Здравната карта на Москов остава

Конституционният съд остави в сила Националната здравна карта, предложена от здравния министър Петър Москов, и отхвърли искането на 57 народни представители. В края на 2015 г. 57 депутати от БСП и ДПС атакуваха два текста от Закона за лечебните заведения - за правото на районните каси да избират с кои болници да сключват договори и за издаването на разрешителни за нови болници. Сред аргументите на депутатите бе и това, че такава промяна ще създаде листи на чакащите.
Съдиите Георги Ангелов, Румен Ненков, Кети Маркова и Таня Райковска са подписали решението с особено мнение, а останалите 8 са отхвърлили искането на депутатите.
Според становището на съдиите Румен Ненков и Кети Маркова те са категорични, че няма съмнение, че начинът, по който се изразходват натрупаните в НЗОК средства, които са повече от вноските на гражданите, а не толкова от държавата, е от решаващо значение за качеството и достъпността на здравната помощ за нейните потребители. Според съдиите явно е и намерението на законодателя "да откъсне значителна част от пазара на здравни услуги от общите положения на съответния отраслов осигурителен закон". Ненков и Маркова дори правят аналогия с отхвърленото на 8 март т.г. от КС разделяне на медицинския пакет на основен и допълнителен. "Не виждаме разумно основание да се съгласим, че точно основните критерии за селекция и редът за сключване на договори със здравноосигурителния орган могат да бъдат заложени в подзаконов нормативен акт, а не в закон, както изисква Конституцията", пише в становището на съдиите. Те са категорични, че ЗЛЗ не само не закриля инвестициите, необходими за осигуряване на качествено здравно обслужване на гражданите, но и обективно ги препятства. Освен това са категорични, че оспорената разпоредба не предотвратява злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция, а създава изключително благоприятни предпоставки за тяхното развитие.
Въпросната регулация не защитава здравето на гражданина, защото не разширява, а ограничава възможността му на избор на лечебно заведение, в което да може да се лекува за сметка на здравното осигуряване, категорични са Георги Ангелов и Таня Райковска. Като се дава възможност на районните здравни каси да подбират с коя болница да сключват договор, създава нееднакви правни условия за дейност на правно еднакви стопански субекти и с това влиза в противоречие с посочената конституционна норма.


След писмо на пациенти МЗ ще плаща за медицински изделия за инсулт

МЗ ще плаща на болници купените от тях медицински изделия за интервенционално лечение на мозъчен инсулт. Това е предвидено в Методиката за субсидиране на лечебните заведения. На специалните критерии отговарят само 4 лечебни заведения в страната, с които МЗ ще сключи договор. Това са "Св. Анна" и "Н.И.Пирогов" в София, "Св. Георги" в Пловдив и "Св. Марина" във Варна. Предвидена е и възможност за доплащане на медицинските изделия (койлове) за интервенционално лечение на мозъчни аневризми и артерио-венозни малформации. В момента НЗОК заплаща за тези изделия до 10 хил. лв.