. Трева над вечността надали е нещото, което иска да види туристът. На човек му се иска да каже: ей, съседи, не подминавайте малките неща, които може да ви донесе една временна депресия. Не позволявайте трева да расте над вечността по земите, където Гърция продължава и днес да пише историята си...


Редове от историята на острова

Източници сочат, че Тасос се явява на историческата сцена в началото на VII в. пр. н.е. като колония на парийците. Бащата на историята Херодот смята, че финикийците са по тези места доста по-рано. Според него островът дължи името си на сина на финикийския цар Агинорас - Тасос, който според митологията пристига тук, за да търси отвлечената си от Зевс сестра Европи. Очарован от прекрасния климат и красивата природа, Тасос не открива влюбената девица, но заедно с придружителите си остава там завинаги, а островът получава името си - Thassos.
Според друга легенда Тасос е Островът на сирените. Прекрасните им гласове, долитащи от малките закътани заливчета, омагьосват всеки. Според легендите именно там живеят и сирените, чиито гласове се опитали да отклонят Одисей от пътя му към Итака.
Тасос е владян и от Филип II и се присъединява към Македонската държава. След македонците следват римляните, които през 197 година пр.н.е. пристигат в Тасос и се приемат като освободители, защото римските легиони не само не рушат, но допринасят отново за развитие на търговската дейност и дават нови предимства на населението.
Две години след падането на Цариград Тасос преминава в ръцете на отоманците. През 1813 година везирът на Египет - Мехмет Али, става гуверньор на Тасос, факт, който поставя началото на още един светъл период за населението на острова. Освобождава се окончателно от адмирал Павлос Кунтурзотис и се присъединява към Гърция през 1912 г.