Здравната система не дава равен достъп на пациентите

Системата на здравеопазване в България не създава равен достъп на всички граждани до здравни грижи, а отговорните институции трябва да вземат мерки да се премахне или поне да се намали финансовият натиск върху пациентите, за да имат равен достъп, независимо от икономическото положение на всеки от тях. Това е едната от препоръките на Европейската комисия (ЕК) към българското здравеопазване. Те бяха представени от Филип-Михаил Домански, отговарящ за България в Генералната дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" в ЕК, по време на третото заседание на Съвета "Партньорство за здраве", което се проведе вчера в София. Препоръките ще бъдат гласувани от Съвета на министрите на 14 юли. В областта на здравеопазването за т.г. 11 държави получават препоръки, докато през 2014 г. са били 16.
Докладът отбелязва, че близо 2 млн. българи не плащат здравните си осигуровки и не допринасят за финансиране на системата.
Населението на страната застарява, но не са достатъчно застъпени дългосрочните и продължителни здравни грижи. В това отношение в доклада се прави препоръка системата на здравеопазване да се обвърже със социалните грижи. Като основни проблеми на системата се отбелязват ниско финансиране, много слаби резултати от здравните грижи и неефективно усвояване на средствата. Една от препоръките е да се намали легловата база в болниците, но не чрез затваряне на болници, което може да остави хората в определени части на страната без достъп до медицински грижи, а посредством други дейности, след като бъде направен анализ на нуждите на населението в различните части на страната. Големите болници също са проблем, но това е проблем на всички бивши соцстрани, подчерта Домански, който е поляк. ЕК препоръчва управляващите да подобрят ефективното усвояване на средства в здравеопазването и да преразгледат ценообразуването на услугите в системата, като се акцентира на клиничните пътеки.
Доходите на над 4% от българските домакинства са паднали под линията на бедност заради доплащане на здравни услуги, отчете в доклада си постоянният представител на Световната банка (СБ) за България Антъни Томпсън. Ако през 1998 г. доплащането от пациентите е било 30%, сега е 47%. Разходите от джоба на пациента са предимно за лекарства и медицински изделия. Между 6 и 12% от българското население не са обхванати от НЗОК.
Българската здравна система е добре развита, но не е качествено обслужването на профила на заболяванията. В България няма недостиг на лекари, но прекалено малко от тях работят в доболничната помощ.
192 болници в страната изписват дневно по-малко от 13 пациенти, а хоспитализациите са значително повече от тези в други страни на ЕС.
В 55% от българските болници 1/3 от пациентите можели да преминат амбулаторно лечение, което е далеч по-евтино. Системата остава насочена към болниците, което я прави фрагментирана, посочва докладът.