Здравей, ДУМА

Стефан Продев

Пресичах един булевард, но насреща ми се зададе трамвай и спрях, за да му дам път. Беше тройка. Трамваят се приближи и изведнъж, без да разбера защо, удари спирачки. Реших, че съм застанал близо до линията и отстъпих назад, готов да се извиня на ватмана. Но стана нещо неочаквано. Вратата на трамвая се отвори и от нея скочи русо момиче, което ми протегна ръцете си. Ватманът се оказа  ватманка.

- Здравей, "Дума" - извика момичето и докато се усетя, се намерих в прегръдките му. - Нека всички знаят, че  ние, трамвайджиите, сме с вас и ви обичаме!

Погалих смутен момичето по косите и без да искам, погледнах виновно към прозорците на трамвая. По стъклата се бяха налепили разни лица, които гледаха учудено. Някакъв господин викаше нещо и аз го разбрах, без да чувам гласа му, защото видях, че ми показа двата си пръста.

- Благодаря ти, мила, но тръгвай, защото вътре ще ти се карат...

Ватманката махна с ръка и извади от джоба на сакото си вестник.

- Няма да тръгна, докато не ми дадете един автограф.

Взех вестника и написах: "Има една пиеса, озаглавена "Трамвай желание". Твоят може да се нарече "Трамвай надежда". Вярвам ти!"

"Дума", 20 декември 1991 г.

На 4 април 1990 година излезе първият ни брой. Честит Рожден ден, ДУМА!